DeFakto.bg DeFakto.bg
В статията на „Де Факто“ от понеделник под заглавие „Германски КС: Членовете на съда с изтекъл мандат и неизбрани приемници, са възпрепятствани от по-нататъшно участие“ беше представено решението на Федералния КС на ФР Германия по дело 1 BvR 984/87, с което е отхвърлено оспорването на решението на КС на провинция Заарланд, който е отстранил от участие свои членове с изтекъл мандат. ФКС приема, че начинът на процедиране на КС на провинция Заарланд очевидно не е произволен и съответно принципът на законен съдия не е накърнен.
Днес представяме частичен превод на самото решение на КС на провинция Заарланд, в което мотивите по отношение на съдиите с изтекъл мандат са развити подробно и представляват интерес.
С диспозитива на решението по дело Lv 4/86 се приема, че Закон № 1200 за изменение на разпоредбите в областта на училищното право от 4. юни 1986 (ДВ 1986, 477) не е процесуално несъобразен с конституцията на Заарланд; оспорените отделни разпоредби не са материално противоконституционни, с изключение на § 9, ал. 2 на Закона за организация на училищното дело, който е допустим само при тълкуването в мотивите на решението, и § 5а, който е изцяло нищожен.
В раздел „А“ от мотивите е пресъздадена законодателната история и текстовете на ЗИД и провинциалната конституция (стр. 3 – 10), в подраздел І – твърденията на вносителите за процесуални нарушения като цяло и материална противоконституционност на отделни разпоредби (стр. 10 – 16), в подраздел ІІ – тезата на провинциалния парламент (ландтаг) и правителство (стр. 16 – 22). Подраздел ІІІ и раздел „В“ (стр. 22 – 34) съдържат съображенията на страните и на съда по състава на съда и са възпроизведени изцяло на български език по- долу. Раздел „С“ разглежда спора по същество относно училищното образование (стр. 35 –
121).
Частичен превод:
III
В хода на производството е поставено под съмнение в какъв състав Конституционният съд ще трябва да се произнесе по искането.
Още преди подаването му на 30 юни 1986 г. са били изтекли мандатите на конституционния съдия проф. д-р Гек, неговия заместник професор д-р Рес и другите двама заместници Шилд и Хан изтекоха. След това, на 5 февруари 1987 г. почина конституционният съдия Леонарди, а на 25 април 1987 г. – конституционният съдия професор д-р Гек. След като опитът за нов избор в парламента на провинция Саарланд се провали на 8 април 1987 г., ответникът изрази загриженост в писмо от 16 април 1987 г. относно продължаващото участие на заместника професора д-р Рес.
С определение от 19 май 1987 г. Конституционният съд постановява временно решение, че членовете, чийто мандат е изтекъл на 30 юни 1986 г., са възпрепятствани от по-нататъшно участие в настоящото производство.
Вносителите на искането смятат това решение за недействително, тъй като е взето в състав от само 6 конституционни съдии.
Те също така са на мнение, че съставът на Конституционния съд в откритото заседание на 1 юли 1987 г. нарушава член 101, ал. 1, изр. 2 от Основния закон (на ФРГ – бел.ред). Законосъобразно би било, в състава да действа конституционен съдия проф. д-р Рес на мястото на конституционния съдия Диц. Конституционният съдия проф. д-р Рес бил определен като заместник на починалия на 25.04.1987 г. конституционен съдия проф. д-р Гек. Не било пречка, че изборният период (мандатът) на проф. д-р Рес изтекъл на 30 юни 1986 г. За този случай законодателят е създал § 2, ал. 6 ЗКС. Конституционните съдии, продължаващи своя мандат, вече не правораздават въз основа на политическото доверие, което ги е назначило на тази длъжност за ограничено време, а са обект на „вкаменяване“, което служи на правната сигурност. С тази уредба законодателят оставил настрана принципа на демокрацията в полза на правната сигурност и член 19, ал. 4 от Основния закон, и при това без ограничение във времето. § 3, ал. 2 ЗКС е чиста декларативна процесуална норма. Нарушенията на това правило обаче могат да имат правни последици само ако самият закон предвижда такива правни последици. Тук не било така. § 2, параграф 6 ЗКС въвежда неограничено решение за междинното положение. § 2, ал. 6 ЗКС не може да се разбира в светлината на предвидената декларативна разпоредба на § 3, ал. 2 ЗКС така, че някъде има една схематична „граница на болка“, след която продължаването на изпълнението на службата след края на изборния период е изключено. Изключване на конституционен съдия от такъв предполагаем момент във времето и автоматичното действие на § 2, ал. 2 ЗКС би означавало да се отмени основната социално-политическа рамка на Конституционния съд, която е внимателно балансирана от парламента. Фактът, че провинциалният парламент все още не е избрал нови конституционни съдии, не се дължи и на необективни причини, като например партийно-политически причини, а на факта, че все още не е възможно да се постигне съгласие относно личности, за които две трети от членовете на провинциалния парламент смятат, че са подходящи за конституционни съдии. Гъвкаво във времето изключване на членове, чието изборен срок е изтекъл, също крие риск чрез „изключване“ на членове съдът да доведе до бавно или никакво протичане на производството.
