Съдът в Страсбург обяви, че КТБ е била лишена от правото на справедлив процес при отнемане на лиценза й

Европейският съд за правата на човека в Страсбург обяви решение по делото „Корпоративна търговска банка“ АД срещу България. Съдът  постановява единодушно, че   българското законодателство и прилагането му от българските съдилища са лишили  КТБ от  съдебен контрол на решението за отнемане на лиценза й. Произнасянето е по  две жалби на четиримата бивши изпълнителни директори на Корпоративна търговска банка.

Съдът установява  няколко нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 – действащото законодателство и неговото прилагане не са позволили  осъществяването на надлежен съдебен контрол  на банката и така е нарушено правото на достъп до съд. Опитите на бившите директори на банката да защитят позициите си са били отхвърлени.

През  2014 г. БНБ отне лиценза на КТБ, като първо я постави под специален надзор.  Решението бе  оспорено пред Върховния административен съд от основните акционери в КТБ, включително мажоритарният „Бромак“, собственост на Цветан Василев.  Съдът отбелязва, че двама от най-големите акционери на КТБ са могли да встъпят в процеса, но само като трети  лица без право на обжалване.   „Върховният административен съд изрично е  постановил, че тъй като БНБ е отстранила изпълнителните директори от длъжност, единствените лица, които биха могли да действат от името на КТБ, са специалните администратори, и че бившите изпълнителни директори не са имали остатъчни правомощия, правят това “ , е посочено в решението.

В крайна сметка КТБ е била представлявана от хора, които са зависели от  от БНБ, а така е нарушено  правото на състезателен процес., липсват съдебни или други правни гаранции срещу , срещу произвол.

Наред с това Съдът намира, че намесата в правото на мирно ползване на собствеността на банката е била незаконна, поради което установява нарушение и на чл. 1 от Протокол 1.  Отнемането на лиценза почти автоматично е довело и до производството по несъстоятелност и ликвидация на КТБ, което само по себе си представлява намеса в правото на мирно ползване на собствеността.  Съдът напомня, че КТБ не е имала възможност да оспори мотивите за решението на БНБ да отнеме лиценза й. Установено е и че КТБ не е могла  ясно и практически да получи съдебен контрол на решението на БНБ чрез надлежно представителство. Освен това решението на БНБ не е съпроводено с други процесуални гаранции.  КТБ не е била уведомена, че БНБ ще вземе това решение. Не й  е дадена възможност да възрази срещу него нито преди, нито след вземането му, тъй като тези процесуални гаранции са били изрично изключени от вътрешното законодателство. Не е имало и възможност за оспорване на решението на БНБ пред несъдебен орган.

Съдът  не  изразява мнение дали решението за отнемане на лиценза на КТБ е правилно по отношение на българското право.  Правомощието му да преразглежда спазването на вътрешното право е ограничено и не е в неговите компетници да прави това вместо  национални органи и съдилища, е отбелязано в решението. Но   България следва да предприеме стъпки, за да гарантира, че банка, чийто лиценз е оттеглен, може пряко и независимо да търси и получава ефективен съдебен контрол върху тази мярка, посочва съдът.   ЕСПЧ  няма компетентност да разпореди възобновяване на вътрешното производство, казват  съдиите, но сочат, че  многократно в  практика си съдът е отбелязвал, че  когато някой е бил жертва на производство, което предполага нарушение на член 6 от Конвенцията, възобновяването на това производство, ако бъде поискано,  „по принцип е подходящ начин за правна защита срещу нарушението„.  Така се очертава възможността години по-късно делото за КТБ да бъде подновено, за да се даде възможност на банката да се защити.  Дори да се установи, че отнемането на лиценза е било незаконосъобразно, КТБ няма  да бъде реанимирана ,  но може да се  търси  евентуална компенсация, препоръчмат съдиите. 

Бившите изпълнителни директори на КТБ поискаха от съда на КТБ  да бъдат възстанови   5,337,582,081 български лева,   плюс лихви, заради  имуществените щети, които банката е  претърпяла в резултат на нарушението на член 1 от Протокол No 1.  Като искането е,   всяко възлагане  да бъде направено дължимо на акционерите му (тези към момента на отнемане на лиценза му) или на техните правоприемници.  Според представителите на банката,  всички тези  щети са произтекли пряко от неправомерни действия и бездействителни действия на БНБ, прокуратурата и други държавни органи, тъй като са довели до отнемане на лиценза му.  Съдът отклонява претенцията, тъй като не може да спекулира  как биха се развили делата, ако КТБ беше допусната до справедлив процес.

Отхвърля като недоказано и искането за изплащане на 270 000 EUR, плюс 20 % ДДС,  за адвокатски  услуги  в производството пред Съда. „Няма доказателства, че КТБ или бившите му изпълнителни директори са платили или са задължени да заплатят каквито и да било такси на адвокат“, приема ЕС.

Съдът дава  насоки, свързани както с промени в законодателството, така и с практиката, за да се преодолеят констатираните несъответствия с практиката му –  нуждаят се от  промени  разпоредбите на вътрешното законодателство, които да позволят на една банка,  изправена пред  процедура по несъстоятелност, да бъде представлявана пред съд на всички инстанции в това производство  по начин, който й позволява да изложи надлежно своята теза и да защити своите интереси.

Това е третото осъждане на България за отнето право на справедлив процес при  отнемането на лиценз на банка, се напомня в съдебното решение.  През 2005 г. България беше осъдена в Страсбург по делото „Капиталбанк“ за  отнетото право на банката да защити правата си.  През 2016 г.  същият проблем залегна и в осъдителното решение по делото „Международна банка за търговия и развитие срещу България“.

Решението за КТБ е произнесено в състав от седем съдии.Това са:

Габриеле Кучко-Щадлмайер (Австрия), президент,
Тим Айке (Великобритания),
Фарис Вехабович (Босна и Херцеговина),
Юлия Антоанела Моток (Румъния),
Йонко Грозев (България),
Армен Арутюнян (Армения),
Ана Мария Гуера Мартинс (Португалия),
както и Ilse Freiwirth, заместник секретар на отдела.