DeFakto.bg DeFakto.bg
Фичерова осъди бившия премиер Бойко Борисов за клевета
Софийският районен съд отмени наказателно постановрение за глоба от 1000 лева глоба на Елена Фичерова, издадено от бившия шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров за несвоевременно деклариране на конфликт на интереси. Когато е издал постановлението, Цацаров не е покривал обективния критерий за безпристранен „съдник“. Това е решението на съдия Мирослав Петров, който установява, че административното наказание е издадено от “ персонално некомпетентен орган“ при основателни съмнения за злоупотреба с власт и тенденциозно упражняване на административна репресия, чиято отмяна е единственият изход от ситуацията.
Поводът
Миналата година с писмо от 18 май 2021 г. на министъра на вътрешните работи, КПКОНПИ е информирана, че от 12.05.2021 г. Елена Фичерова е назначена на длъжността началник на политическия кабинет на Бойко Рашков. По закон това означава, че тя трябва да подаде декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от заемане на висшата публична длъжност. Въпросната декларация е подадена на 23.07.2021 г., с 1 месец и 9 дни закъснение.
Закъснението е констатирано от главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ , който в нарочен акт посочва, че са нарушение разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ. Въз основа на инспекторския акт, Сотир Цацаров издава наказателно постановление, с което налага глоба от 1000 лв на Фичерова за нарушение на закона.
Съдия Петров отбелязва сложни взаимоотнешния между комисията и жалбоподателкта до този момент, вкючително и отмененото й дисциплинарно уволнение от КПКОНПИ, като се съсредоточава по темата за обективността и безпристрасността на наказващия орган.
Позвавайки се на практиката на Върховния съд, той посочава, че: Съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Практиката на ЕСПЧ
В доктрината и съдебната практика в ключително и на Европейския съд в Страсбург, понятието „безпристрастност“, означава липса на предубеждение или пристрастие, което в контекста на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС означава и право на ефективен достъп до независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, пише съдията.
Посочва, че по делото „Киприану срещу Кипър“ (2005 г.) съдът е разграничил два вида случаи, при които е възможно да има нарушение на изискването за безпристрастност, а именно: такива, при които е налице или „функционално, или лично“ пристрастие. В първия случай въпросът е дали „упражняването на различни функции в рамките на съдебния процес едно и също лице или йерархически или други връзки с участник в производството“ повдига основателни съмнения относно обективната безпристрастност на съда. Във втория случай въпросът е дали личното поведение на съдия повдига такива съмнения или сочи на действително пристрастие, така че да се засяга както обективната, така и субективната безпристрастност. В тази връзка, по делото „Хаушилд срещу Дания“ (1989 г.), Европейският съд е изразил категоричната си позиция, че ако има „основателно съмнение“ относно безпристрастността на даден съдия, той е длъжен да си направи отвод по делото.
Макар структурата и дейността на КПКОНПИ да не попада в обхвата на автономното понятие „съдебна юрисдикция“ по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, основно поради липсата на независимост от изпълнителната власт в България, то доколкото на нейния председател са предоставени правораздавателни функции /установяване на виновно поведение и налагане на съответно наказание/, утвърдените в практиката на Европейския съд критерии за безпристрастност следва да намерят безусловна приложимост, посочва съдия Петров.
Той отбелязва, че още преди стартиране на административнонаказателното производство между Елена Фичерова, като бивш служител на КПКОНПИ и председателя й Сотир Цацаров са образувани множество съдебни производства, част от които не са финализирани към момента на издаване на наказателното постановление. Някои от тези спорове са били афиширани публично и в детайли на интернет страницата на Комисията.
По повод назначението на Фичерова за началник на кабинета на Рашков, КПКОНПИ е разпространила съобщение за уволнението й от комисията. Това е станало без да посочи, че към този момент комисията вече е била загубила делото на първа инстанция. Но не е пропуснала да съобщи, че Фичерова е била уличена в конфликт на интереси и други нарушения. „Нещо повече – с влезли в сила съдебни актове, постановени преди датата на оспореното НП, дисциплинарното уволнение на Фичерова от КПКОНПИ е било признато за незаконно поради допуснати драстични пороци в хода на дисциплинарното производство именно от наказващия орган Цацаров“, е записано в решението.
