Осъдиха Антон Кутев да плати на Николай Нанков 50 000 лв. за злепоставяне на „безупречната му репутация“

Съдия Даниела Христова от СГС осъди служебния правителствен говорител Антон Кутев да заплати на бившия министър Николай Нанков обезщетение от 50  000  лева  за неимуществени вреди и  съдебни разноски  в размер на 8 644.00 лева.

Съдът приема, че с изказване  в НС през 2021 г. Кутев е засегнал  авторитета на бившия министър  в качеството му на политик с безупречен обществен имидж,  като неоснователно е  поставил под съмнение  експертния авторитет на Нанков,  като лице с опит и образование и така му е  причинил тежки психологически и здравословни преживявания.

Вредите са признати от  непозволено увреждане по  чл. 45 от ЗЗД, а делото е образувано  по искова молба на  Николай Нанков,  в която той твърди, че е станал обект на „публично злепоставяне  в следствие на изнесена невярна информация, на клевети и на обиди, които са били изречени  от говорителя на служебното правителство в кулоарите на Народното събраните  пред  редица медии„.

Конкретният повод е изявление на Антон Кутев,  който на 13 август  2021 г. в НС пред журналисти заяви, че Нанков е подписвал договори за повече от 1 милиард лева, които не са обезпечени със Закона за държавния бюджет, „нещо, което следва да стигне до прокуратурата, защото представлява форма на измама“ и др. В изказването си препоръча на  протестиращите тогава  строители за неизплатени пари от текущи ремонти,  да насочат протестите  към Банкя, където живее бившия премиер  Бойко Борисов и пред дома на  Николай Нанков и др.

Нанков отрича да е   подписал договори за текущи ремонти и да е  въвеждал умишлено в заблуждение редица изпълнители по проекти с национално значение с цел да ги измами. Твърди, че не е нарушавал Закона за държавния бюджет и не е  подписвал финансово необезпечени договори. Оплаква се, че с  изявлението си  Кутев му  изграждал образ на човек,  който стои в основата на огромна злоупотреба с публични средства по повод сключени 5-годишни рамкови договори за текущи ремонти. Счита, че след като изявлението е достигнало до неограничен кръг от адресати, ответникът е създал впечатление в обществото, че  е  „измамник“ и „лъжец“,  личност „с нисък морал“, която е извършвала деяния против държавния интерес и е злоупотребил с над с 1 млрд. лева. Чувствал се омерзен и подтиснат, преживял стрес,  нарушения на  съня и загуба на концентрация.  Разпитаните свидетели, посочени от него, потвърждават казаното от ищеца.

Пред съда  Антон Кутев сочи,  че   изявлението му е изцяло съобразено с разпоредбите на чл. 39 – 41 от Конституцията,  чл. 19 от Международния пакт за граждански и политически права,  чл. 11 от Хартата за основните права на ЕС.  Цитира съдебна практика и Решение № 1 от 4 юни 1996 г. на Конституционния съд на Р България. Развива доводи, че съдът следва да направи разлика между оценъчни твърдения и твърдения за факти.  Твърди, че ако  изявлението е факт и той бъде доказан, то този факт се основава на данни получени в резултат на проверки извършени в МРРБ  от администрацията на Министерски съвет. Изразява и становището, че казаното от него е  имало за цел да даде информация на протестиращите работниците  и да разясни защо не е им е заплатено, а не  цел да злепостави конкретно ищеца.

Смята, че  евентуалното уважаване на иска ще е нарушение на  правото на свобода на изразяване и развива  тезата,  че „пред обществото могат да се споделят не само идеи, които намират благоприятен прием, но и такива, които шокират, смущават и разстройват отделни индивиди  или части от обществото“.  Счита, че критиката не е правонарушение  и ако съда застъпи обратното разбиране, то би довело до взривяване на демократичните устои на политическата система.

 Кутев не е оборил вината си по случая „Нанков“,  приема  съдът

Съдът отсъжда, че  претенцията на бившия министър  Нанков (ГЕРБ) е  доказана по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважена, след като приема, че  Кутев (БСП) е извършил деянието и не е доказал твърденията си за „измамничества“ на  Нанков. Абревиатурите на  партиите са описани в решението на съда.

