DeFakto.bg DeFakto.bg
Решението е взето със седем гласа „за“ и три „против“. Съдиите Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, са го подписали с особено мнение.
Съдия докладчик по делото е Филип Димитров.
Поводът за питането бяха изтеклите още през 2020 г. мандати на главния съдебен инспектор и инспекторите, обстоятелство, което създаде пpoтивopeчивa съдебна пpaĸтиĸa и постави пoд cъмнeниe вaлиднocттa нa мнoгo aĸтoвe нa ИBCC зa пepиoдa oт изтичaнe нa мaндaтa нa глaвния инcпeĸтop и инcпeĸтopитe дo нacтoящия мoмeнт, a и зaнaпpeд.
Пред мандатността мнозинството на КС избра нeпpeĸъcнaтocттa във фyнĸциoниpaнeтo нa opгaните нa дъpжaвнa влacт. Практически съдът позволи продължителност на мандата без краен срок до избора на нови членове на Инспектората от Народното събрание. Мандатът на главния съдебен инспектор е 5 г., а на членовете на Инспектората – 4 г. Конституционните съдии отхвърлиха и съмненията в съдебната практика по валидността на актовете му.
Въпреки, че въпросите на върховните съдии не засягат мандата на ВСС, все по често се срещат мненията, че решението на КС за Инспектората ще се прилага по аналогия и за самия Висш съдебен съвет, чиито мандат изтича на 3 октомври, а както е известно предходното Народно събрание не избра 11- те члена на съдебния орган от квотата си. Причината е лошата политическа комуникация между партиите и изискването за мнозинство от 2/3 от гласовете на депутатите.И двете основания не са оправдание за бездействието на парламента, но все по – често юристите обръщат внимание на записаното квалифицираното мнозинство за избора на членове на ВСС и Инспектората към него, което не се изисква при вота на констититуционните съдии. Редом с обезличаването на мандатността, на практика политическото малцинството (което и да е то ) в парламента може да държи в шах управляващото мнозинство (което и да е то), да блокира обновяването на съдебните органи ( и не само) и да утвърждава „своите“ пратеници във ВСС и Инспектората. Това си е реален проблем, създаден от политическа безпомощност или безотговорност, казват и конституционните съдии на особено мнение. Не е за подценяване и мнението, че членовете на ВСС и инспекторите са много по – зависими, когато продължават да упражняват дейността си при изтекли мандати.
По късно бе публикуван пълният текст на решението, тук .
Из мотивите на съда: „Несъщинското удължаване“ на мандата е защитен механизъм в изключителни ситуации
(..) Продължаването на изпълнението на възложените функции би могло да се определи като „несъщинско удължаване“ на определения мандат, защото не засяга установения срок и реда за избиране на съответния държавен орган, така както са предвидени в Основния закон. То е защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, при които не са избрани членовете от състава на определен колективен конституционно установен орган, минимално необходими, за да функционира той, и при липсата на други, установени изрично, конституционни (законови) механизми за продължаване на дейността на държавния орган. Да се допусне, че такъв защитен механизъм е изключен от духа и разума на Конституцията означава, че се допуска създаването на неконституционна ситуация, тъй като неподчиняването на върховенството на правото (на установените за всички еднакви, общи правила) от държавен орган, овластен с конститутивна компетентност, е делегитимиране на установения демократичен държавен ред. Това се отнася включително и за Народното събрание, което най-непосредствено представлява и пряко изразява волята на титуляря на държавната власт и при такава ситуация, опирайки се на тази воля, за неосъществяването на възложените му от нея функции, се противопоставя на конституционните ограничения на държавната власт.
Преодоляването на неконституционна ситуация, каквато е налице и в настоящия случай (както 44-тото, така и 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание не формират политическа воля за избор на състав на Инспектората към ВСС съобразно конституционните предписания), налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава – мандатността, за да бъде гарантирано осъществяването на възложените от Основния закон функции на Инспектората и на конституционно установения баланс на властите в конституционната правова държава. Тази защита е социално потребна и обществено оправдана, за да бъде осигурено върховенството на закона.
Това разбиране се вписва във възприетото от Конституционния съд в Решение №13 от 15 декември 2010 г. по к. д. №12/2010 г. тълкуване на правната категория „мандат“ според Основния закон. В своята практика Конституционният съд приема, че органите на съдебната власт – ВСС и Инспекторатът към него, са органи, на които са възложени правомощия, които при никакви обстоятелства не могат да се упражняват по заместване от друг държавен орган – проявление на принципа на правовата държава, прогласен в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Конституционно предвидените правомощия на държавни органи не могат да се отнемат с бездействие на друг орган, който е отговорен за тяхното конституиране и Народното събрание не прави изключение.