И още: Между Фичерова и КПКОНПИ, представлявана от Сотир Цацаров са били образувани и съдебни производства заради друга негова заповед за едностранно прекратяване на служебното правоотношението без предизвестие.
Това е станало от същата дата на която е била уволнена, но на друго основание – нещо като правен бисер в трудовото право, което пък се гледа отделно от друг съдебен състав. Този безусловен принос в практиката предзвиква любопитство – какво ще се случи с вече влязлото в сила решение за незаконно уволнение, ако съдът хипотетично потвърди прекратеното служебно правоотношение?!
Висящо е и дело за обезщетение за времето, през което е останала без работа, както и дело за установяване на конфликт на интереси.
Всички изброени обстоятелства, преценени самостоятелно и в своята съвкупност, мотивират несъмнен извод, че при упражняване на правомощията си по чл. 177, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ председателят на Комисията – Сотир Цацаров не е покривал обективния критерий за безпристрастност, е изводът на съдия Петров по делото за наложената й глоба.
Недопустим административен произвол
Предходната йерархична зависимост на Фичерова, нейното неправомерно уволнение и висящите съдебни процедури са от естество да генерират основателни съмнения у всеки обективен страничен наблюдател, в т.ч. настоящия съдебен състав, за евентуална злоупотреба с власт и тенденциозно упражняване на репресия от страна на посоченото длъжностно лице, инспирирано от наличните спорове помежду им, а това от своя страна е породило реципрочното му задължение, на основание чл. 51, ал. 2 ЗАНН /в ред. преди изм. с ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /, да инициира самоотвода си, посочва в решението си съдията.
Той отбелязва, че липсата на правна възможност председателят на КПКОНПИ да делегира правомощията си на наказващ орган на друго длъжностно лице от ведомството или да определи такова ad hoc за конкретния случай, каквато е предвидена постфактум, „по никакъв начин не би могла да породи толеранс от страна на съда към подобни неправомерни прояви, подкопаващи устоите на правовата държавна и доверието на гражданите, че санкционирането им се провежда от компетентни държавни органи при стриктното съблюдаване на върховенството на закона.. Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Органите на изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.“
Съдия Петров отсъжда, че визираният „драстичен процесуален порок“ е самостоятелно основаните за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Финално
Съобразно съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание, е опорочена поради допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът отменя изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Решението подлежи на обжаване пред Административен съд – София град, Вероятно ще стигне до горните инстанции – известна е практиката на някои „всеотдайни“ работодатели и техните последователи от държавната софра с парите на данъкоплатците да поемат защитата си пред съда.
Фичерова осъди Бойко Борисов за клевета, дължи й обезщетение от 5000 лв.
Междувременно стана ясно, че лидерът на ГЕРБ е осъден от Софийския районен съд да плати 5000 лв. обезщетение на Елена Фичерова за клевета.
Тя заведе дело за обезщетение от 10 000 лв. срещу Борисов заради думите му на пресконференция от 3 юни м.г., на която без да я назовава по име, той я оклевети. Лидерът на ГЕРБ не остави никакво съмнение за кого се отнасят думите му, като каза, че има предвид началник на кабинета на Рашков.
„…вчера си е подала оставката. Кога? Когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите, го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение„, каза Борисов.
В исковата си молба срещу Борисов Фичерова заяви, че неверните твърдения целят да я дискредитират и да внушат, че не е назначена поради лични и професионални качества, а за да изнесе и предостави информация за МВР и службите на „този, който я е изпратил там“. Тя е изпитала притеснение за себе си, за близките си, защото са изложени твърдения, че е извършила престъпление, каквото би било предаването на класифицирана информация.
Според Борисов в изявлението му Фичерова нито била посочена, нито била визирана, затова не са засегнати честта и доброто й име.
СРС обаче приема съдебно-психологична експертиза, която установява, че изявлението на Борисов е било стресово събитие за Фичерова. Съдът приоема, че Борисов не просто говори за началника на кабинета, а изрично посочва, че предишния ден си е подала оставката. Това по категоричен и недвусмислен начин доказва, че говори за Фичерова. Решението на СРС може да се атакува пред по-горна инстанция.
