Гешев атакува в КС текст от НК за отнемането на автомобили от лица, не участвали в незаконен добив на подземни богатства   

Правната мисъл на главния прокурор еволюира, коментира адв. Андрей Янкулов 

Главният прокурор  Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на част от разпоредба на Наказателния кодекс  (чл. 240а, ал. 7 от НК в частта „и когато не е собственост на дееца“), която  засяга принудително безвъзмездно отнемане на движими вещи, собственост на лице, което не е участвало в престъпление и не е било страна в наказателния процес, съобщи държавното обвинение.

Атакуваният от Иван Гешев текст беше въведен като отговор на  неправомерния добив на подземни богатства и други дейности с тях.

Според обвинител номер едно обаче, той е противоконституционен в частта, с която се разпорежда отнемане на собственост и на лице, което не е участвало в престъпление и не е било страна в наказателния процес.

Съгласно разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от НК „превозното или преносното средство, послужило за  превозването или пренасянето на предмета на престъплението, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението“. Наказателната отговорност е лична, а в оспорената част на разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 НК, макар и отнемането да не е изрично формулирано като наказание, на практика се санкционират лица за чужда вина, което е конституционно нетърпимо като противоречащо на принципа на правовата държава.

Цитираната разпоредба не съответства на концепцията на Конституцията на Република България (КРБ) за правова държава (чл. 4, ал. 1) и произтичащите от нея права на неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 КРБ), правото на защита (чл. 56 КРБ) и правото на защита в процеса (чл. 122, ал. 1 КРБ), тъй като собственикът на подлежащата на отнемане вещ, понасяйки индивидуална тежест за чужда вина, не разполага с никакви правни средства да защити законните си интереси.

В искането до КС се посочва, че възможностите за държавна намеса в частната собственост са строго ограничени. Принудителното безвъзмездно отчуждаване на определени от закона движими вещи, принадлежащи на граждани, които нямат отношение към извършеното престъпно деяние, при това без да им е осигурена възможност да защитят интересите си, представлява груба и неоправдана намеса в неприкосновеното право на собственост.

„В колизия със защитените от чл. 56 и чл. 122 КРБ права, според атакуваната разпоредба тези лица нямат права нито в досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса. Те дори може изобщо да не знаят за засягането на собствеността им“, се посочва в искането до Конституционния съд. По този начин се нарушава балансът между защитата на обществения и на личния интерес.

 Коментар на юриста 

Андрей Янкулов, адвокат, бивш прокурор:

Гл.прокурор осъзна  неприкосновеността на частната собственост

Трябва да признаем, че правната мисъл на главния ни прокурор еволюира, не стои на едно място. Току-виж към края на мандата даже достигне едно що-годе задоволително за изискванията на този пост ниво.

Както първоначално смяташе, че разделението на властите е едно изпразнено от съдържание клише, но осъзна значението му при смяната на изпълнителната власт, така сега пък е осъзнал значението на неприкосновеността на частната собственост.

През 2020 г. ПРБ сезира представители на изпълнителната и законодателната власт с предложения за законови промени в случаите на умишлени престъпления против транспорта, включително и такива изразяващи се в управляване на моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол или наркотични вещества, в полза на държавата да се отнемат управляваните превозни средства, „независимо от собствеността им“, т.е. дори и от трети лица, а не само от виновните водачи.

Днес главният прокурор сезира Конституционния съд, че разпоредба от НК е противоконституционна в частта, предвиждаща отнемане на вещ, която е собственост не на извършителя на престъплението, а на трето лице . (Фейсбук).