Обвинението на Софийска районна прокуратура срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство в метрото през 2020 г., е правно неиздържано и несъставомерно, а описаното деяние не представлява каквото и да е престъпление.
Това се казва в мотивите от 7 юли т.г на 107 състав на СРС по делото за хулиганство, образувано от СРП срещу тримата. Според прокуратурата на 20 юли 2020 година на метростанция „Св. К. О. те са извършили непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като са задействали спасителните бутони на перона. Това е станало „при демонстрация на пренебрежително отношение към установения в страната правов ред и указанията за безопасно ползване на метрото, пренебрегвайки поставените указателни табели, забранителни знаци и прегради, като са създали ситуация на тревоност сред служителите на метрото, сочи прокуратурата“, посочи СРП.
На 20 юли 2020 г., докато течаха гражданските протести срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, от оскъдните данните, изтекли тогава в медиите ставаше ясно, че Спасов, Божков и Трайков са обвинени задето са спрели ли за няколко минути тока на метростанция СУ „Кл. Охридски“ в посока №1 и №2 (Младост и Обеля) – без да има възникнала аварийна ситуация, а деянието е извършено в стратегически обект в София. Това станало около 11:50 часа след като натиснали бутони за аварийно спиране на мотрисите, като веднага след това тримата избягали. МВР арестува бившия депутат от НДСВ Минчо Спасов го е задържа в Първо районно управление, а по-късно издири и останалите двама.
Пред съда адвокатите на тримата определят обвиненията на прокуратурата като художествена измислица и романизиране на фактическа обстановка, от която не може да се направи дори обосновано предположение за извършено престъпление.
Посочват, че въпросните бутони са поставени, за да ги ползва всеки гражданин при лична преценка за някаква опасност. Около самите бутони липсват ограничителни указания или табели. И тримата защитиници настояват обвиняемите да бъдат оправдани, като подчертават, че хулиганство не може да се извърши чрез бездействие, а нямало как самото стоене на перона да се приеме за непристойно действие.
По време на процеса Божков, Спасов и Трайков запазват пълно мълчание, като се възползват от правото си да не дават обяснения.
Прокуратурата внасе предложение обвиняемите да бъдат освободени от наказателна и отговорност и на основание чл. 78а НК да им бъде наложена административно наказание.
„Събраната доказателствена съвкупност не доказва, че описаното в постановлението несъставомерно деяние е извършено от обвиняемите Е. Б., М. С. и С. Т., още по-малко под формата на съизвършителство“, констатира съдът.
Мотивите на съда
Задействането на бутоните за безопасност на метростанция от столичното метро не е престъпно деяние, посочва в мотивите си съдът.
От съдебнотехническата експретиза и свидетелски показания се изяснява, че бутоните за безопасност не са с ограничен достъп за гражданите, които ползват метрото. Местоположението им е в краищата на пероните на общодостъпно място, като целта на това разположение е да осигури лесен достъп до тях в случай на настъпила извънредна ситуация на перона или на релсовия път.
Бутоните не са капсуловани, като всеки в непосредствена близост до тях при необходимост би могъл да ги задейства. Фунцията им е да бъдат задействани от служебно лице или от който и да е гражданин в случай на възприета опасност от различен характер на релсовия път. За възстановяване на ел.захранването е необходимо освобождаване на задържащия механизъм на бутона с леко завъртане, след което се натиска деблокиращ бутон , който се намира на няколко метра от него в тунел, посочва съдът.
Абсурдно
Идеята на държавното обвинение да приеме за престъпно натискането на бутоните за
безопасност практически означава, че натискането им е скрепено със заплаха от
ангажиране на наказателна отговорност и практически всяко едно тяхно натискане, включително и от служител на фирмата, би било престъпление, което е абсурдно, е отбелязано в съдебното решение.
Същевременно е напълно недоказуема субективната страна на подобно деяние, тъй
като всеки един гражданин или служител на метрото по една или друга причина би
могъл да приеме, че има опасност на релсовия път и да натисне бутон, включително
и когато такава опасност реално не е била налице. „С оглед на това принципно
субективните намерения при натискането на бутоните за безопасност, твърдени от
държавното обвинение, са недоказуеми“, посочва съдебният акт.
