Димитър Върбанов бе нашумял през 2018 г., когато симулира нападение върху себе си при опит за репортаж в склад за хранителни стоки във Велико Търново. Кадри от охранителните камери във въпросния склад, показаха как Върбанов сам пада на земята, след което оператора от екипа му започва да го снима. За симулацията той бе отстранен от предаването „Господари на ефира”, за което работеше, а прокуратурата образува дело за лъжествидетелстване, по което той беше признават и за виновен , и за невиновен.
Окончателно ВКС оставя в сила присъдата на Окръжен съд – Велико Търново, с която той бе оправдан за шмекерията.
Делото е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда, с която е отменена частично първоинстанционната присъда на Районен съд – Велико Търново и Димитър Върбанов – работил като репортер в предаването „Господари на ефира“, е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за лъжесвидетелстване.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.09.2018 г. в гр. Велико Търново като свидетел по досъдебно производство пред старши разследващ полицай устно съзнателно потвърдил неистина (престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК), а именно, че бил издърпан до вратата на склад на едноличен търговец в гр. Велико Търново, блъснат и изхвърлен от склада, вследствие на което паднал на циментовата настилка и си ударил ръка, крак и главата, имал рана от охлузване с кръвотечение на ръката, а вследствие на удара на главата в земята е получил световъртеж и частична загуба на съзнание. Наложено му е наказание „лишаване за свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
В протеста се изтъкват доводи за съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените средства, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Тричленният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. Според върховните съдии, за да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до различни от приетите от първата инстанция фактически заключения, довели до извод за несъставомерност на инкриминираното деяние, тъй като съобщеното от подсъдимия Върбанов пред разследващия орган на досъдебното производство е истина. В мотивите се казва, че правилно и законосъобразно въззивният съд след извършен цялостен, пълен и обективен анализ на събрания доказателствения материал е достигнал до извод за несъставомерност на деянието от обективна страна, тъй като безспорно е установено, че подсъдимият по време на разпита му като свидетел пред разследващия орган е описал обстановката така, както той лично, субективно я е възприел и е съобщил това, което той е усещал като болки към момента на разпита, т. е. посоченото от него е истина.
„За да е налице реализиран състав по чл. 290, ал. 1 от НК е необходимо деецът в качеството си на свидетел устно или писмено съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина пред съд или друг надлежен орган на властта, каквото в случая подсъдимият не е извършил“, заявяват върховните съдии.