DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдиите Ружена Керанова, председател и Христина Михова и Елена Каракашева връщат делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София заради множество тежки нарушения на закона.
Касационното производство е образувано по протест на специализираната прокуратура, жалби на гражданския ищец „Мини Бобов дол“ ЕАД и на защитата на двамата подсъдими.
Историята
Сделката, заради която бе обвинен Овчаров, е от 2006 г. Тогава активите на държавната „Мини Бобов дол“ бяха отдадени на дружеството „Ораново“ чрез договор за наем. В крайна сметка това е довело до откриване на производство по несъстоятелност на „Мини Бобов дол“, смята прокуратурата. Според държавното обвинение на бюджета са нанесени щети от 24 млн. лв. Досега съдът на два пъти коригира сумата. Най-напред през 2020 г. първоинстанционният Специализиран наказателен съд прие, че щетите са в размер на 16 млн. лв., а миналата тодина Апелативният специализиран наказателен съд обяви, че те са малко над 2,5 млн.
АСНС призна Румен Овчаров и Пламен Евтимов за виновни и ги осъди на две години условно с четири години изпитателен срок. Овчаров Румен Овчаров бе осъден, че в периода 09.06.2006 – 18.07.2007 г. в качеството си на министър на икономиката и енергетиката, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Мини – Бобов дол“, умишлено не упражнил достатъчен контрол върху работата на изпълнителния директор Пламен Евтимов, на когото е било възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество във връзка със сключването и изпълнението на договор за отдаване под наем на „Ораново“ ЕООД на активи на „Мини – Бобов и от това са произлезли значителни щети (2 659 040,60 лв.).
Присъдата на второинстанционния АСНС бе подписана с особено мнение от съдия Румяна Илиева, докладчик по делото. В особеното си мнение още през 2021 г. тя подчерта, че делото трябва да бъде върнато за отстраняване на множество процесуални нарушения.
Според нея обвиненията не са ясни и по този начин е нарушено в значителна степен правото на защита на подсъдимите.
Адвокат Васил Василев, защитник на Румен Овчаров тогава определи присъдата за уникална. Според него Овчаров е осъден защото като министър не е упражнил контрол мини „Бобов дол“ да събере свои дългове. Той коментира, че законът не вменява такива задължения на министрите. Освен това дружеството е осъдило длъжника си за задълженията.
Василев отбеляза още, че като министър Овчаров е бил принципал на 250 дружества. Според самия Овчаров с изявленията си, че присъдата на Специализирания наказателен съд е пример за правосъдие, председателят на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев е оказал натиск върху въззивния съдебен състав и е нарушил презумпцията за невиновност.
Присъдата е изградена върху груби нарушения на закона
В пространно изложение върховните съдии отбелязват, че присъдата на Овчаров и Евтимов, произнесена от АСНС не отговаря на изискванията на закона ( чл.339, ал.3, вр. с чл.305, ал.3 от НПК). „Възивният съд е допуснал груби нарушения на принципните начала за търсене на обективната истина, вътрешното убеждение и събирането на доказателства ( чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК)“ , категорични са съдиите.
По този начин е било ограничено правото на защита на подсъдимите и незаконосъобразно проведена доказателствена и аналитична дейност, е записано в мотивите. Съдът констатира, че „ въззивният съд се е произнесъл извън рамките, поставени в обвинителния акт, допуснал е противоречие между диспозитива и мотивите към присъдата, поставил е подсъдимите в ситуация едва от въззивната присъда да разберат какво точно престъпление са извършили“.
Нещо повече, казват съдът, „въззивният съд е изградил изводите си по фактите върху негодни източници, а така също и само върху част от доказателствата по делото, не е изложил съображения защо едни доказателства са предпочетени пред други, които им противоречат. В мотивите към присъдата не е даден отговор на съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото, като наред с това не са изложени съображения по редица изрични възражения на защитниците на подсъдимите Овчаров и Евтимов относно липсата на обективна съставомерност на вменените на подсъдимите деяния“.
От внесения обвинителен акт не става ясно по какъв начин е формиран размера на твърдените от обвинението щети, естеството на изпълнителните деяния и причинната връзка между поведението на подсъдимите в аспекта на вменените им като неизпълнени задължения и вредоносния резултат. „Обективният прочит на обвинителния акт установява на първо място, че тези суми са посочени само и единствено в
диспозитивите на обвинителния инструмент и на второ – че в обстоятелствената част на последния липсват констатации за начина на формирането им. Нещо повече, суми в такъв размер изобщо не фигурират в посочената част от прокурорския акт“, пишат върховните съдии. Според
тях, след като е приел внесения обвинителен акт за годен сезиращ документ, въззивният съд е следвало, преценявайки диспозитивите на същия в неделимата им логическа връзка с изложените твърдения в обстоятелствената му част, да изложи ясни мотиви защо счита, че обвинението е достатъчно точно формулирано и защо според него не само липсата на конкретика, но и противоречието в двете части на прокурорския акт по отношение на съставомерния признак „значителни щети“, няма измерение на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимите, в частност правото
И още: „Съдът не само не е обосновал позицията си, според която е приел, че подсъдимите следва да отговарят и за щети, които не са следствие от коментирания договор, но се е въздържал да коментира съществения въпрос, дали по този начин не се разширява недопустимо фактическият състав на повдигнатите срещу подсъдимите обвинения“.