Но дори и да не се следва виждането, че конституционният съдия проф. д-р Рес следва да изпълнява длъжността, съставът на конституционния съд е незаконен поради обстоятелството, че конституционният съдия Диц ръководи откритото заседание. По-скоро в този случай трябва да се приеме, че Конституционният съд вече не се състои от седемте членове, предписани от § 2, ал. 2 ЗКС и следователно не е в състояние да действа. Тогава не би бил налице случай на възпрепятстване по § , ал. 2, 2-ро полуизречение ЗКС. Тази разпоредба не била приложима по аналогия в случая на „възпрепятстване чрез превишаване на мандата“.
Конституционният съд е могъл с обявеното в проведеното на 1.7. 1987 г. открито заседание определение да отхвърли направените по гореизложените съображения искания
1.да не продължи устните състезания и насрочи ново заседание в състав, който отговаря на състава преди междинното решение от 19 май 1987 г.,
2. евентуално: да се въздържа от всякаква дейност по служба, тъй като вече няма 7 членове.
B
Конституционният съд се произнася по искането за нормен контрол в състав въз основа на временното си решение от 19 май 1987 г. и обявеното в откритото заседание на 1. юли 1987 г.
Конституционният съд е длъжен по всяко време служебно да проверява законността на своя състав. Това следва от член 101, ал. 1, изречение 2 от Основния закон, според който никой не може да бъде лишен от своя законен съдия (решение на Конституционния съд от 17 ноември 1975 г., – Lv 8/74 -…). Тази проверка показва, че
за участие в настоящото решение на мястото на починалите конституционни съдии проф. д-р Гек и Леонадри следва да се считат за определени заместниците д-р. Щруб и Диц.
Съгласно чл. 96, ал. 1 КПЗ (Конституция на провинция Заарланд) и § 2, ал. 1 ЗКС Конституционният съд се състои от седем членове, на всеки от които се избира заместник. Ако член на Конституционния съд е възпрепятстван да присъства или напусне преждевременно, неговият заместник заема неговото място в съответствие с § 2, ал. 2, § 4, ал. 3 ЗКС; ако и това лице е възпрепятствано или е напуснало, то се заменя измежду останалите заместници, като се започне от най-възрастния. В настоящия случай са избрани д-р Щруб като като заместник на конституционния съдия Леонарди с мандат до 23 ноември 1989 г.; и д-р Рес като заместник на конституционния съдия д-р Гек с мандат до 30 юни 1986 г.
От тази гледна точка участието на заместника д-р Щруб на мястото на покойния конституционен съдия Леонарди не буди съмнения.
Наистина § 4, ал. 3 ЗКС предвижда, че в случай на преждевременно напускане от Конституционния съд ще се проведе нов избор, който трябва да се състои в рамките на един месец. Конституционният съдия Леонарди почина на 5 февруари 1987 г., така че крайният срок за нови избори беше 5 март 1987 г. Това, както и фактът, че оттогава са изминали почти 4 месеца, без да бъде изпълнен § 4, ал. 3 ЗКС, не оказва влияние върху правомощията на неговия заместник д-р Щруб. Това следва директно от факта на избора на д-р Щруб в съответствие с чл. 96 ал. 1 КПЗ и § 2, ал. 1 ЗКС за определен мандат, който все още не е изтекъл, на фона на уредбата за заместването в ЗКС, която очевидно е предназначена да обхваща без празнини всички мислими случаи на заместване. Логично § 4, ал. 3, изр. 4 ЗКС предвижда, че заместникът на напусналия член трябва да бъде преизбран и заменен от най-възрастния от останалите заместници само в случай на неговото собствено преждевременно напускане и оставя в тази връзка извън внимание случая на напускането на замествания.
