DeFakto.bg DeFakto.bg
„Въпросът с непопълнения състав на следващия ВСС тепърва ще поставя проблеми. Имаме план за всяка ситуация, за да не допуснем по-сериозна криза от тази, която съществува„, посочи служебният правосъден министър Крум Зарков и допълни, че няма как съдебната система да работи без ВСС.
Изявлението си министърът направи на първото заседание на пленува на ВСС след края на лятната съдебна ваканция. Това е и първото заседание, председателствано от служебния правосъден министър. Според него трайното решение на проблема е в парламента, който трябва да избере 11 от членове на новия ВСС. До момента само съдебната власт избра навреме своите участници в съдебния съвет.
Крум Зарков призова участниците в парламентарния вот – след конституирането на 48-ото Народно събрание да пристъпят веднага към избор на членове на Висшия съдебен съвет от т.нар. парламентарна квота. „Под въпрос е и дали кадровият орган може да функционира при изтекъл мандат„, предупреди Зарков. Онзи ден заради непопълнения състав на бъдещия ВСС, Прокурорската колегия отложи насрочването на дата за избор на европейски делегирани прокурори.
„Конституционните задължения важат за всички“, каза Зарков. „Част от конституционните задължения на народните представители е да избират навреме членове на органите, за които това е постановено в Конституцията. Когато това не се случи, влизаме в ад хок решения, всяко от което би било проблематично. Затова и трайното решение на този въпрос е в Народното събрание. На 2 октомври то ще се конституира. Ще имат много работа. Една от тях ще бъде колкото по-бързо бъде попълнена тази квота, толкова по-бързо ще бъде решен и този проблем„.
Очакванията на служебния министър са насочени и към решение на Конституционния съд, което е свързано с изтеклите мандати на Инспектората на ВСС, но е възможно по аналогията да се ползва и в казуса с непопълнения състав на следващия ВСС.
По рано в интервю пред Медиапул, Зарков направи печално обобщение за несвършеното от депутатите в НС:
Висшият съдебен съвет ще бъде с изтекъл мандат в началото на октомври. Няма избрани членове от парламента, които са 11 души от общо 25.
Конституционният съд е с двама съдии по-малко.
Съдебният инспекторат е с изтекъл мандат отпреди повече от две години и виси съдебно решение пред Конституционния съд, който може да каже, че не разполагаме с инспекторат.
Ние сме на прага на конституционна криза.
Ще разполагаме ли след 2 октомври с Висш съдебен съвет, когато изтича мандатът? Изправени сме, казвам го без излишен драматизъм, пред конституционна криза.
Тук критиката приемам и аз, защото бях народен представител. Ние не успяхме да изпълним конституционното си задължение в Народното събрание.
Вписани в Конституцията органи, харесвани или не, могат да изчезнат“, отбеляза той.
По-късно стана ясно, че 20% ръст на заплатите в съдебната система е заложил Висшият съдебен съвет (ВСС) в бюджета за 2023 г. на заседнаието на на Пленума, приел бюджетните прогнози за следващите три години. До момента годишното увеличение на възнагражденията беше 10 процента, съобщи Лекс . бг.Една от причините за по-високия ръст е инфлацията, която за юли е 14.9%, а до края на годината се очаква да стане 20 на сто. Другата причина е свързана с възнагражденията на младшите магистрати. Според данните на Националния статистически институт средната работна заплата за заетите в бюджетната сфера за второто тримесечие на 2022 г. е 1704 лв. В чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт пък се казва, че най-ниското възнаграждение в съдебната система се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера. Това означава, че младшите магистрати трябва да получават 3408 лв., но в момента те вземат 2992 лв., което е с 400 лв. по-малко от законово определеното. Заради това ВСС залага ръст на заплатите с 20 на сто догодина.
За 2024 г. и 2025 г. е заложено увеличение с по 10 процента. Кадровиците предвиждат и цялостно увеличение и на бюджета на съдебната система за следващите три години. Според прогнозите за 2023 г. той трябва да бъде 1 192 600 000 лв., за 2024 г. – 1 258 100 000 лв., а за 2025 г. – 1 352 500 000 лева, пише изданието.
Заложени са и 54 млн. лв. за допълнително материално стимулиране (ДМС) на магистратите съобразно степента им на натовареност. За съдилищата са 23.6 млн. лева, от които 1.9 млн. лева за ВКС и 2 млн. лева за ВАС. Изключително и високо натоварените съдилищата ще получат по три индексирани заплати, а средно и ниско натоварените – по две актуализирани заплати.
За прокуратурата са предвидени 26.5 млн. лева за ДМС.
В бюджета са заложени и 4 млн. лева за ремонт на бившата сграда на СДС на ул. „Г. С. Раковски“ 134, в която се очаква да бъдат настанени европейските делегирани прокурори. ВСС определи делегирания европрокурор Димитър Беличев за третостепенен разпоредител с бюджетни средства, на който още през май м.г. Европейската прокуратура е възложила задачата да замества българския европейски прокурор Теодора Георгиева в случай, че тя не е в състояние да упражнява функциите си, както и възможност да му се възлагат допълнителни задачи.
