Последни новини
Home / Актуално / Съдът присъди обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от неправилна диагностика

Съдът присъди обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от неправилна диагностика

Defakto.bg
ВКС постанови интересно  решение за  допусната грешка при извършване на изследване на бременна жена за генетични заболявания на плода.
Изследването е показало, че плодът не страда от генетично заболяване, но в последствие жената ражда дете с генетичен синдром.  Решението коментира  адв. Мария Шаркова, известен  специалист по медицинско право.  Не пести и критики.
Пълният текст на съдебния акт по долу.

Мария Шаркова, адвокат по медицинско право

Фактите

Твърденията на ищцата са, че по време на бременността й е извършено генетично изследване и поради допуснати пропуски при изследването тя е получила неверен резултат – че плодът няма данни за сидром на Даун. След раждането се установява, че детето е с това генетично заболяване и че е била лишена от възможността да направи избор дали да премахне плода или не.

Съдът е приел: Въз основа заключенията на вещите лица се налага извод, че от страна на ответника С. „Майчин дом“ ЕАД са допуснати нарушения на т. 9.1.5. от Наредба № 38 от 20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска генетика“ – приет е за изследване тъканен материал под предвидения минимум от 5 милиграма и е пристъпено към изследването без хорионните въси предварително да са очистени от децидуа. Не е спазено и изискването на производителя на кита, че при изследване на по-малко генетичен резултат, изследващият следва да е сигурен, че пробата е чиста и не съдържа чужд генетичен материал.
Очистването на тъканния материал е задължителен етап, предхождащ същинското изследване и доколкото в т. 9.1.5 от медицинския стандарт не е изрично упоменато кой е длъжен да го направи, то се налага извод, че може да бъде извършено както от лекаря, взел тъканния материал за изследване, така и от лабораторията, в която се извършва самото генетично изследване. В случая въз основа на приложения протокол от биопсия на херион и предвид заключенията по приетите съдебно- медицински експертизи се установява, че е била предадена за изследване проба, за която не е изрично отразено, че е направено отделяне на майчината тъкан от тази на плода, а само е извършено разделяне на тъканната проба от кръвта, поради което и при получаването й в лабораторията е следвало да се направи очистване на хорионните въси от децидуа, за което липсват доказателства да е било сторено – няма документ, характеризиращ прочистването на материала / в този смисъл е заключението на в.л. Г./.

На следващо място в разрез с добрата медицинска практика при получаване на резултата не е направено контролно изследване с венозна кръв от майката, за да се провери дали резултатът от генетичното изследване касае плода или майката. В медицински стандарт няма такова изискване, но видно от заключението на вещото лице Г. е трябвало да се направи сравняване на маркери от изследваната Д. с венозна кръв от бременната. В случая това е било наложително като се вземе предвид сериозното разминаване от резултатите от скрининговите изследвания и получения резултат от генетичното изследване. В този смисъл са и поясненията на вещото лице В., дадени в съдебно заседание. Имайки предвид становищата на вещите лица и съобразявайки приложените по делото писмени доказателства, а именно заявката за извършване на генетичен анализ, в която е записано , че се касае за бременна с риск за Д., както и отразеното в поръчката за извършване на генетичен анализ, в която са записани данни за хромозомна болест и малформация на плода, следва, че ответната страна е разполагала с достатъчно информация, че се касае за повишен риск за Д. и е трябвало да се увери, че на анализ е подложен материал на плода, а не на майката, което не е сторено.

