Практиките и правилата по образуване на делата във ВАС създават съмнения за корупция и съдебни индулгенции

Какво е правоотношението между кокошката и левия й крак?[1]

Д-р Васил Петров, брачен съдия

В разгара на летния месец август мина и замина новината за това, че Върховният административен съд е „развързал ръцете на регионалния министър отново свободно да харчи бюджетни средства, без да иска разрешение от Министерския съвет, ако трябва да отпуска плащане над 900 хил. лв. Така пред Иван Шишков, който сега е начело на ресорното ведомство, както и пред наследниците му на поста, се отваря хоризонт да се разпореждат с наличните средства, както намерят за добре. Припомняме, че на предишния регионален министър – Гроздан Караджов – това бе забранено със заповед на тогавашния министър-председател Кирил Петков. Актът на бившия премиер засягаше намиращите се под шапката на МРРБ дружества Агенция „Пътна инфраструктура“, „Автомагистрали“ и „ВиК – Холдинг“, а целта – да се прекратят порочните възлагания за пътно строителство и инхаус процедурите.“[2]

Всъщност казусът, който виси пред ВАС, е следният[3]:

Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва Заповед № Р-113/16.06.2022 г. на министър-председателя на Република България, с която е разпоредено всички разплащания и поемане на задължения на стойност над 900000 лв. от страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройство и Агенция „Пътна инфраструктура“ да се разглеждат предварително на оперативни съвещания на Министерския съвет.  С молба депозирана на 25.07.2022 г. е направено особено искане в случай, че съдът приеме обжалваната заповед за общ административен акт, на основание чл. 180, ал. 2 АПК да бъде спряно изпълнението й, тъй като би могло да причини значителна и трудно поправима вреда за бюджета на жалбоподателя. Твърди се, че реализирането на оспорената заповед ще доведе до акумулирането на забава при изпълнение на множеството договорни отношения в които се намира АПИ, в частност и касаещи плащането в срок по всеки един от тези договори. Според жалбоподателя, всяка една такава промяна, която в конкретния случай ще е с характера на забава, не само предполага, но и е обвързана със съответната стриктна санкционна клауза под формата на лихва за забавено плащане или неустойка, като процент от договора, а всеки един ден забава на плащане по договора влече след себе си акцесорното задължение за плащане от страна на възложителя на неустойки по договорите. Вредата върху дружеството ще е значителна и трудно поправима.

Тюрюлюгювеч от мотиви

С определение от 04.08.2022 г. тричленен състав на седмо отделение (докладчик и председател Марио Първанов, членове Даниела Мавродиева и Румяна Лилова), на който делото е докладвано само по въпроса за особеното искане за спиране, оставя това искане за спиране без разглеждане като недопустимо. Мотивите са истински тюрюлюгювеч от цитирани без ред алинеи на чл. 166 АПК и противоречиви недомлъвки. От една страна, приема се, че заповедта на министър председателя не е общ административен акт, но без да се казва какъв точно административен акт е (ако изобщо е някакъв), след като не е общ. После се приема, че е приложима ал. 1 на чл. 166 АПК и жалбата автоматично е спряла автоматично изпълнението, което е вярно за индивидуалните административни актове, за какъвто обаче заповедта не се обявява. По тази причини тричленният състав на ВАС оставя без разглеждане искането за спиране, а в мотивите указва тържествено, че заповедта не се изпълнява по силата на суспензивния ефект на жалбата на УС на АПИ.

Журналистите, макар и почти нищо да не схващат от правната страна на въпроса, веднага напипват практическия резултат на това произнасяне на ВАС: върховният съд изрично е заявил, че заповедта на министър председател не действа и могат да се извършват плащания без одобрението му. Така АПИ и регионалният министър получават индулгенция при едно евентуално бъдещо разследване за престъпление или дисциплинарни наказания – у тях е липсвал т.нар. „субективен елемент“ – действали са без съзнание за каквато и да е неправомерност, след като върховният съд им е разяснил правото.

Всъщност делото е изначално недопустимо и това е видно за всеки второкурсник по право, който внимава в часовете по административно право. Административното правосъдие не е учредено и поначало не съществува, за да решава спорове между органи на една и съща публичноправна личност – държавата. Един орган на едно държавно ведомство не може да обжалва за отмяна пред ВАС административен акт, издаден от орган на друго държавно ведомство, защото тук има не личен и пряк, а служебен интерес. Колизията се разрешава не чрез съда, а чрез намесата на общия началник и в крайна сметка на Министерския съвет като колективен орган[4].

