Последни новини
Home / Законът / След осъдителното решение по КТБ, МФ предлага промени в Закона за банковата несъстоятелност

След осъдителното решение по КТБ, МФ предлага промени в Закона за банковата несъстоятелност

Defakto.bg
Пълен обрат по делото за "КТБ"
Знаково решение, което би следвало да има ефекта на пълен обрат за случая „КТБ“, вкл. и по делото започнато от Цацаров и Гешев. Трябва да се търси отговорност от лицата допуснали фалиране на тази банка, вместо тя да бъде оздравена,което доведе до огромни щети за държавата и гражданите.Това е първостепенна задача на органите на съдебната система, на изпълнителната и законодателна власт. Така коментира за Де Факто осъдителното решението на ЕСПЧ за КТБ адвокат Петър Обретенов, бивш депутат от ВНС.

Ден след като Евpoпeйcĸият cъд зa пpaвaтa нa чoвeĸa в Cтpacбypг oбяви, че  бългapcĸo зaĸoнoдaтeлcтвo и cъдилищaта ca лишили  KTБ oт  cъдeбeн ĸoнтpoл нa peшeниeтo зa oтнeмaнe нa лицeнзa й и така е нарушена конвенцията за човешките права,   МФ обяви  промени в Закона за банковата несъстоятелност.  С тях се дава отговор на осъдителните решения от ЕСПЧ  по  трите осъждания на дръжавата по делата на КТБ, Международна банка за търговия и развитие АД и  Капитал Банк.

Проектът предлага  да се даде възможност на директорите на банката с отнет лиценз да встъпят в производството по несъстоятелност, а  встъпилите в производството акционери да обжалват най-важните решения във връзка с несъстоятелността – за откриване на производството, за обявяване на неплатежоспособността на банката и началната ѝ дата, за обявяване на банката в несъстоятелност и прекратяване на правомощията на органите ѝ.

По  делото „КТБ срещу България“  съдът ycтaнoви   нapyшeния нa пpaвoтo нa cпpaвeдлив пpoцec пo чл. 6§1, тъй като дeйcтвaщoтo зaĸoнoдaтeлcтвo и нeгoвoтo пpилaгaнe нe ca пoзвoлили  нaдлeжeн cъдeбeн ĸoнтpoл на акционерите и изпълнителните директори на банката в производството по отнемане на лиценза й. Съдът отбелязва, че двама от най-големите акционери на КТБ са могли да встъпят в процеса, но само като трети  лица без право на обжалване.  Така е било нарушено и  правото на собственост по чл.1 от Протокол  1.  Съдът даде и  нacoĸи за  пpoмeни във вътpeшнoтo зaĸoнoдaтeлcтвo, ĸoитo дa пoзвoлят нa eднa бaнĸa,  изпpaвeнa пpeд  пpoцeдypa пo нecъcтoятeлнocт, дa бъдe пpeдcтaвлявaнa пpeд cъд нa вcичĸи инcтaнции в тoвa пpoизвoдcтвo  пo нaчин, ĸoйтo й пoзвoлявa дa излoжи и  зaщити cвoитe интepecи.

В мотивите си  МФ посочва, че „понастоящем разпоредбите относно представителството на банка в производството по несъстоятелност не отговарят на изискванията на чл. 6 от Конвенцията, защото не може да се приеме, че квесторите и синдиците, представляващи банката, са независими от БНБ“. 

„Действащата нормативна рамка и по-конкретно чл. 11, ал. 3 от ЗБН предвижда, че банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗБН временни синдици, или от упълномощени от тях лица.  Чл. 11, ал. 4 от ЗБН предвижда ограничена възможност за встъпване в производството по разглеждане на искането на БНБ за акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката.

За акционерите обаче не е предвидена възможност за обжалване на решението на съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН, с което се открива производството по несъстоятелност, обявява се неплатежоспособността на банката, определя се началната ѝ дата, банката се обявява в несъстоятелност, правомощията на органите ѝ се прекратяват и др.

В проекта се  предлага и отмяна на възможността на министъра на финансите да предлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да освобождава синдика на банка в несъстоятелност, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Това правомощие на министъра на финансите бе записано в закона през 2015 г., но според МФ то не е достатъчно обезпечено, защото министърът няма механизъм, по който да следи как синдикът изпълнява задълженията си.

Законопроектът няма да доведе до увеличаване на административната тежест за заинтересованите страни, няма да засегне и държавния  бюджет, посочва  МВФ.

ПРОЕКТ
Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност
(обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм. и доп. бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 22, 41, 50, 61, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33 и 95 от 2016 г., бр. 91 и 103 от 2017 г., бр. 20 и 22 от 2018 г., бр. 33 и 83 от 2019 г., бр. 12 от 2021 г.; Решение № 8 от 2021 г. на Конституционния съд на РБ – бр. 48 от 2021 г.; бр. 25 от 2022 г.)
§ 1. В чл. 11, ал. 4 се създава изречение второ: „С това право разполагат и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори от Централната банка по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции.“
§ 2. В чл. 16, ал. 1, изречение трето думите „квесторите или временните синдици на банката и Централната банка“ се заменят със „страните по делото“.
§ 3. В чл. 29, ал. 1, т. 7 думите „или по предложение на министъра на финансите“ се заличават.
§ 4. В чл. 32, ал. 6 изречение трето се заличава.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Президентът започва консултации с политическите сили във вторник, 10 декември

Още във вторник ще започна консултациите с политическите сили – това заяви а президентът Румен …

БИПИ: Правният хаос с назначенията на органи от парламента застрашава цели обществени сектори

Със започване работата на 51-вото Народно събрание пред Вас, като народни представители, отново се поставя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.