DeFakto.bg DeFakto.bg
Служебното правителство сезира Конституционния съд за правомощията на главния прокурор с искане за тълкуване и отмяна на компетенции, регламентирани в Закона за съдебната власт. Това съобщи правосъдният министър Крум Зарков след редовното заседание на кабинета. Зарков изпълни намерението си правителството да поиска конституционна ревизия на разширения административен контрол на прокуратурата по реда надзора над цялaтa дъpжaвнa aдминиcтpaция, изпълнитeлнaтa влacт, в тoвa чиcлo и миниcтpите.
Въпросът, който правителството изпраща до Конституционния съд е: „Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор за законност на прокурорите, да им възлага проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“.
Поискана е и „отмяна“ на части от разпоредбата на чл. 145 от ЗСВ , които допускат главния прокурор да възлага проверки и ревизии извън традиционната дейност на прокуратурата. Според чл. 127 т. 5 от Конституцията прокуратурата има правомощие да упражнява надзор само върху законосъобразното провеждане на разследването, върху изпълнението на наказанията и на други принудителни мерки, както и да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, но не и на незаконосъобразни действия, е посочено в искането. Двете искания са систематично свързани, тъй като засягат обхвата на правомощията на главния прокурор и на ръководената от нега прокуратура спрямо остналани държавни държавин органи, казва Зарков.
Министърът коментира, че в атакуваните разпоредби са уредени правомощия, присъщи на отменения общ надзор за законност, предвиден в конституцията от 1971 г., но не и в тази след демократичните промени от 1991 г.
В искането е посочена богата конституционна практита за правомощията на прокуратурата, свързани с надзора за законност: „В мотивите към Решение № 4 от 2017 г. по к. д. № 16/2016 г. Конституционният съд посочва, че „[за] разлика от Конституцията от 1971 година, която предвиждаше, че главният прокурор упражнява „надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите“, действащата Конституцията не урежда т. нар. „общ надзор за законност“. Прокуратурата не упражнява общ надзор, а следи за спазване на законността чрез функциите които са й определени от Конституцията“.
Отклонението е илюстрирано с ред примери от практиката, например разпоредените проверки за притежателите на разрешителни на оръжия без значение дали са за лов, за спорт, за охрана, проверки за пътната настилка, за пътната сигнализация, проверки за изплатените субсидии на политическите партии и други. „Все важни въпроси, но за които има ред контролни органи в държавата, чиито преки задължения са свързани именно с цитираните дейности“, отбеляза министърът. Служебното правителство смята това за недопустимо, тъй като главният прокурор има правомощие да проверява само прокурорите.
Изкуственото разширяване на сферите, в които прокуратурата навлиза в пълна степен важи и за случаите, в които тя се самосезира или започва да действа по разпореждане на главния прокурор за възлагане на проверки по реда на надзора за законност.
Така например по реда на надзора за законност по разпореждане на главния прокурор – по сигнали или самосезиране, прокуратурата е извършила проверки по спазване разпоредбите на трудовото законодателство, касаещи заплащането на труда по време на официални празници (Окръжна прокуратура – Велико Търново); на ОД на МВР и на кметовете на общини относно наличието на добра осветеност на пешеходните пътеки и наличието на видими пътни знаци, които ги обозначават, както и на съответствието на вертикалната, хоризонталната и светлинната маркировка на кръстовищата. През 2020 г. прокуратурата е възлагала на органите на РЗИ, МВР, ОБДХ, НАП по спазване на цените на медикаментите и лекарствата в аптеките по време на извънредното положение; проверка за дейността на държавни ловни стопанства и на държавни горски стопанства по Закона за горите за опазването и стопанисването на горите на територията на апелативния район (Апелативна прокуратура – Пловдив). През 2018 г. са били проверявани и компетентността за контрол и налагане на санкции по Закона за предучилищното и училищното образование; състоянието на мостовите съоръжения върху местните пътища и републиканската пътна мрежа и др.
По този начин вместо последващ, надзорът, упражняван от прокуратуратата превръща недопустимо в предварителен и се разпростира върху неограничени по своя характер дейности на изпълнителната власт, отбелязва Зарков.
В искането е цитиран самият Иван Гешев, който в концепцията си за управление на ПРБ при избора му през 2019 година, казва че тя( прокуратурата) „не може да носи отговорност за всички правонарушения в държавата, и специално отбелязва, че съществуват опити за изкуствено разширяване на сферите, в които тя има правомощия„.
Крум Зарков съобщи още, че служебното правителство е приело промени в Наказателния кодекс в изпълнение на ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост. Става въпрос за престъпленията обида и клевета.
България многократно е осъждана от Европейския съд по правата на човека заради това, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят критика в по широки граници, обясни служебният министър Зарков.
