НС да избира двама в антикорупционната комисия, президентът – един, ВКС и ВАС по един съдия, предлага министър Зарков

Въвежда се съдебен контрол за отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства, всеки член на комисията – председател за 1 година.

Изборът на членовете на Комисията за противодейстиве на корупцията (КПК) да не се извършва само от Народното събрание, както е сега,  а да се  гарантира  нейната   политическата и професионална независимост.  Това предложи   служебният правосъден министър Крум Зарков по време на представянето на промените в антикорупционното законодателство.  Министърът предлага създаване на нов специализиран орган за противодействие на корупцията,  който ще се занимава само и единствено с разследване и доказване на корупция по високите етажи на властта.

Броят на  членовете на КПК  остава петима, които се предвижда  да бъдат избирани по следния ред: двама от Народното събрание,  един  от Президента и двама съдии, излъчени поотделно от  ОС на ВКС и ОС на ВАС. „Не само политическта власт има право да номинира и избира комисарите в тази нова комисия“, подчерта Зарков и даде пример, че по тази схема се излъчват и констиуционните съдии.  Ще бъдат предвиден особени правила за избора на членовете в Комисията,  така че процедурата да бъде прозрачна за обществото, каза той.

Досегашният модел за избор на състава на антикорупционната комисия гарантира избора на членовете й от мнозинството в парламента, което пък излъчва правителството, чиито членове Комисията трябва да контролира, а така трудно се излиза от омагьосания кръг на зависимостите, смята Зарков.

Членовете на комисията ще имат мандат от пет години, който ще получават само  веднъж.  Интересно е предложение за премахване на възможностите за отзоваване на комисарите  от тези, които са ги излъчили,  „освен  поради обективна  невъзможност да изпълняват длъжността си„.  Така ще се предотврати държането им в напрежение (на къса каишка б.р.), докато си вършат работата,  смята Зарков.

Той  не приема вниманието  да бъде съсредоточавано само върху  избора на председател на Комисията.“Концентрацията на целия дебат само върху председателя е нещо, което е доказано вредно„, каза  Зарков и предлага  председателят на комисията да бъде избиран на ротационен принцип от членовете й, като всеки един от тях бъде председател за по една година.

Така се очаква вътрешният контрол да стане по ефективен, а за да се гарантира, че комисията ще действа като колективен орган, ще бъде записано, че самата тя ще  ще бъде орган по назначението на разследващите инспектори, а не това да се извършва еднолично от нейния председател.

Предстои   „изчистване“ на  списъка от публичните  длъжности, които ще бъдат обследвани от КПК,  като в него ще бъдат запазени онези, при които рискът от корпуционна дейност е най-голям.  В този списък не са президентът и магистратите, тъй за тях е предвиден друг конституционен и законов ред. В списъка остават депутатите, МС, ръководствата на важни институции.

Комисията ще разследва тесен кръг престъпления по служба, които отговарят на правомощията й. Сред тях ще бъдат всички разновидности на престъпленията, свързани с упражняването на властт или укриването на доход, като подкуп, длъжностни присвоявания, престъпления по служба, изпиране на пари и др.

Въвежда се още  съдебен контрол върху отказате на прокуратурата на образува наказателни производства.  Същата процедура е заложена и в Закона за съдебната власт, изпратен  във Венецианската комисия,  и така се синхронизират и двете процедури, поясни министрът.

Други промени са свързани с постъпилите становища по внесения в 47 – то НС  законопроект, който paздeли КПКОНПИ нa двa opгaнa – Koмиcия зa пpoтивoдeйcтвиe нa ĸopyпциятa (KΠK)  и Koмиcия зa oтнeмaтe нa незaĸoннo пpидoбитoтo имyщecтвo (KOHΠИ),  чиитo cтaтyт ocтaна ypeдeн в дeйcтвaщия зaĸoн.

„Това което направихме досега е  да вземем свършеното дотук и да внесем допълнителни гаранции първо по отношение на независмостта на комисията от политичесакта власт и второ тя да работи ефективно в рамките на българското законодателство“, заяви Зарков.

На представянето бе отбелязано, че  екипът е съобразил становището на прокуратурата за ясно разделение между разследващи инспектори и оперативни  служители. Предстои уточнение на допълнителни критерий за техния образователен ценз.

Новият законопроектът ще бъде качен на страницита на МП в края на тази седмица, най-късно в началото на следващата.   Предложенията ще бъдат комуникирани както с ЕК, така и с българските власти и граждани.

Министърът припомни, че в момента КПКОНПИ има пет основни дейности – конфискация, установяване на конфликт на интереси, публичност на имуществото, аналитична и оперативно-издирвателна дейност.  „Съществува пълно объркване що е то Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) и защо се налагат промени в закона. Ако въпросът, който ни се поставя от Европа и от българските граждани е защо няма достатъчно присъди за корупция, то КПКОНПИ не може и никога не е могла да му отговори, защото тя се занимава с много неща, но не и с наказателна репресия„, заяви той.

Рибата се вмирисва откъм   главата, крайно време е да се обърнем към нея, обобщи Зарков.

На обсъждането присъстваха  вицепремиерът Атанас Пеканов, зам. министър Мария Павлова, представители на посолства на страните членки на ЕС у нас, на Върховния касационен съд, ДАНС, Националния институт на правосъдието и неправителствени организации.

Пеканов приветства активната работа на МП по линия на приемствеността и продължаване на реформите.  Аз се радвам, че в лицето на Крум Зарков имаме човек с  политически опит и експертно мнение.  Ето, водя си записки, когато той говори, заяви с усмивка той.

Получихме сигнал, че предлаганите промени са  позитивна стъпка, отбеляза още Пеканов. Народните представители е добре да  знаят, че тези стъпки трябва да бъдат приети не само заради Плана за устойчивост и развитие, но и заради самите нас, добави вицепремиерът.