Съдия Христова приема показанията на свидетелите, посочени от Кутев за недостоверни:  „Свидетелските показания, според които комисии са установили факта на необезпечените договори сключени през 2018 г. , т.е. тяхното съществуване и съдържание, което не съответства на  Закона за държавния бюджет от 2021 г. съдът приема, като недостоверни, защото на първо място не се подкрепят от писмените доказателства и на второ са опосредени от лични впечатления, а предвид тогавашните позиции в администрацията на служебното правителство, вероятно и от лоялността на лицата разпитани като свидетели“, изказва предположение  съдия Христова.

Вината на ответника не е оборена и с данни за извършване на проверка или поне с доклад, който на експертно ниво съдържа данни, които да са предоставени на органите на прокуратурата след изявлениеот на Кутев на 13.08.2022г. Поради липсата на каквито и да е служебни действия, които да са били предприети във връзка с това изказване, съдът приема, че вината е във формата на евентуален умисъл, при преследване на  друга цел – отклоняване вниманието на протестиращите от ръководството на МРРБ към предходните управляващи.   Независимо дали е пряк или евентуален умисълът и в двете негови форми обосновава вина.

„ Противоправността на деянието се изразява в това, че чрез словото е разпространена невярна информация за действия, които не са извършени от ищеца – подписване на договори за повече от 1 милиард лева, които не са обезпечени със ЗДБ, квалифицирано от говорителя, като „нещо, което следва да стигне до прокуратурата.  Защото то представлява форма на измама“, т.е. като противоправно деяние съдържащо данни за извършено престъпление – „очевидно ги мамиш“  и следва изброяване на жертвите  гражданите на които си обещал пътища, следващите управляващи, които ще трябва да плащат парите, което не са били осигурени“ . Говорителят освен, че си е послужил с наименование на изпълнително деяние, което осъществява състав на престъпление, а именно „измама“, той е  направил и морална оценка на деянието – „опит да бъдат излъгани много хора“.  Пояснението в края на цитата е, че всички квалификации и разсъждения са на базата на „договор, който не е обезпечен финансово“, т.е., че Държавата не разполага с парите, за които се е задължила по тези договори, посочва в изложение на мотивите съдия Христова.

Категорична е, че Николай Нанков е претърпял вреди в три сфери – политическа, професионална и лична, казва съдът.  Първата засяга авторитета на ищеца в качеството му на политик със съответния обществен имидж, който съдът приема за безупречен, предвид лисата на доказателства, че изказванията или поне част от тях  са верни и липсата на твърдения, че преди вменено му процесно поведение,  името му и известно по повод на други обществено известни конфликти. Втората, засяга неговия експертен авторитет като лице, което се занимава със занятие, за което има съответния опит, а преди това и образование. Третата е във връзка с неговите лични преживявания, неговото здраве, тревогите му във връзка с близки /бременна съпруга, родители/, загуба на приятелски кръг.

Съдът отчита, че изявлението е направено от лице, в кръга на неговите служебни правомощия, които предполагат висока степен на професионална квалификация, „подкрепена с обществено призната професионална характеристика за личността на извършителя на противоправното деяние“.

Съдията за политическото говорене

Съдия Христова обосновава  изводите си по случая със специфичните  обстоятелства, а именно: държавата е управлявана от служебно правителство, което чрез неговите министри, зам.министри и експерти  е следвало да се въздържа от политическо говорене или от политически манипулации, каквито са изместване на  вниманието на обществото от определен факт, какъвто е протестът, към конкретни политически личности какъвто е ищеца. „ Такова разрешение на кризисна ситуация не е експертно, а политическо и в този смисъл  непрофесионално за говорител на служебно правителство. Очевидно е, че политическите пристрастия, не са преодолявани професионално, е изводът  на съдията.