Поради недостоверния резултат ищцата е била лишена от правото на избор дали да задържи плода или не и е родила дете с увреждания, при което е претърпяла болки и страдания.  За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са разпитани свидетелите Л. Ц. (сестра на ищцата) и М. Й. (леля на ищцата), които сочат, че след първата фетална морфология ищцата е била разтревожена, като е заявила готовност да направи аборт, ако се окаже, че детето е с увреждане. След като научила, че е родила дете с увреждания ищцата плачела, не желаела да говори с никого, станала унила и измъчена. Разговаряла с психолог от болницата. След изписването й посещавала психиатър. Отказвала да говори и не можела да се върне на работа 2-3 месеца след раждането. Станала по-угнетена, недоверчива, оплаквала се от безсъние.
По изложените съображения, съдебният състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника С. „Майчин дом“ ЕАД. В резултат на допуснати нарушения при генетичното изследване от С. „Майчин дом“ ЕАД и неглижиране, в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, на противоречивите резултати от отделните изследвания на ищцата от наблюдаващия бременността й гинеколог, тя е претърпяла морални вреди – била е лишена от правото да прекъсне бременността поради нежелание да роди болно дете, както и изобщо на възможността да направи избор дали да запази бременността или не; изпаднала е в много тежко емоционално състояние след като е научила след раждането, че детето й е силно увредено при уверението на лекарите по време на бременността, въз основа на направените изследвания, че такъв риск няма, имала е нужда от психологична и психиатрична помощ за преодоляване на емоционалната травма, и много трудно се е възстановила. Дължимото обезщетение, определено съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД, като се съобразят всички посочени по-горе обстоятелства, в това число продължителността и интензитета на емоционалния стрес и страдания, ръководейки се от принципа на чл.52 ЗЗД определя в размер от 30 000 лв., което следва да бъде заплатено от ответника С. „Майчин дом“ ЕАД.

Решение заслужава няколко критики

От решенията на предишните две инстанции става ясно, че при проследяване на бременността след извършеното изследване, проследяващият лекар не е обърнал внимание на обстоятелството, че е констатирано разминаване в пола на плода при процесното генетично изследване и извършената по-късно феталната морфология. В този случай лекарят е следвало да назначи повторен анализ или консултация с генетик, евентуално да прекъсне бременността. Неправилно ВКС приема, че съдът възложил това задължение на ищцата, която не разполага със специални знания, за да инициира подобна консултация. Действително не следва да се възлага подобно задължение за ищцата, но такова е било налице спрямо проследващия лекар, който не е обърнал внимание на това сериозно разминаване и по този начин е прекъснал причинната връзка между неправилната диагностика и вредите, които са настъпили.

На следващо място при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, ВКС смесва вредите от невъзможността да се осъществи право на избор дали да се прекъсне бременността или не и вредите, от раждането на дете с генетично увреждане. Категорично противоречи на морала да се присъждат вреди от раждане на дете. Дали детето, което е родено, е с увреждания или не, е ирелевантен въпрос, защото всяко дете е ценно без значение от здравословното си състояние.