Различно е правното положение по отношение на заместването на също починалия конституционен съдия проф. д-р Гек, поради което за участие на негово място трябва да определен (вече) не неговият заместник професор д-р Рес, а най-възрастният от останалите заместници, които все още заемат този пост. Това се дължи на факта, че изборът на проф. д-р Гек, както и на професор д-р Ress съгласно § 2, ал. 1 ЗКС е извършен на 30 юни 1980 г. и следователно техният 6-годишен мандат е изтекъл считано то 30.06.1986 г., вече една година. Така към този момент те щяха да напуснат Конституционния съд без повече предпоставки – с изключение на преизбиране – ако беше спазен § 3, ал. 2 ЗКС, според който членовете и заместниците трябва да бъдат избрани не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на своите предшественици. Самото неспазване на тази разпоредба води до прилагане на § 2, ал. 6 ЗКС, който при всички случаи регламентира, че членовете на конституционния съд продължават да изпълняват задълженията си по служба до назначаването на приемника. Подобно по-нататъшно изпълнение на служебната дейност обаче вече не е възможна в настоящия случай, след като този изборен срок междувременно е надвишен с 13 месеца. Дори § 2, ал. 6 ЗКС да се прилагаше (вън от дословния си текст) и към заместниците, той продължава да съставлява достатъчна основа за участието на заместника професор д-р Рес на мястото на починалия конституционен съдия проф. д-р Гек в това производство.
Това Конституционният съд е обосновал в своето временно решение от 19 май 1987 г., наред с другото, така:
Разпоредбите на Закона за Конституционния съд за мандата, напускането и заместването на конституционните съдии, тълкувани цялостно и конформно на конституцията, повеляват, че конституционните съдии (включително заместниците), чийто ограничен до 6 години мандат е изтекъл, не бива да продължат да участват във вземането на решения на Конституционния съд за неопределено време.
Конституционните съдии и техните заместници се избират за 6 години. Следователно легитимността им за изпълнение на службата е принципно обвързана със (срока на) мандата и то по такъв начин, че въпреки разпоредбата на § 2, ал. 6 ЗКС, съгласно която членовете на Конституционния съд продължават служебната си дейност до назначаването на приемник, едно времево неограничено осъществяване на службата при липса на нов избор трябва да бъде прекратено. Така както не би било възможно съгласно § 2, ал. 1, изр. 3 ЗКС да се избират съдии за период от повече от шест години и такъв избор би трябвало да бъде оценен като недействителен от Конституционния съд, така на избирателния орган не може да бъде позволено чрез бездействие да преобразува уредения от закона избор за определено време в безсрочен или за необозримо време. Това е още наложително, защото в противен случай би било възможно определен съдия да бъде перпетуиран (увековечен) на поста дори не с установеното за избора квалифицирано мнозинство, а по волята на малцинство в избирателния корпус. Дори само това налага да се приеме, че определеният в § 3, ал. 2 ЗКС срок за нов избор, който приключва един месец преди изтичането на мандата на предшественика, не може да бъде надвишен по никакъв начин, без правото и задължението за продължаващо изпълнение на службата на съдията с изтекъл мандат да се прекратят. Следователно § 2, ал. 6 ЗКС трябва да се тълкува в смисъл, че допустимото съгласно тази разпоредба продължаването на дейността по служба трябва да бъде ограничено до разумен период от време, при преценката на който трябва да се отчитат както необходимостта да се намери мнозинство от две трети (чл. 96, ал. 1, изр. 2 КПЗ ; § 2, ал. 4, § 3, ал. 1 ЗКС), така и други разумни причини, усложняващи новия избор.
