Последни новини
Home / Актуално / Защо се наложи Конституционният съд да дава указания по приложение на правото на председателя на ВАС

Защо се наложи Конституционният съд да дава указания по приложение на правото на председателя на ВАС

Defakto.bg

Миналата седмица конституционните  съдии  отклониха искане на 5-членен състав на  Върховния  административен съд(ВАС) , предедателстван от  Георги Чолаков с аргумента, че съставът не е имал причина  да сезира КС.

ВАС  атакува за несъответствие с Констититуцията възлагането на Висшия адвокатски съвет да изготви вътрешни правила срещу прането на пари и тероризма въз основа на  чл. 101, ал. 4, изр. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Според  5-членния състав на ВАС това възлагане пртиворечи на принципите на правовата държава и на чл. 134, ал. 1 и 2 от Конституцията, който обявява адвокатурата за независима и самоуправляваща се институция.

Бившият върховен съдия  от ВАС Соня Янкулова, докладчик по конституционното дело, подкрепена единодушно от колегите си, върна като недопустимо  питането на 5-членен състав, председателстван от шефа на съда Георги Чолаков

КС отхвърля искането с аргумента, че поставеният въпрос не е свързан с предмета на  висящото пред ВАС дело, а проверката за конституциосъобразност с нищо не може да помогне не върховните съдии за разрешаването му.

Това прави искането  недопустимо и следва да се отхъвърли“,  посочва бившият върховен съдия  от ВАС Соня Янкулова, докладчик по делото, подкрепена единодушно от колегите си.

История на казуса 

Петчленният съства на ВАС образува дело по  частна жалба на адвокати против решение на Висшия адвокатски съвет за приемане на Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризм.

Адвокатите обжалват определението на първоинстнационния тричленен състав на ВАС,  който е прекратил делото като е оставил без  разглеждане жалбата им като недопустима заради нередовности в нея, както и с мотива, че оспореният пред него акт не е административен, тъй като е приет от орган, който няма белезите на административен по смисъла на §1, т. 1 АПК . По тази причина приетите  вътрешни правила не подлежат на съдебен контрол  по правилата на АПК, приема съставът на съда.  Посочва се още, че  актът издаден от ВАдС е вътрешен за системата на адвокатурата, задължителен е единствено за членовете на адвокатските колегии, както и че по отношение на него не е налице изключение ( чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК), което да обоснове допустимост по оспорването на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията.

В жалбата си пред 5-членния състав адвокатите оспорват решението на тричленния  с аргумента, че противорчи на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, тъй като с  вътрешните правила  се засягат правата на всички граждани и други лица, които се обръщат за правна помощ към адвокати.  Мотивират се и с решение на Конституционния съд №  ние № 21 от 26 октомври 1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. за тълкуване на  чл. 120, ал. 2 от К., според което  оспореният от тях акт на Висшия адвокатски съвет се числи към категорията на тези вътрешнослужебни актове,  които подлежат на съдебно оспорване поради това, че засягат права и създават задължения за група граждани и юридически лица – адвокатите и техните клиенти.

Срещу жалбата на адвокатите се обявява и Висшият адвокатски съвет (ВАдС) , който поддържа тезата за  недопустимостта й с аргумента, че правилата срещу прането на пари е  вътрешноорганизационен акт, издаден  от висш ръководен орган на адвокатурата и е адресиран до вписаните в адвокатските колегии адвокати на основание  чл. 101, ал. 4 ЗМИП, и спрямо тях не се прилагат нормите на АПК  за защита на права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица (чл. 2, ал. 1, т. 3 от същия).  Отиват и по далеч като казват, че „ е недопустимо  оспорването на административен акт в чужд или обществен интерес, с оглед твърдяното засягане интересите на клиентите на адвокатите, тъй като съгласно чл.16, ал. 1 от АПК такова право е предоставено само на прокурора в защита на обществения интерес“. 