Решението:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

София, 16.09.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

                                                                                                                                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Теодора ГроздеваМария Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4132 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Б. против решение № 293 от 30.03.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2020 г., с което е потвърдено решение № 6968 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 7706/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу С. „Майчин дом“ ЕАД,гр. С. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от Д. анализ и срещу „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е.,гр. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди от неизпълнено задължение по договор за проверка за хромозомна аномалия чрез хорион биопсия и Д. анализ – за сумата от 50000 лв. (при поддържано наличие на солидарност), ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В съдебно заседание касаторът не се явява.
Ответникът по касационната жалба С. „Майчин дом“ ЕАД,гр. С., чрез процесуалния си представител адвокат Д. П., с подадения отговор на жалбата и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Ответникът по касационната жалба „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е.,гр. С., чрез процесуалните си представители адвокат Х. Т. и адв. В. В., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Сочи, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Третото лице помагач ЗК „Л. инс“ АД, [населено място] не е изразило становище по касационната жалба.
С определение № 16 от 20.01.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос: „Когато по делото се установи, че поведението на лицето се намира във фактическа каузалност с причинените вреди, следва ли съдът да прецени това поведение с оглед дължимата на пострадалия /кредитора/ грижа, за да го оцени като годен да изключи отговорността на делинквента /неизправния длъжник фактор?“.
В практиката на ВКС /решение № 9/02.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 1144/2017г., трето г.о./ е прието, че причинна връзка при непозволено увреждане е налице, когато деянието се явява необходимо условие за настъпване на вредата и без него, при типично и закономерно развитие на причинния процес, вредата обективно не би настъпила. В хипотеза, при която деянието не е единствена причина за резултата, то тогава не се изключва отговорността за деликт, а само се определя нейният обем.
Настоящият състав изцяло споделя тази практика на ВКС, като в отговор на поставения правен въпрос приема, че при предявен иск за обезщетение от непозволено увреждане поведението на пострадалото лице /ищец по делото/, ако е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, не е основание за изключване отговорността на ответника, освен ако се установи, че при пълно изключване на соченото в процеса действие или бездействие на ответника, този противоправен резултат пак би настъпил.
По съществото на жалбата :
Твърденията на ищцата са, че по време на бременността й е извършено генетично изследване и поради допуснати от ответниците пропуски при изследването тя е получила неверен резултат – че плодът няма данни за болест на Д., вследствие на което е родила дете с генетично заболяване. Твърди, че е била лишена от възможността за избор дали да премахне плода или не.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 26.08.2014г. в „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е., [населено място] е извършена манипулация по вземане на хорион биопсия от ищцата, че на 27.08.2014г. материалът е приет в лабораторията на С. „Майчин дом“ ЕАД,гр. С., където е извършена дородова диагностика за хромозомни болести и е констатирано, че няма данни за болест на Д., както и че има данни за женски генетичен пол. На 23.10.2014 г. на ищцата е проведена фетална морфология и е констатирано, че липсват индиректни белези за хромозомна аномалия и плодът е от мъжки пол. На 27.01.2015г. ищцата е родила момче, като е установено, че детето е със синдром на Д.. Бременността на ищцата е проследявана в Д. „Т.“ АД.
Съдът е направил извод за неоснователност на иска. Изложил е мотиви, че събраните доказателства не сочат по категоричен и несъмнен начин, че ответниците не са предоставили надеждни резултати чрез генетично изследване на хорионни въси (а не на майчина тъкан) така, че пациентката да се увери в достоверността на изследването и да може да вземе решение, дали да износи бебето си или да прекрати бременността си. Изложени са мотиви, че заключенията на експертите сочат, че най-вероятната, но не и сигурната причина за неверния резултат, се дължи на това, че на изследване са били подложени Д. клетки на бременната, а не клетки на фетуса, било поради по-малкото взето количество биологичен материал, било поради непочистването му от клетки на майката. Въззивният съд е посочил, че дори да се приеме, че тези недостатъци при вземането на пробата и изследването са довели до грешен резултат, то по делото е неустановена пряка причинно-следствена връзка между решението на ищцата да задържи плода и раждането на бебе със синдром на Д.. Ищцата не е проследила несъответствието за генетично установения женски пол на изследвания Д. материал и потвърдения при