Преди всичко такова тълкуване на § 2, ал. 6 ЗКС се изисква от конституционна гледна точка. След изтичане на мандата си конституционният съдия по всяко време да очаква да бъде заменен от приемник. Това висящо (несигурно) положение, което ЗКС желае да предотврати чрез предвидените срокове за извършване на нов избор, е изначално обезпокоително от конституционноправна гледна точка, защото обосновава абстрактната опасност за липса на съдийската независимост, гарантирана едновременно в чл. 97 от Основния закон и чл. 111 КПЗ (за характеристиката на абстрактната опасност в този контекст: вж. Maunz -Dürig-Herzog…). Федералният конституционен съд е приел, че следва да „се има предвид, че съдиите, които са заплашени от отзоваване по всяко време, могат да се чувстват косвено накърнени във фактическата си независимост, а от друга страна, тези, които търсят право (справедливост), да не посрещат с доверие съд, в чийто състав има съдии, които по принцип по този начин са зависими от изпълнителната власт“ (BVerfGE 4, 331,346…). Той отрича качеството на съд на състав, изградено по този начин. Съображенията на Федералния конституционен съд са също толкова значими, ако описаната зависимост не е по отношение на изпълнителната, а по отношение на законодателната власт. Такива зависимости са имат завишено значение за конституционните съдии, тъй като законодателната власт обикновено е особено засегната от техните решения.
В този контекст е без значение дали действително възникват вътрешни зависимости между съдиите на повикване. Достатъчно е безпокойството, че това може да е така, да не изглежда неразумно и че съответната перспектива е разбираема от гледна точка на тези, които търсят правото си. Ето защо не е основателно възражението, че икономическото съществуване на съдиите от Конституционния съд не се основава на тази служба. Известно е, че има и други социални мотиви, които могат да направят хората не по-малко зависими от финансовите интереси.
Тази абстрактна опасност от липса на съдийска независимост на съдиите, назначени за ограничен период от време, които продължават да изпълняват службата си след изтичане на мандата си, се смекчава от разпоредби, които не позволяват преизбиране (срв. напр. § 4, ал. 2 от Закона за федералния КС). Защото в случая не съществува нито опасността, нито възможността за разумно впечатление, че съдията, действащ на повикване, би могъл да отчете възможността за преизбирането си при решенията си и по този начин да се постави във вътрешна зависимост от избирателния орган. Законът за Конституционния съд на Саарланд обаче не използва тази възможност за укрепване на съдийската независимост, а дори изрично разрешава преизбиране (§ 3, ал. 2, изр.2 ЗКС). От друга страна, конституционни
съмнения не възникват само ако цялостният контекст на разпоредбите гарантира, че висящото положение, при което конституционен съдия с изтекъл мандат продължава да изпълнява задълженията си, се избягва напълно или поне не се простира отвъд това, което е необходимо, и ако освен това се гарантира допълнително, че висящото положение не може да се поддържа поради съображения за запазване на определен съдийски състав, които според закона вече трябва да е обновен. Ако законът не би се стремял към това, той би влязъл в противоречие с конституционния принцип на (материална и лична) независимост и би трябвало да бъде признат за противоконституционен.
На първо място обаче трябва да се търси конформно с конституцията тълкуване. Конституционният съд го намира в схващането, че § 2, ал. 6 ЗКС, доколкото законът не посочва абсолютна крайна дата за продължаване на дейността по служба, трябва да се разбира като непълна уредба и че тази нормативна празнота трябва да се запълни по смисъла на принципа на съдийската независимост, но също и по смисъла на представената в началото регулаторна концепция на ЗКС, и то да се запълни така, че висящото положение не може да бъде твърде разгърнато и продължителността му в във всеки отделен случай в крайна сметка зависи само от вида и тежестта на тези особени причини, които са попречили на своевременния нов избор в съответствие с § 3, ал. 2, изр. 1 ЗКС въпреки неговата предвидимост и следователно достатъчно време за подготовка. От само себе си се разбира, че трябва да се вземат предвид само обективните и уважителни причини (sachgerechte und billigenswerte Gründe). Също така се разбира от само себе си, че колкото повече се проточи новия избор, толкова по-високи са изискванията към тежестта на обективните и уважителни причини.