Петчленният състав на ВАС с председател Георги Чолаков с определение от 29.06.2022 г.  отхвърля мотивите на тричленката за прекратяване на производството.  Аргументът е, че  предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е административен акт,  създаден по законова делегация на  чл. 101, ал. 4, изр. 2 ЗМИП. Без да върне делото на тричленката, ВАС  се обръща към КС с убеждение от, че   нормотворческата компетентност за приемане на вътрешните правила е създадена със закон, който не е свързан с правомощията на Висшия адвокатски съвет, които са уредени в Закона за адвокатурата. Върховните съдии смятат, че  ВАдС може получи право да издава подзаконови нормативни актове, но само само въз основна на чл. 134, ал. 2 от Конституцията, а не от ЗМИПС това становще 5-членния състава на ВАС внася в КС  искане за несъответствие между чл. 101, ал. 4, изр. второ от Закона за мерките срещу изпирането на пари  и основиня закон.

 „Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет принципно не нарушава конституционния принцип на разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията, а точно обратното – създава гаранции за свободна, независима и самоуправляваща се адвокатура, но само когато това му е възложено изрично със закона по чл. 134, ал. 2 от Конституцията, за изпълнение на правомощията му по Закона за адвокатурата, в качеството му на висш орган на адвокатурата. Разпоредбата на чл. 101, ал. 4, изр. второ ЗМИП не отговаря на гореизложените изисквания и в този смисъл влиза в противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията“, пишат административните съдии.

Преценката на КС 

Конституционният съд обаче приема, че  5-членният състав на ВАС  се е обърнал към него, без да е ясно какъв е преметът на делото. „Необходимо да се установи какъв е предметът, с който Върховният административен съд (петчленен състав) е сезиран, и какви са неговите законово установени правомощия, които предопределят и приложимото право„, отбелязва  КС.

Петчленният състав е   трябвало да се произнесе  не по съществото на жалбата на адвокатите,  а  по мотивите на тричленния състав за  недопустимостта й,  т.е. по аргументите му за нейната нередовност и твърдението им, че вътрешните правила на ВАдС не са административен акт.

Само тогава върховните съдии са можели да се обърнат към КС с проблеми за решаване делото, но не и да поставят въпрос по съществото на едно произоводство, което е от компетнестност на тричленния състав, става ясно от мотивите на  конституционните съдии.  Стигат и до извода, че в конкретната хипотеза на казуса само тричленният състав може да се обърне към КС при обследване на въпроса за съотвествие на нормата на  ЗМИП с  Конституцията.

Какво да се прави

Това налага връщане от 5-членния състав на първоинстнационня съд  за продължаване на съдебното производство, посочва КС.  „Едва при новото разглеждане на делото от тричленния състав,  ако той не установи наличие на друга абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на производството,  този съдебен състав ще извърши контрол за законосъобразност на оспорения акт на основание чл. 146 във вр. с чл. 196 АПК, с оглед на приетото от петчленния състав, че оспорените правила са административен акт, определен като подзаконов нормативен.( чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 196 АП)

При тази проверка първият въпрос, на който първоинстанционният съд трябва да отговори, е компетентен ли е органът да издаде оспорения акт,  т.е. правомощието за неговото издаване правно валидно ли е установено, посочват конституционните съдии.

Ако се установи, че нормотворческа компетентност на Висшия адвокатски съвет за издаване на оспорените пред тричленния състав Вътрешни правила е уредена в разпоредба, която е противоконституционна, това би могло да доведе до извод за тяхната нищожност. Но това  не е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването им, а част от преценката по същество на тяхната законосъобразност, която е извън компетентността на сезиралия Конституционния съд петчленен състав на Върховния административен съдпосочва  КС.

Следователно едва за тричленния състав, в хода на проверката за компетентността на Висшия адвокатски съвет да издаде Вътрешните правила, разпоредбата на чл. 101, ал. 4, изр. 2 ЗМИП, в сочения в искането контекст, би била приложимо право и с оглед на това пред тричленния състав би могъл да възникне въпросът за съответствието ѝ с чл. 134, ал. 1 и 2 от Конституцията“, приема съдът.

Заключението

Конституционният съд с исканото произнасяне не би могъл да допринесе за изпълнение на правосъдната функция на сезиращия съд, обобщават съдиите.

