DeFakto.bg DeFakto.bg
Функционалният имунитет на главния прокурор и заместниците му неутрализира поредна жалба за нанесени вреди от нашумялото писмо на ПРБ в началото на година, в което ръководството се оплака на международни институции и чужди посланцици от натиск върху независимостта на прокуратурата.
На 21 август т.г. СРС отхвърли жалбата на бившия депутат адвокат Минчо Спасов за неимуществени вреди, нанесени му от Иван Гешев и неговите заместници във въпросното оплакване. Той претендира обезщетение от 3000 лв. като частичен иск от общо вземане за 20 00 лв заедно със законната лихва, както и 145.84 лв. – мораторна лихва.
Историята
На 08.01.2022 г. ръководството на ВКП оповести писмо до 67 получатели – ръководители на международни институции и чуждестранни посланици, подписано с имената и длъжностното им качество – Иван Гешев, главен прокурор, и неговите заместници Даниела Машева, Красимира Филипова, Десислава Пиронева и Борислав Сарафов до различни институции в Европа и САЩ. B нeгo нa 32 cтpaници висшите прокурори ce oплaĸaха oт нaтиcĸ нa няĸoлĸo пopeдни пpaвитeлcтвa, нapyшeниe нa paздeлeниeтo нa влacтитe и въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa. Πocoчиxa, чe вcичĸo cтaвa пoд въздeйcтвиeтo нa oбвиняeми oлигapcи и e „oтĸpитa aтaĸa cpeщy нeзaвиcимocттa нa дъpжaвнoтo oбвинeниe и пepcoнaлния интeгpитeт нa мaгиcтpaти, члeнoвeтe нa тexнитe ceмeйcтвa и пpиятeлcĸи ĸpъгoвe“. Сред изброените имена, оказвали натиск над прокуратурата бе и това на адвокат Минчо Спасов, упоменат като автор на сигнала за „ неистинност на дипломата за висше юридическо образование на главния прокурор“ . За тежест в писмото е описано задържането му по време на гражданските протести на 21.07.2020 г. както и повдигнато му обвинение за хулиганство заради прекъснатото електрозахранването на метрото в София.
Според адвокат Спасов, употребените изрази са неверни и позорящи репутацията и честта и достойнството му, още повече, че той е оправдан за инцидента. Предварителното му „осъждане“ от Гешев и заместници е нарушение на презумпцията за невиновност, а описанието му като хулиганстващ елемент от висши прокурори, преди да се е произнесъл съд, е нарушило правото му на защита и е нанесло „неимуществени вреди, които засягат честта, достойнството и доброто му име“, казва той. Пред съда Спасов твърди още, че „ответниците не са действали като магистрати, а като администратори на съдебната власт“ , които не са „покрити“ конституционна закрила по чл. 132 Конституцията.“
„Магистратът осъществява конституционно регламентираната си дейност чрез актовете си – решения, определения, постановления, разпореждания, които винаги се основават на конкретно правомощие по процесуалния закон. Всякаква кореспонденция и изказвания извън рамките на тези актове не се ползвала с конституционната защита на чл. 132 Конституцията на Република Българи“, категоричен е ищецът.
Първа загуба
Поне на първа инстанция, Спасов не можа да защити честта и достойнството си – съдът върна молбата му с аргумента, че тя не е в състояние да пробие функционалиня имунитет на гл. прокурор и неговите заместници.
Съдът посочва, че цялото ръководство на ПРБ е защитено от функционален имунитет, който покрива всички техни служебни действия, включително и кореспонденцията им до посолства, институции и високопоставени длъжностни лица, а не само служебните функции, свързани с решаването на дела и преписки. „Изпратеното писмо представлява официална кореспонденция, за която ответниците като представители на съответния орган разполагат с правомощия, съобразно предвиденото в ЗСВ и чл. 133 от Конституцията. Тази кореспонденция е извършена именно в качеството им на административен ръководител/заместник административни ръководители съответния орган на съдебна власт, поради което представлява служебно действие при осъществяване на съдебната власт“, аргументира съдия Кирил Ст. Петров.