Не е непристойно
Отделно от това, деянието, свързано с натискането на бутон за безопасност в метростанция,
обективно не е непристойно деяние, тъй като не са вменени непристойни действия – не се твърди словесен конфликт, отправяне на обиди, създаване на смут, паника в метрото.
Практически всички свидетели по делото, включително и тези, които са изгледали
записите от камерите, не са възприели каквото и да е деяние, камо ли непристойно.
Самите твърдения в постановлението са, че трите обвиняеми лица са направили
всичко зависещо от тях да не се разбере за деянието им, което изключва хулиганските подбуди.
Няма и неуважение към обществото
Съдът стига и до извода, че вмененото от прокуратурата деяние не се изразява в явно неуважение към
обществото. В постановлението се твърди, че определени лица са натиснали бутони за безопасност, след което просто са си тръгнали, като по никакъв начин не са манифестирали стореното от тях, посочва съдът.
На следващо място абсурдна е конструкцията на извършване на деянието в съучастие от трите обвиняеми лица под формата на съизвършителство, мотивира се съдът.
В постановлението на прокуратурата за обвиняемиа Еленко Божков се твърди, че е извършил конкретно действие – натиснал бутони за безопасност – „макар и обективно несъставомено деяние“. Другите две обвиняеми лица – Спасов и Трайков, СРП определя като съизвършители, а тяхното участие в изпълнителното деяние се изразява в прикриването с тяло от страна на Спасов и Трайков, за да натисне незабелязано бутоните.
„Описаното в постановлението твърдяно деяние на обвиняемите С. и Т. не предопределя тяхно участие в изпълнителното деяние, така че да бъдат съизвършители – не се твърди, че те също са натискали бутони“.
Практически така възведено обвинението е напълно несъставомерно, тъй като не се твърдят каквито и да е непристойни действия, извършено от обвиняемите Спасов и Трайков. „Прикриването с тяло на друго обвиняемо лице не би могло обективно да изрази явно неуважение към обществото, нито грубо да наруши обществения ред“, посочва съдът.
Освен че е несъставомерно, описаното в постановлението деяние остана и недоказано от събраните в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства.
Нито един от свидетелите не е очевидец на деянието
Практически нито един от разпитаните свидетели не спомага за установяване на
конкретно деяние, още по-малко за деяние, което може да се свърже с който и да е от
обвиняемите. Дори и свидетелите, които са гледали записи от видеокамери в метростанцията, не са в състояние с показанията си да изнесат данни за конкретни действия на заснетите лица, още по-малко да докажат, че тези лица са обвиняемите, четем в мотивите.
Според изготвените заключения на видеотехнически експертизи, изображенията са негодни за лицева идентификация. Записът не позволява да се определи какви конкретно действия извършват лицата, още по-малко какво прави на перона всяко едно от тях.
Фактът, че е възможно в метространцията да са влезли и излезли трите обвиняеми лица, доколкото експертизата дава вероятностен отговор кои са заснетите лица на влизане и излизане от подлеза на СУ, по никакъв начин не ги свързва с вмененото деяние. Сходството по вид и модел дрехи на заснетите лица с тези на обвиняемите лица при задържането им не позволява несъмненото им и категорично свързване с личността на обвиняемите.
Заключение
В заключение съдът приема, че „конструкцията на обвинението е неиздържана правно и в постановлението не се описва престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, нито каквото и да е друго престъпление по НК. Събраната доказателствена съвкупност не доказва, че описаното в постановлението несъставомерно деяние е извършено от обвиняемите Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков, „ още по-малко под формата на съизвършителство“.
Съдът оправдава тримата по повдигнатото от СРП обвинение. „При този изход на делото на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата“, е отбелязано в решението.
Решението оправдава тезата, че действията на тримата мoжe дa ca мopaлнo yĸopими, нo нe ca пpecтъпни. С този аргумент по рано съдът отказа да разреши и paзpeши пpинyдитeлна пoлицeйcĸa peгиcтpaция нa оправданите обвиняеми.