Изявления от длъжностни лица, натоварени с задължението да правят публично достояние определени факти, да съобщават решения и да информират обществеността за фазата на развитие на определен конфликт, следва да си служат с фрази, с които да не накърняват  честта, достойнството и професионализма на конкретни личности, защото нито законът, нито етичните правила ги освобождава  от отговорността за вреди в следствие на  емоционални изблици или преднамерено обмисляни политики за насочване на обществения негатив към определени хора, пише в съдебното решение. Служенето с фрази  „мамиш“, „това е измама“  и изброяването на конкретни жертви, в това число и служебното правителство е изключително непрофесионално и макар да е обичай  в политическото говорене,  срещу това застава нормата на чл. 45 от ЗЗД,  добавя   Христова.

Възраженията на Кутев, че решение № 1/96 г. на КС допуска публичните личности да бъдат критикувани на „ниво по високо от това, на което са подложени частните лица“, съдията отхвърля с аргумента, че деянието му представлява злонамерено действие „за отклоняване на обществен негатив от тези към, които е насочен – управляващо служебно правителство,  към конкретни личности„.

        За по – високата отговорност на публичните личности

Христова отбелязва,  че  след като Конституционният съд е приел, че  публичните личности следва да поемат критики,  на „ниво по високо от това, на което са подложени частните лица“, то в случаите, при които те са извършили противоправни деяния“, би следвало да  претърпят по-висока имуществена отговорност към претърпелия вредата. 

Продължава: Впрочем вредите не са само за частноправния субект, който претендира обезщетение, те за цялото общество, което е било дезинформирано и за онази част от  протестиращите, които са били насочени да търсят възмездие за незаплатения им труд от конкретни лица.  Затова съдът приема, че когато противоправно деяние се извършва от политик или от  лице, което изпълнява служебно политическа длъжност,  то следва да понесе по-висока отговорност, а когато  с деянието е нанесана вреда на друг политик, който не е извършител на приписваните му измамливи действия, то той има право на по-висок размер обезщетение.

За политическия примитивизъм

Установяване на истината, преди манипулиране на общественото мнение, е фундамент на сериозната политика, казва Христова  в своеобразен политически анализ на юридическия казус.  „ Макар и пренебрегван до степен, в която обществото предполага, че моралът на политиците е дълбоко покварен, принципът за установяване на истината е основополагащ за съда (чл.10 от ГПК)“, обобщава съдийката.

Посочва, че задължение на  служебните правителства е да служат на нацията, а не да служат на определени партии.  „Не на последно място, следва да се има предвид, че задълженията на служебните правителства, както и гражданската отговорност на длъжностните лица, които се назначават,  е да  осъществяват властта,  в името на сигурността на нацията, да действат надпартийно, а не в интерес на конкурентна партия,  на която принадлежат“, посочва  съдийката. „Освен всичко останало, разделението на властите, което е принцип на политическата структура на Р България, не допуска изпълнителната власт,  независимо дали тя е изборна или служебно назначена, да обявява определени лица за извършители на престъпления, още по малко в правомощията на тази власт е да насочва протестиращи към възмездие, което не е постановено от съд“, пише съдията.

Заключава, че „такова поведение, представлява израз на анархистични намерения, които съдът не само, че не толерира, а и възприема като политически  примитивизъм„, пише в съдебното решение.

С подобна страст  командированата в СГС варненска съдийка  Христова обяви преди време, че главният прокурор Иван Гешев и заместниците му имат доживотен имунитет за всичко, което кажат в качеството си на прокурори. И прекрати  делото за 60 000 лв. обезщетение за морални вреди, заведено срещу ръководството на държавното обвинение от Николай и Евгения Баневи, наречени от висшите прокурори „олигарси, довели до фалит нaй-гoлeмитe индycтpиaлни пpeдпpиятия в Бългapия“, без да са  осъдени от съд.

Като приема, че  претенцията на Николай Нанков е  доказана по основание и по размер, Христова  присъжда значителното обзещетение  от  50  000  лева  за неимуществени вреди и  съдебни разноски  в размер на 8 644.00 лева.   Уточнява, че пряка последица е вредата, нанесена от Кутв е довела до  отдръпването на симпатизанти от партията, в която членува ищеца (ГЕРБ), наред с тревогите, физическите неразположения, притесненията за близките, обясненията пред съпартийци, напускането на дома под страх от нашествия на протестиращи и подигравките на народните представители..

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.