Изброява множество решения на ВКС, които „неизменно и безпротиворечиво“ отхвърлят допустимостта на исковете за увреждане от деликти в подобни случаи, тъй като функционланият имунитет от конституцията ( чл. 132) допуска отговорност на магистратите за техните служебни действия и за постановените актове, само ако е извършено умишлено престъпление от общ характер
Ограниченото право на достъп до съд не нарушава и чл. 6 п.1 от ЕСПЧ, защото то преследва легитимна цел – да осигури „надлежното функциониране на правосъдието“, е друг аргумент на съда. Място е намерил и мотивът, че „високите публични отговорности и тяхното добросъвестно изпълнение са оправдание в предвидения имунитет“. Почти като утешение звучи аргументът, че „ограничението не е диспропорционално, доколкото засегнатото лице разполага с други средства за защита на правата си – за вреди от незаконни актове и действия на магистрата по реда на ЗОДОВ , а за тези, които не попадат в приложното му поле – общият ред на ЗЗД ( определение № 478 от 13.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4477/2017 г., III г. о. на ВКС) “. ( В случая приложението на ЗОДОВ е изключено, тъй като по този ред не е е предвидена отговорност за вреди, нанесени от „служебни“ оплаквания на лица с имунитет).
Конституцията не ограничава служебните функции, за които е приложим функционалният имунитет, а изпълнението на административна длъжност в орган на съдебна власт е свързано с осъществяването на съдебната власт, пише в опредлението.. „Следва да бъде отбелязано, че за административен ръководител на орган на съдебната власт, който е поел и отговорност на ръководител, която отговорност не изключва магистратските му качества, отново е приложима нормата на чл. 132 от Конституцията на Република България (определение № 143 от 05.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1626/2017 г., III г. о. на ВКС, определение № 346 от 20.09.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3838/2016 г., III г. о. на ВКС) “.
И още : Съгласно чл. 138, ал. 1, т .1 ЗСВ главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата, а според чл. 139, ал. 1 ЗСВ главният прокурор се подпомага от заместници при ВКП и ВАП и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. Така предвидените дейности в чл. 138 и чл. 139 ЗСВ, съобразно делегацията на чл. 133 от Конституцията, определят кръга от служебните правомощия на посочените лица. Всички ответници са административни ръководители на орган на съдебната власт Прокуратурата на РБ и Националната следствена служба, респ. заместници на главния прокурор. В това си качество те представляват съответния орган на съдебната власт пред външни за органа институции и пред гражданите, и сътветно „нямат процесуално качество в наказателно производство“, заключава съдът.
Ищецът може да потърси защита на нарушени права, но по друг ред и от друг субект, а не пряко от магистратите, щом твърдяното увреждане е в резултат на служебни действия, извършени в лично качество/ и не е резултат от умишлено престъпление, посочва в заключение съдията. Преди да отхвърли молбата и прекрати делото.
В 7-дневния срок ищецът обжалва определението на съда.
Адв. Минчо Спасов: Функционалният имунитет не е чадър за клеветене на граждани
Пред СГС адвокатът защитава тезата, че действията на шестимата, са извършени извън функционалните им права и задължения и не са обект на конституционна закрила по чл. 132 Конституцията.
„Цитираната практика на ВКС, описана в мотивите на съда е съобразена с Конституцията и закона, но не е относима по случая, тъй като третира случаи, в които магистрати са изпълнявали служебни функции по конкретни казуси, а казусът с процесното писмо, подписано от ответниците – главният прокурор и заместниците му не е такъв“, е отбелязал в жалбата до СГС адвокатът.
Отстоява виждането, че писмото на ВКП е „ частен документ, подписан от ответниците извън кръга на функционалните им права и задължения“, а това изключва прилагането на функционален имунитет. Смисълът на имунитета като правен институт е той да бъде една обоснована привилегия, необходима за осъществяване на служебните функции, позовава се Спасов на решение № 10 от 27 юли 1992 г. по к.д. № 13/92 г. на КС.
Абсурдно писмо
Съдържанието, оплаквателния, епистоларено-политически характер на процесния памфлет и адресатите му, нямащи функционални правомощия към управлението на българската прокуратура, го потвърждава. Писмото не съдържа цитиране на факти от юриспруденцията, а цитати от неверни твърдения на жълтата преса, например за осъждането на ищеца. Това окончателно опровергава характера му на официален документ, издаден от орган на власт в изпълнение на функциите му, а го прави епистоларно-политическо послание и апел към чужди държави и организации, подписано от група граждани, посочили „за тежест и авторитет“ заеманите от тях длъжности, казва Спасов.