феталната морфология мъжки пол на плода, в който момент е прекъсната пряката причинно-следствена връзка между допуснатата грешка и невзетото решение от нея за прекъсване на бременността. Направен е извод, че липсва причинно-следствена връзка между действия/бездействия на служители на ответниците от една страна и вредоносния резултат и съответно не е нарушено правото на избор на ищцата за прекъсване на бременността й. При разминаването в пола на плода при процесното генетично изследване и феталната морфология, ищцата е могла да се информира за причините и да иска от проследяващия бременността й лекар да назначи повторен анализ или консултация с генетик, евентуално да прекъсне бременността. Причинно- следствена връзка липсва и поради това, че не се установява категорично, че ищцата е щяла да премахне детето си, ако е знаела за генетичното му увреждане.
Изводът на въззивния съд, че събраните доказателства не сочат по категоричен и несъмнен начин, че на ищцата не са предоставени надеждни резултати чрез генетично изследване на хорионни въси, е направен без цялостно обсъждане на доказателствата по делото и е необоснован.
Видно от заключението на вещото лице проф. д-р В. Г. – специалист по медицинска генетика, се установява, че за извършване на генетичното изследване според т. 9.1.5. от медицинския стандарт „Медицинска генетика“, се изисква тъканен материал 5 милиграма, като хорионните въси трябва да бъдат предварително очистени от децидуа, съхранявани и транспортирани в стерилна среда или физиологичен разтвор при температура 4°-8° С за не повече от 48 часа. Аналитичната процедура може да бъде успешна и при много по-малко количество от материала. В последния случай, при липса на контрол върху източника, не е трудно да се попадне главно на клетки от майчин произход. Подготовката на пробите включва почистването им от примеси с майчин произход. Според експерта в случая не е проведено почистване от примеси с майчин произход, за което липсват данни в протокола, представен от втория ответник и от лабораторията. Най-вероятната причина за разлика между резултата на „С. Майчин дом“ ЕАД и резултата от хромозомния анализ на детето след раждането е, че на изследване са били подложени Д. клетки на бременната, а не клетки на фетуса. Тази грешка може да се избегне чрез сравняване на маркери от изследваната Д. от материала от биопсия на хориона с материал – венозна кръв, взет от бременната. Този подход се прилага рутинно в центровете, които предлагат пренатална диагностика и е част от добрата практика. Основните нарушения на стандарта са свързани с получаването на недостатъчно количество материал от биопсията на хориона, непочистването на материала от майчината тъкан, контрола и надеждността на резултатите и тяхната интерпретация. В същия смисъл са и изводите на вещите лица по приетата комплексна съдебно- медицинска експертиза. Предвид отбелязването на материала като „качествен“ може да се направи извод, че е предаден материал с приемливо качество, използван за изследването.
По делото е приета и комплексна съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Д. М., специалист по акушерство и гинекология и д-р Р. В., видно от която изискването за тъканен материал 5 мг касае хорионните въси, а не общото количество тъканен материал. В приложените по делото документи не е описана подробно процедурата, която е следвана за очистване на хориона от децидуа. Те се различават морфологично. Разликите могат да бъдат установени при наблюдение под микроскоп, като при проба с малък обем или съхранявана преди очистването от децидуа е възможно двете тъкани да не могат да бъдат разграничени и отделени една от друга. Независимо от предварителното очистване на хориона от децидуата е възможно при последващия анализ да се окаже, че е изследвана децидуата, а не хориона. При изследване на хорионни въси е възможно да се даде погрешно заключение относно наличието на болест на Д. и пол на плода. В случая полученият след изследването резултат е верен и валиден, но най-вероятно се отнася за бременната майка, а не за нейния плод. За пробата на ищцата е използван кит, приложим за експресна диагностика на анеуплодии на хромозоми 13, 18, 21, X и Y. Според указанията на производителя минималното количество Д., достатъчно за получаване на резултат, е 1 нанограм. Това позволява изследване дори на фрагменти от хорион с размер 2-3 мм. Вещите лица по комплексната съдебно- медицинска експертиза лице обаче изрично са отбелязали, че в протокола за работа с този кит е препоръчано, че поради високата му чувствителност, трябва да бъдат взети стриктни мерки за избягване контаминация с чужда Д..
По делото е представен протокол от биопсия на хорион, в който е отразено от лекаря, взел пробата – д-р В., че са аспирирани 2 мл хорионни вили, които след промиване с физиологичен серум са изпратени за генетичен анализ, като вещото лице В. пояснява, че описаното в протокола съдържа информация за процеса на разделяне на тъканната проба от кръвта, но това изчистване не съответства на изискуемото се по медицинския стандарт.
Въз основа заключенията на вещите лица се налага извод, че от страна на ответника С. „Майчин дом“ ЕАД са допуснати нарушения на т. 9.1.5. от Наредба № 38 от 20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска генетика“ – приет е за изследване тъканен материал под предвидения минимум от 5 милиграма и е пристъпено към изследването без хорионните въси предварително да са очистени от децидуа. Не е спазено и изискването на производителя на кита, че при изследване на по-малко генетичен резултат, изследващият следва да е сигурен, че пробата е чиста и не съдържа чужд генетичен материал.
