DeFakto.bg DeFakto.bg
Подходът, който избра Народното събрание – първо да се закрият специализираните съд и прокуратура, а после да се решава какво ще се прави с делата, с магистратите и служителите, е проблем. Ще има и други – те ще станат видими след 27 юли, когато влизат в сила промените на Закона за съдебната власт.
Това предупредиха на съвместна пресконференция за последствията от закриването на органите на специализираното правосъдие ръководителят на Апелативната специализирана прокуратура Ивайло Ангелов и административният ръководител на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова.
По рано главният прокурор Иван Гешев благодари на магистратите и служители от специализираните структури. Той посочи, че те са направили толкова, колкото не е правено след 1989 г. в направлението борба с организираната престъпност, престъпленията против Републиката, а в последните 4 г. – в направлението корупция и корупция по високите етажи. Предупреди, че закриването на спецправосъдието може да амнистира над 800 досъдебни производства.
„След години ще се разбере, че закриването на специализираното правосъдие е било огромна грешка. За съжаление егото на политиците надделя над разума“, посочи Ивайло Ангелов. Според него проблемът е възникнал от това, че при писането на текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт не е имало нито един юрист, който да се занимава с наказателно правосъдие и да познава материята.
Ръководителят на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова поясни, че към момента точният брой на делата, които трябва да бъдат насочени към съответната компетентна прокуратура, е 841. От закриването на 27 юли 2022 г. до определянето на компетентния съд няма да има кой да администрира жалби на пострадали или искания за изменение на мярка за неотклонение. Не е ясно какво ще се случи при спор за подсъдност. През това време никой съд не е компетентен. Това положение на безвремие затормозява процеса и води до несигурност за страните по делото, подчерта тя.
Валентина Маджарова посочи и друг проблем – т.нар. специализация на магистратите. В България по темата тероризъм работят 7 души, вече тази специализация няма да я има. Специализация имаше и в сегмента организирана престъпност, корупция. Сега вече няма да ги има. Всички държави вървят натам – към специализация, ние вървим в обратната посока, изтъкна тя.
Ръководителят на Специализираната прокуратура посочи и възникналият проблем със специалните разузнавателни средства (СРС). При 40% от случаите те се използват за защита и охраняване на пострадалите, което става с тяхно съгласие. В останалата част СРС се използват за разкриване на престъпления. И тъй като Специализираният наказателен съд, който дава разрешение за тяхното използване, се закрива, няма да има орган, който да следи за правомерното им прилагане. Това определено не е в интерес на българското общество, и най-вече на пострадалите по делата, посочи Валентина Маджарова.
„Лош закон, но закон, ние ще се постараем да го изпълним“, подчерта тя.
Тя уточни, че хиляди томове вече пътуват, като добави, че спецпрокурорите все още работят и се очакват да постъпят още 100 досъдебни производства.
Маджарова и Ангелова предупредиха, че ще има спорове за подсъдност и компетентност, след като делата бъдат препратени към съответните прокуратури, което ще доведе до забавяне и затруднения. Двамата обърнаха внимание, че забавянето ще бъде освен заради процедурните възможности, които се откриват за адвокатите, и заради това, че магистратите, при които ще отидат разследванията, ще загубят месеци да се запознаят с десетките томове по съответното дело. И допълниха, че прокурорите и съдиите ще бъдат свръхнатоварени заради процеса по прехвърляне на дела.
„Не трябва да се всява паника, полагаме максимум усилия и търсим всякакви възможности“, каза Маджарова, но добави, че обществото трябва да е наясно с рисковете.