Нещо повече, сочи адвокатът, авторите на писмото апелират европейската законодателна власт и изпълнителната власт на чужди държави (посланиците) да нарушат разделението на властите и да се намесят в работата на българските политици, изпълнителната и законодателнателна власт и да ограничат правата на граждани и на подсъдими! Очевидно толкова безумно съдържание не може да е част от официален документ, защото би поставил авторите в условия на държавна измяна, пише адвокатът.
Отделно, казва той, административните ръководители не могат, да „сезират“ политически партии, фракции, европейски институции, и чужди държави, да клеветят граждани .
Когато главният прокурор представлява ПРБ като държавен орган, фуционалният имунитет по чл. 132 КРБ е приложим, казва Спасов.“ Конкретното писмо на г-н Иван Гешев и още 5 лица е насочено само и единствено вън от ПРБ и адресирано до лица, нямащи правомощия, свързани с осъществяваната от ответниците административно-ръководна дейност на българската прокуратура“, обръща внимание той.
Съдът „презумира“, че главният прокурор е възложил функциите си по чл. 138 ал. 1 ЗСВ на заместниците си, за да обоснове, че и те са представлявали ПРБ, обаче липсва посочване на административен акт (заповед), съгласно която той е делегирал правото си по чл. 138 ал. 1 ЗСВ на някой или всички заместници, е посочено в жалбата. Такава заповед няма, а и не може и да има, а това опровергава твърдението на съда, че конкретните деликтни деяния са в рамките на законоустновените права и задължения на ответниците, мотивира позицията си адвокатът.
„Представителната власт на главния прокурор и липсата на такава за заместниците му налага отделна преценка за това дали са изпълнявали възложена им от закона функция, покрита от имунитета по чл. 132 от КРБ“, казва той в опит проблемът да бъде допуснат за разглеждане от съда.
Функциите на прокуратурата и на главния прокурор не могат да се тълкуват разширително, напомня Спасов практиката на Конституционния съд и се обръща към съда с молба да отмени обжалваното определение и върне делото за разглеждане в СРС от друг състав с указания по прилагане на закона.
Финално
Високите публични отговорности и тяхното добросъвестно изпълнение са оправдание за предвидения имунитет, е неизменен извод на съдилищата по подобни дела. Така е, но стига доброто намерение да отговаря на реалността, без да служи за укритие на гафове по високите нива на системата, които правораздаването отказва да разглежда.
Всъщност без отговор е въпросът, кой може да спре висши съдебни ръководители в свободен стил да минават като врата у поле през правата на гражданите, след като отнапред знаят, че имунитетът и практиката на съдилищата ще ги оневиняват?
Ако към случаят „Спасов“ прибавим и „Баневи“, равносметката от „служебното“ оплакване на ВКП очертава системен проблем.
Опитът на Eвгeния и Hиĸoлaй Бaнeви да потърсят реванш пред съда за нарушена презумпция за невиновност в същото писмо с употребените изpaзи „олигарси“ и „ считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи“ и др., също отбеляза провал. Искът им за непозволено увреждане бе отхвърлен с аргумента, че функционланият имунитет на ответниците е за всяко действие и е „до живот“. Така двамата не можаха да се защитят от обявяването им без съд и присъда за престъпници, а високопостовените прокурори се сдобиха с разноските по делото от по 2 338.50 лeвa зa вceĸи един от тях, независимо, че претенцията от 60 хил. лева, беше за солидарно осъждане. За черешка на тората, двамата бяха осъдени да зaплaтят нa Ивaн Гeшeв и зaмecтници 14 031 лв. (зaeднo cъc зaĸoннaтa лиxвa) aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe зa oĸaзвaнaта им бeзплaтнo aдвoĸaтcĸa пoмoщ по заведената жалба. Така един адвокат, близък до високопоставените ответници със защита като под индиго за всеки един от тях, съдът възнагради с хонорар, като за по пет-шест истински дела. „Надлежно и добросъвестно“, нали така?
Друга тема е традиционното препращане на гражданите в „други“ процедури, което не пести зaтpyднения пред също защитеното конституционно право на защита. Важно е да бъде осигурена недосегаемост за „високите публични отговорности“.
Останалото е работа било за Съда по човешките права в Страсбург, било за Съда на ЕС в Люксембург. Реалности, с които помирението е трудна работа.