Конституционният законодател е избрал да посочи изрично недопустимост на продължаване на осъществяване на функциите по отношение на конституционните съдии, чийто срок на овластяване е изтекъл – чл. 148, ал. 1. В чл. 130, ал. 8 от Конституцията (относно прекратяването на мандата на членове на ВСС), респективно в чл. 132а, ал. 2 и 3 от Конституцията (относно Инспектората към ВСС) такава разпоредба отсъства. Това обаче съвсем не означава, че само при изрично посочване в Конституцията или в закон е допустимо продължаване на осъществяването на функциите на конституционно установен държавен орган. Съпоставката на двата посочени по-горе принципа – непрекъснатост на осъществяване на функциите и мандатност (срок на овластяване), има потенциал да определи отговора на поставения тълкувателен въпрос в настоящото производство.
Член 132а, ал. 2 и 3 от Конституцията определя начина, по който се избират членовете на Инспектората към ВСС – от Народното събрание с квалифицирано мнозинство. Макар и Конституцията да не урежда изрично хипотезата, при която Народното събрание не осъществява конституционното си задължение да избере нов състав на Инспектората, тя съдържа разрешение за преодоляване на ситуация на несъответствие с фундаменталните принципи на конституционно установения държавен ред – народен суверенитет, разделение на властите, върховенство на правото.
Когато няма предвидено друго правно средство срещу блокиране на работата на един конституционно установен държавен орган, продължаването на осъществяването на функциите на този орган чрез конкретния персонален негов състав до нов избор/назначаване (изцяло или попълване) е конституционно допустим способ за възпиране на фактическо изменение на предвидения от Конституцията баланс на властите и органите на държавата, каквото фактическо изменение по същество би представлявало подриване на устоите на конституционно установения държавен ред.
Конституционният съд подчертава, че в конституционната демократична държава преодоляването от конституционните юрисдикции на отиващата твърде далеч традиционна толерантност към представителните учреждения е тенденция и националната конституционна юрисдикция не се отклонява от нея. Концепцията за лимитирана дискреция на всеки, на когото суверенът е възложил упражняването на държавната власт, включително на парламента, не противоречи на демокрацията и на принципа на правовата държава в една демократична държава под върховенството на правото.
Разбирането за демократичен ред се обуславя от установеното в модерния конституционализъм положение, че органите на държавата трябва да са подчинени на правото, което има опора в принципа на върховенството на правото. Върховенството на правото е свързано не само с подкрепата и насърчаването на правата на човека, но също така и с демокрацията. Демокрация под върховенството на правото означава управление чрез избрани от суверена органи, които са подчинени, също както всички граждани, на общи и еднакво прилагани правни правила, приети по демократичен ред.
Ключово измерение на връзката между върховенството на правото и демокрацията е разбирането, че утвърждаването на демокрация и върховенство на правото могат да бъдат взаимно подсилващи се процеси, ако върховенството на правото се дефинира в широки, основани на целите понятия, а не в тесни, формални и изключително процедурни аспекти. Връзката е силна винаги когато върховенството на правото се разглежда съотнесено към съществени резултати, включително ефективно демократично управление. Върховенството на правото отива далеч отвъд придържането към буквата на „закона“ – то е неотменимо от ценностите на демократичната правова държава. В контекста на изложеното не би било в духа и разума на Конституцията да се приеме, че за да бъде поддържан демократичният ред, Основният закон също така гарантира на представителното учреждение такава свобода на преценка при осъществяване на конституционно възложените му функции, задачи и правомощия, която му позволява да подрива този демократичен ред.
Воден от изложените съображения Конституционният съд приема, че разпоредбите на чл. 132а, ал. 2 и 3 от Конституцията следва да се тълкуват в смисъл, че до избора на нов състав на Инспектората към ВСС този орган продължава да функционира чрез конкретния действащ до изтичането на мандата персонален състав.
Безделничеството, проституцията и просията не са престъплания
Конституционният съд обяви още, че безделничеството, проституцията и просията не са престъпления. Съдът беше сезиран от главния прокурор Иван Гешев, който поиска да бъдат обявени за противокоституционни текстове от Наказателния кодекс, приети преди повече от 30 години.
Въпросните текстове предвиждат затвор или пробация за лице, което не се занимава с общественополезен труд, получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, или се занимава с просия.
Cпopeд Гeшeв paзпopeдбaтa пpoтивopeчи нa пpaвoтo нa тpyд нa гpaждaнитe и нa пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa и пp. Πoдчepтвa, чe чл. 329 e твъpдe ocтapял и нe cъoтвeтcтвa нa peaлнитe oбщecтвeнo-иĸoнoмичecĸи ycлoвия в cтpaнaтa.
Решението по текста за безделничеството и проституцията, е прието единодушно, а по текста за просията конституционният съдия Янаки Стоилов е бил на особено мнение.
Текстът на решението бе публикуван по-късно.