На практика се поражда основателно съмнение, че проверяваният съд е вменил на подсъдимите нови факти, извън конкретно описаните в обвинителния акт, които не са им били известни като включени в обхвата на техните обвинения, по които факти те не са се защитавали.
Върховните съдии приемат за основателни и оплакванията, че становището на съда относно размера на щетите, причинени в резултат на приетото за престъпно поведение на подсъдимите Овчаров и Евтимов. не е заявено по понятен начин.
В конкретния случай, проверявания съд, освен че не е защитил убедително и аргументирано убеждението си за наличие на коментирания съставомерен признак, е обосновал размера му върху източници, които не са събрани по реда на НПК –съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена по т.д. №46/2010г. на ОС-Кюстендил, срещу която защитата с основание възразява. В мотивите е отбелязано, че размерът на причинената от подс.Овчаров щета засяга и периода след 18.07.2007г. до 03.09.2008 г., в който той не е заемал длъжността министър на икономиката и енергетиката. Същевременно, от разсъжденията, изложени в съдебните мотиви става ясно, че съдът е разширил периода, в който е приел, че са причинени съставомерните щети и за двамата подсъдими до 31.12.2009г.
Това освен че затруднява разчитането на волята на съда в кой точно краен момент е причинена щетата, сочи на надхвърляне на времевите обвинителни рамки, поставени в обвинителния акт по отношение и на двамата подсъдими, съответно и на противоречие между диспозитив и мотиви, отбелязва съдът.
Съдът приема за основателни и възраженията на защитата, че „част от доказателствата са останали извън вниманието на контролирания съд“. Нещо повече, прегледът на материалите по делото установява, че част от показанията на множество свидетели, изобщо не са били събрани, първоинстанционният съд не ги е разпитал, без да излага съображения за причините, които са го мотивирали да стори това, а въззивният съд ги е заличил на 21.06.2021 г.
Касационният съд отхвърля позицията на АСНС, че „изследването на съставомерността на поведението на подсъдимите на плоскостта на вмененото им престъпление за умишлена безстопанственост следва да бъде ограничено до преценка само на писмените документи“. Подобна теза е несподелима не само в рамките на конкретното производство, но и в принципен план, поради очевидното й противоречие с основните начала в наказателния процес за разкриване на обективната истина, посочват съдиите.
Заключават, че така въззивният съд е допуснал грубо нарушение на чл.14 от НПК, който изисква всестранен и пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, придружен с обективен прочит на съдържанието на всички доказателствени източници, разгледани в тяхната взаимовръзка. В резултат на това изводите му относно правнорелевантните факти са опорочени, е заключението на върховните съдии.
Георги Ушев белязъл „отклонение“, но не е въздействал на съда
Съдът отхвърля възражението на защитата, че делото не е било разглеждано от независим и безпристрастен съд по стандартите на Европейския съд по правата на човека. Пред съда адвокат Васил Василев пледира, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав, тъй като председателстващият съдебния състав – съдия П. Е., по време на първоинстанционното разглеждане на делото, е бил кандидат за административен ръководител на АпСпП и за прокурор в АпСпП, а това злепоставя възприетият в практиката на ЕСПЧ обективен подход за безпристрастност.
По време на въззивното разглеждане на делото от АССН пък административният ръководител на АпСпС – съдия Георги Ушув пред БТВ оцени положително качеството на работата на специализираното правосъдие, а като аргумент посочва осъдителната присъда на Румен Овчаров. Оценката му бе придружена от надежда, че така постигнатия първоинстанционен резултат няма да се промени в бъдеще!
За участието на председателстващия съдебния състав от първоинстнационния СНС, върховните съдии приемат, че в конкретния случай няма основание да се счита, че съмненията имат обективна опора. „Предвид обстоятелството, че първоинстанционната присъда е постановена след приключване на конкурсната процедура, (след която той не е бил назначен), на датата 31.07.2020г., твърдението на защитата за злепоставяне изискванията на чл.6, пар.1 от Конвенцията за безпристрастност, се явява лишено от основание, тъй като към датата на постановяване на присъдата, съзряната от касатора пречка е била отпаднала. И др.
Идентично е становището и за телевизионните изяви на Георги Ушев: Безспорно, медийната изява на ръководителя на АпСпС, на която се позовава касаторът, бележи отклонение, доколкото не само е отбелязал факта на постановената от първоинстанционния съд осъдителна присъда срещу подс.Овчаров., но и е изразил надежда, този резултат да не се променя и в този смисъл не следва да бъде толерирано, казват върховните съдии. „Пресилено обаче е да се приеме, че тази изява злепоставя въззивния съдебен състав, постановил обжалвания съдебен акт, тъй като повдига проблем в рамките на обективния тест за безпристрастността му по смисъла на чл.6, пар.1 от Конвенцията“.
Посочват, че кариерното развитие на магистратите не е поставено в зависимост от решенията на административните им ръководители. Вярно е, че последните имат органичен кръг правомощия „във връзка с поощрения и наказания“, но е вярно също така, че решенията им в тази насока не са окончателни, а подлежат на институционален и на съдебен контрол, казва съдът.
След подробните разсъждения и аргументи на върховните съдии по поставения от защитата проблем, не остава място за съмнение, че при новото разглеждане на делото, въпросът за странично въздейстиве върху обективността на съда, ще бъде пререшен.
Но е най- вероятно по темата да чакаме решение от Съда по човешките права в Страсбург, доколкото защита даде да се разбере, че няма да се примири със законовата „перфектност“ от времето на специализираното правосъдие.
