Публикуван е проекта на Закон за противодействие на корупцията сред лицата на висши публични длъжности

Отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства за антикорупционни престъпления влизат в съда

Министерството на правосъдието публикува за предварително обсъждане на интернет страницата си проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, разписващ детайлно функциите, състава, конституирането на нова антикорупционна комисия. Реформата е част от Националния План за възстановяване и устойчивост, по който очакваме финансиране от Европейската комисия.

Концепцията за новата комисия бе представена на 14 септември от министър Крум Зарков пред посланици от ЕС, представители на Върховния касационен съд, ДАНС, Националния институт на правосъдието, неправителствени организации.  На форума присъства и вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Ha пpeдcтaвянeтo бe oтбeлязaнo, чe  eĸипът e cъoбpaзил множество cтaнoвища по законопроекта, вкл. и на  пpoĸypaтypaтa. „Toвa ĸoeтo нaпpaвиxмe  e  дa взeмeм cвъpшeнoтo дoтyĸ и дa внeceм дoпълнитeлни гapaнции пъpвo пo oтнoшeниe нa нeзaвиcимocттa нa ĸoмиcиятa oт пoлитичecката влacт и втopo тя дa paбoти eфeĸтивнo в paмĸитe нa бългapcĸoтo зaĸoнoдaтeлcтвo“, отбеляза тогава  Зapĸoв.

В мотивите на законопроекат е посочено, че  борбата с корупцията  не дава нужните резултати, а една от главните причини за това са неубедителните разследвания на това сложно явление, включително произтичащи и от трудности при доказването на корупционни престъпления, както и съществуващите възможности за нерегламентирана намеса в работата на разследващите органи.
Целта на промените е в  Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности да се създаде  ефективен орган за борба с корупцията.  „За да бъде новият орган ефективен, той не може да е просто механичен сбор от съществуващи институции с драстично различаващи се правна природа, същност, цели, дейности, функции и правомощия, каквото е съществуващото положение със създадения през 2018 г. „мега орган“, а именно действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)„, посочват вносителите.
Затова  новият антикорупционен орган ще съсредоточи онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления, а това означава, че в него трябва да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал.

 Промените в закона

Предложеният от Крум Зарков законопроект  предвижда тези функции да се слеят по качествено нов начин и при пълна  координация и ефективно взаимодействие между тях в една нова Комисия за противодействие на корупцията (КПК).  Две ще са основните направления за работа на новата структура. Едното е свързано с провеждането на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация за националните антикорупционни политики и мерки, разработване и предлагане на мерки за превенция и противодействие на корупцията и координация на прилагането им.

Другото основно направление за работа на КПК  е разкриването и разследването на престъпленията по чл. 201 – 205, чл. 219, ал. 3 и ал. 4, пр. 2, чл. 220, чл. 253-253б, 254а, 254б, 255, 256, чл. 282 – 283б, чл. 285, чл. 288, чл. 289, чл. 294, чл. 295, чл. 301 – 307, 310 и 311 от Наказателния кодекс, извършени от лица, заемащи определени висши публични длъжности, изрично посочени в чл. 5 от законопроекта.

Това са престъпления, които  в наказателноправната теория и практика се характеризират като корупционни, защото са свързани с упражняването на власт  и користни мотиви за извършването им – длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, включително посредничество към подкуп, търговия с влияние, както и такива, свързани с тях като изпиране на пари, отделни престъпления против финансовата и данъчната система, документни престъпления, е посочено в мотивите на законопроекта.

Кои  са висшите  длъжности,  които  ще бъде разследвани

Тъй като последиците от тези престпълния са вреди  за обществения интерес и разрушаване на доверието в държавните институции, законопроектът  насочва работата на новата  Комисията  към определен кръг лица, заемащи „изрично посочените  висши публични длъжности като народните представители, членовете на правителството, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, членовете на различни регулаторни органи, ръководните лица на различни държавни агенции и комисии, на изпълнителни агенции, на агенция „Митници“, на Националната агенция за приходите, областните управители, кметовете на общини.

„ Става дума за категории лица, заемащи длъжности във висшия ешалон на държавната власт на централно и местно ниво, чиято дейност в най-голяма степен следва да се основава на принципите на законност, почтеност, професионализъм и при която всяко отклонение от тези принципи засяга основите на държавността„, пише в проекта.

Кой ще ги разследва

За изпълнение на дейностите по разкриване и разследване органите на Комисията следва да разполагат с необходимите оперативно-издирвателни и разследващи правомощия.

Първите ще продължат да се осъществяват от служителите, натоварени и досега с тази дейност в действащата КПКОНПИ, които ще преминат в новата комисия, като се запазва досегашния им статут.

Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва, когато за някое от лицата, посочени в чл. 5 е получена информация за споменатите  корупционни престъпления, по искане на органите на досъдебното производство и на съда или при констатирано несъответствие между декларираното и реално установеното имуществено състояние на лицата.

Разследването ще се осъществява от служители на комисията, назначени на длъжност „разследващи инспектори“. Те ще са разследващи органи по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс, подобно на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването на посочените по-горе престъпления, извършени от лицата, заемащи висши публични длъжности ще се извършва при условията и по реда на кодекса.

За да е осигурена тяхната независимост и самостоятелност, законопроектът посочва, че   служебните им правоотношения  ще възникват, съответно ще  се прекратяват не от председателя на комисията, а с решение на комисията като колективен орган.

На разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления.

На тази длъжност ще се назначават след конкурс  и проверка за почтеност юристи с  най-малко 10 години юридически стаж. Служителите, които ще извършват оперативно-издирвателната дейност също ще бъдат назначавани след  конкурс и успешна проверка за почтеност, като и двете категории служители трябва да  отговорят и на определени изисквания за несъвместимост със службата.
Както  Де Факто вече инфорамира,  проектът  предлага и различен от досегашния начин  формиране на състава на комисията като колегиален орган. За да се гарантира нейната независимост се предлага  двама от членовете й да се избират от парламента, един да се назначава от президента , а по един да се избира на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвижда се също Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий.

Изборът на членовете от Народното ще се извръшва при широко участие на неправителствени организации, Висшия адвокатски съвет, висши училища и научни организации.  Подобен публичен механизъм е предвиден и за назначаване на члена на комисията от президента.
Като допълнителна гаранция за независимост се предлага мандатът на членовете на комисията да е от пет години, без възможност за подновяване. Иизчерпателно са изброени основания за прекратяване на пълномощията на членовете на Комисията, без възможност за субективна преценка.

Комисията ще се отчита на всеки шест месеца пред Народното събрание, както ежегодно до 31 март ще представя в парламента годишен доклад за дейността си през предходната календарна година.

 Отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство ще бъдат обжалвани в съда

За първи път се въвежда възможност при наличие на отказ от образуване на досъдебно производство по такива дела, потвърден от по-горестоящата прокуратура, Комисията да обжалва този отказ пред съответния първоинстанционен съд, чието определение ще е окончателно. При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Потвърждаването на постановлението от съда Потвърждаването на постановлението от съда, няма да е пречка за образуване на досъдебно производство, ако прокурорът или прокурор от по-горестояща прокуратура установят нови обстоятелства.

Със законопроекта се предлагат и редица промени в други закони с оглед преструктурирането на сегашната КПКОНПИ и създаването на Комисията за противодействие на корупцията. С промените в НПК  се въвежда нова категория разследващи органи, а именно разследващите инспектори към Комисията за противодействие на корупцията. Изрично се определят и видовете престъпления, които те ще разследват, когато са извършени от лица, заемащи висши публични длъжности, посочени в чл. 5 от законопроекта.