Левият крак на кокошката не може да съди десния

И тук е първият генерален проблем, породен от практиките и правилата на административните съдилища и конкретно на ВАС. Административните съдилища и ВАС имат практиката (вероятно закрепена в отдавна действащи надлежно гласувани на пленуми/общи събрания правила) за незабавен доклад на дежурен съдия/състав на дела само по искания за спиране на предварително изпълнение. И това поначало е правилно – това са наистина спешни въпроси, налагащи доклад в същия ден на дежурен съдия (за да не се окаже, че делото се разпределя на съдия, който си е взел преди това напр. няколкоседмичен отпуск и точно тогава отсъства). Всъщност молбите по чл. 166 АПК са напълно аналогични на молбите за обезпечение на иск по висящо дело по чл. 389 ГПК. И последните гражданските съдии нерядко разглеждат по дежурство (ако напр. титулярят в този ден е в отпуск). Разликата обаче е, че гражданските съдилища, за разлика от административните, не държат делата на „трупчета“ – делата се образуват своевременно след постъпване на исковата молба или сезиращия документ и се разпределят на конкретен съдия, който има задължението веднага да провери допустим ли е искът (а не само да се произнесе по исканията за обезпечение на иска).

Във ВАС видно от сайта му към настоящия момент (20.09.2022 г., 10:50 часа) информацията е, че жалбата е от 04.07.2022 г., има определен докладчик – лично заместник председателят на ВАС Любомир Гайдов, но единственото случило се като съдебен акт е определението на дежурния летен състав от 04.08.2022 г. Месеци наред Гайдов и съдебният му състав не са извършили и не извършват проверка за допустимостта на жалбата на АПИ и тя удобно виси в правното пространство. Разбира се, ако се попита ВАС и конкретно Гайдов защо не се е произнесъл по допустимостта на жалбата, ще се получи напълно верен и благовиден отговор – отпуски, натовареност и най-вече фактът, че всъщност докладчик и съдебен състав във ВАС се определя едва след като се образува дело, а дело се образува едва след като постъпи цялата административна преписка, а не при постъпването на жалба.  А от кой зависи да изпрати административната преписка? От административния орган, ответник по жалбата.

Удобно оправдание е това. И наистина, в чл. 152, ал. 1 АПК изрично пише, че жалбата се подава чрез административния орган, като целта е да може органът в кратък срок да вземе становище и да прати на съда цялата административна преписка. Обаче от това не следва, че е законна и разумна практиката на ВАС да определя докладчик/състав по жалбата едва след като цялата административна преписка постъпи в съда. Не трябва да се забравя, че съгласно чл. 157, ал. 1 АПК председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик – законът има предвид веднага, а не след като ответникът благоволи да изпрати административната преписка или след като председателят на съда се върне от банкет в провинцията, и пр.

Съмнения за нечисти практики

Понеже на ръководството на един съд и на редица служители в съда винаги е известно кои съдии в кой момент са в разрешен отпуск – информация, която лесно може да изтече до страните по делата – то сегашната практика на ВАС и на административните съдилища позволява определянето на удобни съдебни състави – просто административният орган и в някои случаи и жалбоподателят може да изчака няколко дни, докато неудобните съдии не излязат в отпуск, та делото да се „джурка“ между удобните съдии. Няма да давам примери, тъй като това е работа на журналистите, но практиката поражда съмнения за нечисти практики.

Във висша степен е нелепо да има правило, че дело се разпределя на съдебен състав, че даже на състав от върховни съдии, но те имат правото да се произнесат само по въпроса за обезпечението/спирането, но не и по въпроса дали искът/жалбата е допустим.

Последният въпрос е всъщност най-важен и по него съдът следва да се произнесе най-бързо. И това са елементарни положения от процеса.

[1] Въпроса откраднах от проф. Иван Русчев. Беше зададен в рамките на изнасяне на доклад, посветен на органното представителство на юридически лица, на научна конференция във Велико Търново, през 2013 г. (ако не ме лъже паметта).

[2] Статия със заглавие „Заповедта на Петков за големите плащания на МРРБ падна в съда“ от 11.08.2022 г. на сайта https://www.economic.bg/ (последно посетен на 20.09.2022 г.).

[3] Дело 6919/2022, https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=1971910&code=vas&q=%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B0%20%D0%B8%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0

[4] Стайнов, П. Административно правосъдие. С., печ. Стопанско развитие, 1936-1937, с. 567.