Въпросът на 5-членния съства на  ВАС дали с чл. 101, ал. 4, изр. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) e допустимо да се  възлага нормотворческа компетентност на Висшия адвокатски съвет – не е приложимо право по висящото дело,  поради което установяването на съответствието му с Конституцията не допринася за упражняване на правосъдната функция на сезиралия Конституционния съд съдебен състав, е единодушно решението на КС.

Послепис

Предстои разрешаването на конфликтния  правен въпрос. Възможно е той отново да се озове в Конституционния съд.

По конкретния казус  прави  впечатление позицията на ВАдС,  че  е недопустимо  оспорването на административен акт в чужд или обществен интерес,  тъй като това  е предоставено само на прокурора в защита на обществения интерес. 

Да се разчита на “ чужди“ правомошия обаче не винаги гарантира сигурност.

Петчленен състав на ВАС  обяви за решаване висящо дело по жалба на гражданин,  който оспорва  yĸaзaния нa глaвния пpoĸypop,  cпopeд ĸoитo пpoвepявaнитe пpoĸypopи от Бюрото за контрол на  специалните разузнавателни средства, на практика ĸoнтpoлиpaт  пpoвepĸaтa на cпocoбитe зa тaйнo нaблюдeниe.   В  тях  e зaпиcaнo, чe cлyжитeлитe нa opгaнa, ĸoйтo пpoвepявaт пpoĸypaтypaтa, нямaт пpaвo нa дocтъп дo „дoĸyмeнтитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвa иcĸaнeтo  зa изпoлзвaнe нa CPC“.  А ако  cлyжитeлитe нa Бюpoтo  пoиcĸaт дocтъп дo веществените доказателства и дpyги дoĸyмeнти зa нyждaтa нa пpoвepĸaтa, „ĸoмпeтeнтeн дa ce пpoизнece e caмo нaблюдaвaщият пpoĸypop“, тоест контрола върху прокуратурата може да се извърши само с разрешение на прокуратурата.

По този казус тричленен  състав на ВАС прие, че инструкцията на главния прокурор, тогава Цацаров,  имa вътpeшнocлyжeбeн xapaĸтep,  юpидичecĸa cилa и дeйcтвиe eдинcтвeнo зa opгaнитe и длъжнocтнитe лицa, нo нямa нacoчeнocт „извън opгaнитe, зa ĸoитo ce oтнacя“.   Поради липса на правен интерес отхвърля  жалба на гражданина,  независимо, че вътрешна инструкция е създала на  пpoĸypopa  идеални ycлoвия дa пpиĸpие зaĸoнoнapyшeния,  ocoбeнo в cлyчaитe, в ĸoитo изгoтвeнитe BДC ниĸoгa нe cтигaт дo cъдeбнa зaлa, pecпeĸтивнo нямa възмoжнocт пo тяxнaтa зaĸoнocъoбpaзнocт дa ce пpoизнece нeзaвиcим, бeзпpиcтpacтeн и oбeĸтивeн cъдeбeн cъcтaв. Независимо и от практиката на  ЕСПЧ, приел, че  в  cлyчaитe нa тaйнoто cлeдeнe e нaлицe шиpoĸ интepec нa вceĸи, ĸoйтo пoтeнциaлнo би мoгъл дa пoпaднe под такъв контрол, да зaщити нa правата си.

Казусът е по различен  от конституционния  ребус в случая, но се родее с него.  Показателен е как в името на властовия  ведомствен интерес  се  заобикалят „чуждите“  права и интереси на гражданите, на които даже  не се признава правен интерес да ги защитават.

Тъй, когато реалността е  драстично различна от  замисъла на записаното в закона, най-добре е адвокатите да влизат в ролята си, а не да ни прехвърлят на прокурорите. Както се вижда, дори върховни съдии не винаги вземат най-верните решения.

 

 

About Лилия Христовска

Проверете също

Правната комисия одобри на първо четене законопроекта за личния фалит

Правната комисия одобри на първо четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, добил популярност като …

Декларацията на „Продължаваме Промяната“ към служебния кабинет да внесе незабавно бюджет за 2023 г., не мина

С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.