Очистването на тъканния материал е задължителен етап, предхождащ същинското изследване и доколкото в т. 9.1.5 от медицинския стандарт не е изрично упоменато кой е длъжен да го направи, то се налага извод, че може да бъде извършено както от лекаря, взел тъканния материал за изследване, така и от лабораторията, в която се извършва самото генетично изследване. В случая въз основа на приложения протокол от биопсия на херион и предвид заключенията по приетите съдебно- медицински експертизи се установява, че е била предадена за изследване проба, за която не е изрично отразено, че е направено отделяне на майчината тъкан от тази на плода, а само е извършено разделяне на тъканната проба от кръвта, поради което и при получаването й в лабораторията е следвало да се направи очистване на хорионните въси от децидуа, за което липсват доказателства да е било сторено – няма документ, характеризиращ прочистването на материала / в този смисъл е заключението на в.л. Г./.
Относно количеството на тъканния материал вещите лица сочат, че то само по себе си не е фактор, водещ до неправилност на резултата, но в случая предвид липсата на доказателства, че е изпълнено и задължението за предварително очистване на хорионните въси от децидуа, се налага извод, че не може да се приеме, че макар и тъканният материал да е бил под нормативно изискуемото се количество, е бил достатъчен за извършване на изследването. Липсват доказателства, че след очистване на тъканния материал е останало количество, достатъчно /макар и под минимума, предвиден в т. 9.1.5. от медицинския стандарт/ за извършване на изследването.
На следващо място в разрез с добрата медицинска практика при получаване на резултата не е направено контролно изследване с венозна кръв от майката, за да се провери дали резултатът от генетичното изследване касае плода или майката. В медицински стандарт няма такова изискване, но видно от заключението на вещото лице Г. е трябвало да се направи сравняване на маркери от изследваната Д. с венозна кръв от бременната. В случая това е било наложително като се вземе предвид сериозното разминаване от резултатите от скрининговите изследвания и получения резултат от генетичното изследване. В този смисъл са и поясненията на вещото лице В., дадени в съдебно заседание. Имайки предвид становищата на вещите лица и съобразявайки приложените по делото писмени доказателства, а именно заявката за извършване на генетичен анализ, в която е записано , че се касае за бременна с риск за Д., както и отразеното в поръчката за извършване на генетичен анализ, в която са записани данни за хромозомна болест и малформация на плода, следва, че ответната страна е разполагала с достатъчно информация, че се касае за повишен риск за Д. и е трябвало да се увери, че на анализ е подложен материал на плода, а не на майката, което не е сторено.
Предвид горното, съдът намира, че по делото е установено противоправно поведение на служители на С. „Майчин дом“ ЕАД при извършване на генетичното изследване – допуснати са посочените нарушения на нарушения на т. 9.1.5. от Наредба № 38 от 20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска генетика“, както и въпреки предоставените данни, че има повишен риск за Синдром на Д. на плода, не е проверено дали резултатът от генетичното изследване касае плода или майката, в резултат на което ищцата е получила недостоверен резултат от изследването. Налице е противоправно поведение и на наблюдаващия бременността лекар, комуто ищцата е предоставила всички резултати от проведените изследвания. Именно той, през м.10.2014 г., след като се е запознал с резултатите от извършената на 23.10.2014 г. фетална морфология, при която е било констатирано, че плодът е от мъжки пол, е следвало да съобрази, че проведеното в СБАЛГ „Майчин дом“ ЕАД през м.08.2014 г. изследване е извършено с Д. на майката, а не на плода /тъй като в резултатите от това изследване е посочено, че плодът е от женски пол/ и предвид наличието на достатъчно други медицински данни за генетично увреждане на плода /резултатите от скрининг изследването и конститираните по-късно данни за сърдечни проблеми на плода/ е следвало да насочи ищцата към извършване на още едно генетично изследвание и консултация с генетик.
От изложеното следва несъмнен извод, че претендираните от ищцата вреди са настъпили от неправомерни действия/бездействия на няколко лица /нарушилите медицинския стандарт служители от С. „Майчин дом“ ЕАД при извършване на процесното генетично изследване и наблюдаващият бременността на ищцата лекар от „Т.“/, поради което на основание чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно за причинените на ищцата вреди. Предвид солидарната отговорност на тези лица ищцата има право да претендира целия размер на вредите от всяко едно от тях на основание чл.45 ЗЗД или от техните работодатели на основание чл.49 ЗЗД .