При следване на така установените принципи продължаването на служебната дейност от онези конституционни съдии, чийто мандат вече е бил изтекъл на 30 юни 1986 г., вече не е допустимо. Новият избор е трябвало да се състои най-късно до 31 май 1986 г. съгласно разпоредбата на § 3, ал. 2 ЗКС. Вътрешни консултации е могло да се проведат още преди този момент, така че до днес е било налично едно значително време. Обстоятелството, че почти година след изтичане на срока не е проведен нов избор, повече не може да бъде приемано, с оглед на възникналата абстрактно застрашаване на съдийската независимост и нарушаването на цялостната концепция на ЗКС за мандата на конституционните съдии и техните заместници, още повече че не се наблюдават основателни причини за непостигането на съгласие между парламентарните групи. Изявленията на говорителите на провинциалния парламент, направени във връзка с липсата на нов избор, всъщност говорят за обратното. От една страна, това се отнася за изявлението (в заседанието на провинциалния парламент на 8 април 1987 г.), че не било целесъобразно новият избор да се провежда сега поради съображения за кадрова приемственост с оглед на висящи производства, а от друга страна и от изявлението в същото заседание, че промените в Конституционния съд в този момент биха били в противоречие с духа на конституционния принцип на законния съдия. Тези правно несъстоятелни изявления, дори и да са направени добросъвестно, обективно се доближават до аргументация, която защитава отлагането на законово изисквания и отдавна закъснял нов избор по тактически и следователно необективни причини (вж. BVerfGE 2, 10; заключения относно способността на съда да функционира: Maunz/Sigloch/Schmidt-Bleibtreu/Klein, …).
Напротив, въпросът за евентуално увреждане на способността за функциониране на Конституционния съд е без значение в настоящия случай. Ако конституционните съдии, чийто мандат е изтекъл от 30 юни 1986 г. и при които иде реч за заместници, са възпрепятствани да продължат да изпълняват службата си, то на тяхно място встъпват при съответно приложение на § 2, ал. 2, подизр. 2 ЗКС останалите заместници по определен ред. Поне докато все още има 7 конституционни съдии (включително заместници), чийто мандат не е изтекъл, принципът за независимост на съдията не изисква отричане на способността за функциониране на Конституционния съд, която съставлява собствена конституционна ценност. Съответното прилагане на § 2, ал. 2, подизр. 2 ЗКС осигурява практическото съгласуване на двата относими тук конституционни принципа, съответствие, към което винаги трябва да се стремим“.
След подновена проверка Конституционният съд се придържа към тези си съображения както принципно, така и като резултат, още повече че оттогава е минал повече от месец, без да е проведен или дори да е насрочен изискуемият нов избор. В това отношение следва да се подчертае, че Конституционният съд винаги има конституционно задължение към всеки участник в производството да гарантира, че съдийската колегия е законно окомплектована. Това няма да води до затруднения дотогава, докато оправомощения за това парламент на провинция Саарланд изпълнява конституционния си мандат (възложение) съгласно член 96, ал. 1 КПЗ за избиране на установения брой конституционни съдии и депутати в съответствие с § 2 и следващите ЗКС. Ако това не се случи и същевременно Конституционният съд трябва да се произнесе по даден въпрос, тогава всеки конкретен състав е опорочен спрямо предвиденото от конституцията. Следователно в този контекст винаги може да става въпрос само за поддържане на отклонението, причинено от поведението на друг конституционен орган, възможно най-малко. В усилията си за поддържа това, на Конституционният съд, разбира се, е забранено да взема решения по целесъобразност и да взема предвид политически съображения; той трябва да изгради разсъжденията си единствено въз основа на относимите законови разпоредби, при чието тълкуване и прилагане обаче наистина следва да се има предвид и в името на конституционно защитените интереси на участниците в производството дори да се настоява, че става въпрос за принудителна реакция на неизпълнение на конституционен мандата (възложение) от други друг конституционен орган и тяхната съразмерност.
Конституционният съд намира повод да добави към изложението си в междинното решение от 19 май 1987 г. и следното:
След повторен анализ на изявленията, направени на заседанието на провинциалния парламента на 8 април 1987 г., Конституционният съд достига до положителното заключение, че причините за неизвършването на просрочения избор на приемници на онези конституционни съдии, чийто мандат е изтекъл на 30 юни 1986 г., не са обективни (уместни) причини. От разискванията става доста ясно, че в преговорите между парламентарните групи датата на новия избор е отделена като предмет на преговорите, при което отказът да се проведе нов избор „още“ на 8 април 1987 г., е било мотивирано със съответно позоваване на § 2, ал. 6 ЗКС, че незабавен нов избор би увредил персоналната устойчивост и би могло да забави приключването на висящите производства. С оглед на законоустановените срокове за избор на конституционни съдии и техните заместници, това поведение може да се разглежда само като произволно и необективно (неуместно) използване на § 2, ал. 6 ЗКС. § 2, ал. 6 ЗКС няма за цел да отслаби изискването за навременен избор на съдии, следващо от § 3, ал. 2, § 4, ал. 3 ЗКС. Избирателният корпус няма свобода да определи времето за провеждане на избора и затова е абсолютно недопустимо да се преговаря за него, сякаш може да се отлага по желание. Точно това обаче се е случило, видно от цитираният протокол от заседанието на провинциалния парламент. Следователно е ясно, че закъснелият избор на съдии досега се проваля поради обективно ирелевантни съображения.
