DeFakto.bg DeFakto.bg
Министерството на труда и социалната политика оттегли иска си за над 11 млн. лева срещу бившия социален министър Емилия Масларова, а СГС е прекрати делото – това се вижда от съдебно определение по случая.
Делото бе образувано след като МТСП заведе осъдителен иск срещу Масларова, нейният заместник министър и бившият главен секретар на ведомството за сума от 11038405,55лв., като обезщетение за имуществени вреди. Повод бе обвинението за присвоявено от 2009 г. за ремонта на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора.
С молба от 20 юли 2022 г. министерството е оттеглило претенцията си, като заявява, че не поддържа повече искова молба и моли съда да прекрати производството.
„Съдът като съобрази обстоятелството, че претендираното процесуално действие е извършено от активно легитимирана страна по делото, в срок до първото по делото съдебно заседание, за което не е необходимо уведомяване на ответника, намира, че са налице предпоставките на чл.232 от ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено“, пише определението си съдия Маргарита Апостолова.
Така гръмкото дело, образувано преди 13 години срещу Емилия Масаларова и “ съучастници“ е напът да приключи окончателно. Определението подлежи на обжалване пред САС, но трудно могат да се намерят аргументи срещу прекратяването, когато заинтересуваната страна се е отказала от претенциите си, сочат юристи, а срещу Мсаларова производството е пракратено.
През септември 2021 г. прокуратурата прекрати разследването срещу бившия социален министър Емилия Масларова от кабинета на Сергей Станишев.
Тя беше подведена под отговорност за присвояване на над 11 млн. лева при ремонта на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. Държавното обвинение твърдеше, че тя е извършила престъпление по служба. Заедно с нея обвинени бяха собственикът и управителят на фирма „Стара Загора 2007“, неин заместник-министър, бившият главен секретар на социалното ведомство, както и служителят, който е отговарял за контрола на ремонтните дейности.
Делото срещу Масларова беше образувано през лятото на 2009 г., а през ноември същата година главният прокурор Борис Велчев поиска депутатския ѝ имунитет, от който тя сама се отказва.
Делото влезе в Софийския градски съд през 2010 г. Пет години по-късно всички подсъдими бяха оправдани. Година след това бяха написани и мотивите на градския съд и делото се отиде в по- горната инстанция.
Пред СГС експертите пресметнаха, че общата стойност на реално извършените строително-монтажни работи на обекта е 7 838 436 лв., а изпълнителят си е писал работа за близо 19 млн. лв. Съдебният състав обаче намери несъотвествия в експертизата и назначи повторна. И нейното заключение обаче „не само не изясни и не конкретизира извършените строително-монтажни работи на обекта, тяхното актуване и съответно заплащане от министерството, но доведе до невъзможност съдът да формира своята позиция„, посочи в мотивите си съдия Ангелова.
Тя прие, че при така сглобен обвинителен акт няма как да постанови осъдителна присъда.
Според апелативните съдии обаче съдия Ангелова е трябвало да върне делото на прокуратурата заради съществени нарушения. Обвинението има непреодолими грешки, които го правят изцяло негодно, посочиха те.
Апелативните съдии бяха категорични, че е срещу бившия социален министър има събрани годни доказателства за извършени престъпления и присъдите на втора инстанция биха били осъдителни, ако не са били „алогичните и абсурдни“ твърдения в обвинителния акт. Така през юни 2017 г. САС върна делото на прокуратурата, а в крайна сметка държавното обвинение го прекрати.
През 2019 г. Масларова осъди България в Европейския съд по правата на човека за 5000 евро обезщетение за неимуществени вреди. Страсбург прие, че е нарушена презумпцията за невиновност от страна на говорителя на главния прокурор, както и от депутата от ГЕРБ Пламен Нунев.
Близо 13 години след шумния старт на делото, то е напът да стане само поредният знаков казус, по който държавното обвинение не успя да отбележи успех срещу видни личности от високите етажи на властта.
Да стискаме палци, бившият социален министър да не потърси реванш отново в Страсубург, този път за бавно превосъдие. Шансовете й не са малки, а е добре известно, че в подобни случаи сметката оправят данъкоплатците, а не магистратите сътворили повода за това.