При дадения отговор на правния въпрос, неправилен е и изводът на въззивния съд, че причинно -следствена връзка между действията/бездействията на служителите на ответника С. „Майчин дом“ ЕАД и вредоносния резултат е била прекъсната от бездействието на ищцата, която, след като било констатирано разминаване в пола на плода при процесното генетично изследване и извършената по-късно феталната морфология, е следвало да се информира за причините и да иска от проследяващия бременността й лекар да назначи повторен анализ или консултация с генетик, евентуално да прекъсне бременността. Съдът не е взел предвид, че ищцата не разполага със специални знания и не е длъжна да знае, че при категоричния резултат от генетичното изследване, макар и противоречащ на останалите изследвания, следва да проведе допълнителни изследвания и консултации. Ищцата е извършила всичко изискващо се от нея- редовно е ходела на прегледи, за да проследява бременността и е направила всички изследвания и консултации, към които е била насочена от проследяващия бременността й лекар. След като няма действие или бездействие на ищцата, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, то няма основание да се приеме, нито че тя е съпричинила вредоностия резултат, нито че с бездействието си е прекъснала причинната връзка между неправомерните действия и бездействия на служители на ответника и на проследяващия бременността й лекар. В този смисъл е и становището на вещото лице-генетик проф. Г.. В съдебното заседание на18.05.2018г. той е казал, че задължение на лекаря е, независимо от това какво противоречие има, да го обясни на пациента и да го изясни. Медицинските лица, а не пациентът, са тези, които трябва да предизвикват правенето на допълнителни и изсясняващи изследвания.
Налице е и последният елемент от фактическия състав на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД – причинени вреди. Поради недостоверния резултат ищцата е била лишена от правото на избор дали да задържи плода или не и е родила дете с увреждания, при което е претърпяла болки и страдания. За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са разпитани свидетелите Л. Ц. (сестра на ищцата) и М. Й. (леля на ищцата), които сочат, че след първата фетална морфология ищцата е била разтревожена, като е заявила готовност да направи аборт, ако се окаже, че детето е с увреждане. След като научила, че е родила дете с увреждания ищцата плачела, не желаела да говори с никого, станала унила и измъчена. Разговаряла с психолог от болницата. След изписването й посещавала психиатър. Отказвала да говори и не можела да се върне на работа 2-3 месеца след раждането. Станала по-угнетена, недоверчива, оплаквала се от безсъние.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника С. „Майчин дом“ ЕАД. В резултат на допуснати нарушения при генетичното изследване от С. „Майчин дом“ ЕАД и неглижиране, в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, на противоречивите резултати от отделните изследвания на ищцата от наблюдаващия бременността й гинеколог, тя е претърпяла морални вреди – била е лишена от правото да прекъсне бременността поради нежелание да роди болно дете, както и изобщо на възможността да направи избор дали да запази бременността или не; изпаднала е в много тежко емоционално състояние след като е научила след раждането, че детето й е силно увредено при уверението на лекарите по време на бременността, въз основа на направените изследвания, че такъв риск няма, имала е нужда от психологична и психиатрична помощ за преодоляване на емоционалната травма, и много трудно се е възстановила. Дължимото обезщетение, определено съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД, като се съобразят всички посочени по-горе обстоятелства, в това число продължителността и интензитета на емоционалния стрес и страдания, ръководейки се от принципа на чл.52 ЗЗД определя в размер от 30 000 лв., което следва да бъде заплатено от ответника С. „Майчин дом“ ЕАД.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени в частта му, с която искът по чл. 49 ЗЗД срещу С. „Майчин дом“ ЕАД е отхвърлен до размера на сумата от 30 000 лв. и да се потвърди в частта му, с която претенцията против този ответник е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Върху сумата от 30 000 лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.06.2015г. до окончателното й изплащане.
Решението на въззивния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният против ответника „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е., [населено място] иск следва да се потвърди. По делото не се установява противоправно поведение на служител на този ответник, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат:
Вземането на материал за изследване от работещият в „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е., [населено място] лекар д-р В. А. в количество по- малко от установеното в т. 9.1.5. от Наредба № 38 от 20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска генетика не може да бъде обоснове ангажиране отговорността на този ответник, защото вещите лица по приетите съдебно- медицински експертизи са категорични, че в процеса на извършване на хорион биопсията няма как да се премери и контролира количеството тъканна проба, която се взема. Процедурата се извършва със специална игла с вакуум система, като иглата се затваря автоматично.. Както посочва вещото лице М., понякога се взема по- малко материал, защото може да се наложи да се премине през плацента, а ако плацентата е по задната стена на матката, се взема повече материал. От началото до края на манипулацията лекарят не знае какво количество е взел. То се премерва след като вече е взета пробата.