Изложените мотиви за неправомерното отлагане на избора, а именно приемствеността на съдийския състав, работната икономия и незабавянето на висящите производства, преценени съобразно разпоредбите относно продължителността на мандата на съдиите и сроковете за нов избор, могат да се характеризират единствено като необективни (неуместни) и произволни. Разпоредбата на § 2, ал. 6 ЗКС опитва да съобрази проблема с намирането на мнозинство от 2/3 за всеки конституционен съдия; но то няма за цел да служи за предварително получаване на определен състав на съдийската колегия по конкретни висящи производства в противоречие с разпоредбите за избор на съдии.
Използването й по този начин означава също нарушение на конституционния принцип на законния съдия, закрепен в член 101, ал. 1, изр. 2 от Основния закон. Той
задължава законодателя да гарантира, „че правораздаването във всеки отделен случай е защитено от нерелевантни (необективни) влияния върху определянето на съдията“ (BVerfGE 9, 223, 226). § 2, ал. 6 ЗКС също трябва да се чете в съответствие с конституцията, че не бива и не може да се използва, за да се даде възможност на определени съдии да участват в определени решения, въпреки че техният мандат е изтекъл Защото определянето на продължителността на мандата на свой ред е неразривно свързано с принципа на законовия съдия. Той изисква, доколкото е възможно, набор от правила, който установява общо и за всички случаи отнапред кой съдия е определен да реши кой случай. Но това е възможно само ако продължителността на мандата на съдията е определена предварително. В противен случай не може да се предвиди дали един съдия ще остане за решението на определено дело или преди това ще бъде освободени от длъжност и дали задържането на съдия на длъжност или освобождаването му не е по необективни (неуместни) причини, т.е. с цел делото да бъде отнето или оставено ad hoc на даден съдия. В тази светлина разпоредбите на ЗКС относно мандата се оказват изпълнение на принципа на законния съдия на нивото на обикновения закон, докато разпоредбата на § 2, ал. 6 ЗКС, която позволява отклонение от принципа на твърдо определения мандат, трябва да се разбира като разпоредба за изключение, която подлежи на стеснително тълкуване. Щом това е така, § 2, ал. 6 ЗКС не позволява съдии, чийто мандат е изтекъл, да остават на длъжност за неопределен период от време, тъй като това би означавало, че смисловата връзка между принципа на законния съдия и законоопределеният мандат би бил приложен превратно. Дори ако разпоредбата, както се случи, бъде изтълкувана погрешно от избирателния орган в посочения смисъл с оглед практическата последица от отлагане на избора на съдия, то конституционният принцип на законовия съдия изисква съдията на повикване повече да не се разглежда като законен съдия. Че такъв е и настоящият случай, става ясно от казаното по-горе.
По настоящото дело придържането към временното решение от 19 май 1987 г. означава, че в решаването на производството по нормен контрол на вносителите на мястото на починалия конституционен съдия проф. д-р Гек е призован да участва не избраният за него заместник професор д-р Рес, а в съответното приложение на § 2, ал. 2, 2-ро полуизречение, § 4, ал. 3, изр. 4 ЗКС най-възрастният от останалите заместници. От тях д-р Щаб се обяви за предубеден по разглежданото дело съгласно § 13, ал. 4 ЗКС; Конституционният съд утвърди този самоотвод съгласно § 13, ал. 3 ЗКС. Същото като за д-р Рес се отнася и за заместника Шилд и следващият по възраст заместника Хан: и техният мандат е изтекъл на 30 юни 1986 г.
Съответно Конституционният съд постановява на 19 май 1987 г., че те също са възпрепятствани да участват в настоящото производство по изложените причини. От останалите двама заместници конституционният съдия Диц е най-възрастният и неговият мандат изтича едва на 30 юни 1989 г. Следователно той заема мястото на починалия конституционен съдия проф. д-р Гек.
