DeFakto.bg DeFakto.bg
Адвокат Петър Славов е внесъл мотивирано искане до председателя на ВАдС Ивайло Дерменджиев и членовете на съвета за противоконституционност на разпоредби от Изборния кодекс
Висшият адвокатски съвет е сезиран с искане да бъдат изпратени в КС два текста от Изборния кодекс, които в нарушение на Конституцията създават привилигировано положение за партийните водачи на листите за народни представители. Това създава недопустимо предимство в нарушение на принцпите на Конституцията за общото, равно и прако изибрателно право с тайно гласуване, сочи вносителят.
Той атакува чл. 278, ал. 5 и чл. 437,ал. 5 от Изборния кодекс, в които е записано, че „когато избирателят не е отбелязал предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатска листа, се зачита предпочитание (преференция) за кандидата, посочен на първо място в листата.
Има противоречие и между уредбата на ИК и правилата за избиране на членове на Европейския парламент, където подобна фикция за зачитане на бюлетини с непосочена преференция за водача на листата не е налице, отелязва адв. Славов.
„Допълнително, чл. 278, ал. 5 и чл. 437, ал. 5 противоречат и на чл. 10 от Конституцията, като с тях, в нарушение на принципа за „общо, равно и пряко избирателно право“ се въвежда неравенство по отношение на пасивното избирателно право на гражданите – кандидати за народни представители или общински съветници„.
„В рамките на година и половина за 4път ще трябва да гласуваме, а повечето партии ни предлагат „още от същото“ (че и по-лошо в много случаи) и за пореден път виждаме най-качествените хора поставени на задни места в листите, за сметка на гръмогласни и известни с неутолимия си апетит партийни функционери?!“ , мотивира се още вносителят.
Висшият адвокатски съвет внимателно ще обмисли постъпилото искане на адв. Петър Славов , в което са изложени аргументи за несъотвествие на Избирателния закон с Конституцията, заяви пред Де факто председателят на ВАдС д-р Ивайло Дерменджиев. Искането поставя сериозни въпроси, които може би заслужават конституционна ревизия, каза още той. „Така или иначе това няма да засегне настоящите избори, тъй като времето е много кратко. Би било добре с оглед намаляващата избирателна активност от година на година подобна промяна да бъде обсъдена“.
Аргументите:
I. Противоречие с чл. 10 от Конституцията
1. Чл. 10 от Конституцията постановява, изборите в Република България да се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Това се отнася както за активното, така и за пасивното избирателно право – т.е. за правото да бъде избран даден кандидат.
В свое Решение No.4 от 4.05.2011г. по к.д.4/2011г., КС посочва, че е недопустимо законовото ограничаване както на активното, така и на пасивното избирателно право, спрямо неговата конституционна уредба. „Недопустимо е единствено поради систематиката на правната му уредба извън глава втора да се обосновава възможността за неговото законодателно ограничаване“.
От друга страна, с нормата на чл. 278, ал. 5 и на чл. 437, ал. 5 от ИК за определени кандидати в изборния процес се прави именно това-ограничава се тяхното пасивно избирателно право, като се предвижда, „служебно” предимство за водача на дадена листа на кандидати за народни представители или за общински съветници, да бъдат зачетени като валидно подадени лични предпочитания (преференции) от празните в частта за преференции бюлетини, при които е посочена само политическа партия/коалиция. Независимо, че в тези бюлетини избирателят не е посочил предпочитание към конкретен кандидат, на основание атакуванаите норми в ИК, водачът на листата прибавя към действително подадените за него лични преференции и броят на бюлетините без посочена в тях преференция, още по-малко пък за кандидата – водач на листата.
2. Изборният кодекс допуска пренареждане на листите за народни представители на основание на броя получени личните предпочитания (преференциите), когато даден кандидат е събрал над 7 на сто от валидно подадените за съответната листа гласове (чл. 298, ал.2 и чл. 437, ал. 5 ИК). С други думи, на база получените преференции, даден кандидат от неизбираемата част на листата би могъл да измести друг, намиращ се в нейната челна и избираема част и така да бъде избран вместо последния за народен представител или общински съветник. Този принцип на конкурентно начало, съчетано с равно пасивно избирателно право обаче е нарушен, посредством атакуваната разпоредба, по отношение на водачите на листите. За тях „по право” се броят като преференциални, така и празните откъм преференции бюлетини. Така водач на листа, независимо, че може да не е получил нито една лична преференция, само на база на определен брой празни бюлетини в частта им за преференцията, ще запази мястото си, независимо, че следващият го кандидат има значително повече лични преференции. Очевидно е неравното положение, в което законодателят е поставил водача на листата спрямо неговите конкуренти с нормата на чл. 278, ал. 5 и чл. 437, ал. 5 и то в нарушение на чл. 10 от Конституцията.
3. С атакуваните разпоредби от ИК законодателят недопустимо и в нарушение на чл. 10 от Конституцията е въвел фикцията, че, макар даден избирател да не е посочил свое предпочитание за кандидат, той предпочита (дава преференция) за водача на съответната партийна листа. Подобна фикция не намира опора нито в Конституцията, нито в уредбата на останалите видове избори за изборни длъжности, уредени в ИК – напр. за членове на Европейския парламент, където подобна уредба няма. Нещо повече-очевидно е, че непосочването на конкретна преференция би могло да се дължи на редица други фактори, освен явно презюмираната от законодателя „неявна подкрепа” за водача на листата – неодобряване именно на водача на листата, непознаване на преференциалния режим на гласуване, съгласие с цялостната подредба на листата, а не само водачеството в нея и т.н.
1.4. Не на последно място, фикцията на чл. 278, ал. 5 и чл. 437, ал. 5 биха могли да влязат в пряко противоречие с действителната воля на избирателя, чиято подадена преференция, по една или друга причина, бъде счетена за невалидна (напр. засягане на друго поле от преференциите и др.). В този случай, следвайки нормата на чл. 278, ал. 4, съоветната бюлетина ще остане валидна, но ще се третира като такава с неподадена /незачетена/ преференция. С други думи, отново ще бъде отчетена като преференциална за съответния водач на листата, независимо от очевидно различната воля на избирателя.
II. По отношение на противоречието с чл. 6, ал. 2 от Конституцията
1. Привилегированото положение, което се предоставя на водачите на партийните листи в изборите за народни представители, отсъства в уредбата на реда за избиране на членове на Европейски парламент от РБ. С други думи, с нормата на чл. 278, ал. 5 и чл. 437, ал. 5 недопустимо се създават привилегии за определена категория лица-обикновено на партиен принцип и като част от политическата принадлежност на лицата, регистрирани като водачи на партийни листи в изборите за народни представители или общински съветници и същевременно се дискриминират останалите участници в листите.
2. Ноторно известен факт е, че партийните листи обичайно се водят от членовете на политическото ръководство на съответната партия. Често с многократни участия в местната и националната законодателна власт, те нерядко са непопулярни сред широката маса избиратели,но „защитата на водача на листата“ ги пази от евентуално разместване, дори когато някой следващ кандидат има повече преки лични преференции от тях. Последното действа силно демотивиращо на избирателната активност на гражданите, които желаят да гласуват за конкретни личности, а не толкова за една или друга партия и нейните партийни функционери.
В резултат и с оглед системното неглижиране на желанието на избирателите, видно от избирателната активност на изборите за 45-то 46-то и 47-мо Народно събрание, тя все повече намалява, избираните органи са с все по-ниска представителност, което пък от своя страна поставя на изпитатние един от устоите на демократичната държава – а именно – представителната демокрация!