Доколкото при приемане на материала за изследването служител от лабораторията на С. „Майчин дом“ ЕАД е определил този материал като качествен, то дори и да се приеме, че пробата не е била транспортирана правилно, не може да се направи извод, че това е повлияло върху качеството на предоставения за изследване материал и оттам върху резултата от изследването.
Не се констатира друго неправомерно действие или бездействие на взелия материала за изследване лекар д-р В. А.. След получаване на резултатите от генетичното изследване, тя се е усъмнила в достоверността на резултата /защото извършеният преди това от нея скрининг е сочел на много висок рист за Синдрома на Д. 1:4/ и напълно обосновано е възложила още едно генетично изследване. Поради обстоятелството, че второто изследване е направено в лабораторията на първия ответник от същия материал /и отново без той да е бил надлежно почистен/, резултатите от него са били същите, като резултатите от първото изследване. След получаване на същия резултат при второто изследване д-р А. вече не е имала основание да се съмнява във верността на тези резултати, поради което и не е имала задължение да извършва нови изследвания на ищцата или да я насочва към такива. След м.10.2014 г., когато е констатирана разлика в пола на плода /генетичното изследване сочи на женски пол, а феталната морфология на мъжки пол/, което е навеждало на съмнение за верността на резултатите на генетичното изследване, д-р В. А. не е извършвала преглед на ищцата, не е запознавана с резултатите от феталната морфология, нито е била проследяващ бременността на ищцата лекар. Поради това и не носи отговорност за неназначаването на нови генетични изследвания на ищцата след м.10.2014 г.
По разноските :
С оглед изхода на спора С. „Майчин дом“ ЕАД следва да бъде осъдено на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата сумата от 6 316 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.
Ищцата на основание чл. 78, ал.3 ГПК дължи на С. „Майчин дом“ ЕАД разноски в размер на общо 6 412 лв., от които за производството пред СГС- 1 132 лв., за въззивното производство – 2 640 лв., както и 2 640 лв. за касационното производство.
Следва да се потвърди решението на въззивния съд в частта му, с което, с която ищцата е осъдена да заплати на „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е., [населено място] разноски по делото, като ищцата бъде осъдена да заплати на този ответник 4 400 лв. разноски за касационното производство, за които е представен списък по 80 от ГПК с отговора на касационната жалба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 293 от 30.03.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2020 г. и потвърденото с него решение № 6968 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 7706/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Е. Б. срещу С. „Майчин дом“ ЕАД , [населено място] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от Д. анализ, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, с която Н. Е. Б. е осъдена да заплати на С. „Майчин дом“ ЕАД, [населено място] разноски по делото, като вместо него постановява :
ОСЪЖДА С. „Майчин дом“ ЕАД, [населено място] да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на Н. Е. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от Д. анализ, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 293 от 30.03.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2020 г. и потвърденото с него решение № 6968 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 7706/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, в частта му, с която е отхвърлен изцяло предявеният против „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е., [населено място] иск и Надежда Е. Б. е осъдена да заплати на „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е.,гр. С. разноски по делото , както и в частта му , с която е отхвърлен искът против С. „Майчин дом“ ЕАД, [населено място] за сумата от 20 000 лв. /разликата между присъдените 30 000 лв. и претендираните 50 000 лв./ .
ОСЪЖДА С. „Майчин дом“ ЕАД ,гр. С. да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Н. Е. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 6 316 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Е. Б. на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на С. „Майчин дом“ ЕАД сумата от 6 412 лв., представляващи направени пред трите инстанции разноски по делото .
ОСЪЖДА Н. Е. Б. на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на „Инвитро -АГ медицински център Д.“ Е., [населено място] сумата от 4 400 лв. разноски за касационното производство .
Решението е постановено при участието на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК[ЕИК] като трето лице-помагач на страната на С. Майчин дом“ ЕАД .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

 

About De Fakto

Проверете също

Прокуратурата е образувала 19 досъдебни производства за търговия с гласове, един е с повдигнато обвинение

Прокуратурата съобщи, че  подновява практиката си от предишни избори да оповестява информация за образуваните дела …

А.Василев и Т. Йорданов по взаимно съгласие спряха делото за клевета, заведено за 250 хил. лв., от първия срещу втория

По взаимно съгласие бившият финансов министър Асен Василев ( „Продължаваме промяната“) и Тошко Йорданов, зам.-председателя …

Един коментар

  1. Кольо Николов

    Браво!! Крайно време е негодниците да бъдат изритани от здравната система!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.