С промени в Закона за медиацията и ГПК се въвежда задължителна медиация по 12 вида дела. Това се смята заключова реформа, която ще осигури повече пространство на медиацията и ще намали натоварването на съдебната система. За предложените промени, публикувани от МП за обществено обсъждане, Де Факто информира вчера. Проектът е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, чието реализиране е финансирано от Европейския съюз.
Медиацията пести не само финансови ресурси, но и време и съхранява отношенията между хората, заяви пред БНР Даниела Марчева, член на Висшия съдебен съвет, участвала в разработването на законодателните предложения.
Промените въвеждат задължение за първа медиационна среща между страните по вече висящо дело. Идеята е медиаторът да потърси пресечна точка между позициите на страните, да направи обективна преценка на отношенията им и да се опита да намери толеранс, компромис, който те могат да направят, отбеляза Марчева. Медиацията се смята за успешна, ако приключи със спиране и приключване на делото със сключване на медиационно споразумение.
Тя подчерта, че задължителна медиация не е задължение на страните да се споразумеят.
„Аз като съдия съм наблюдавала много такива казуси, в които страните при наличие на един добър медиатор биха могли да си спестят воденето на нескончаеми дела, правенето на съдебни разноски.“
Две са категориите дела, за които се предвижда задължителна медиационна среща. Едната категория са дела, касаещи отношения по Семейния кодекс.
Новост е, че cъдът ще мoжe дa зaдължи cтpaнитe дa yчacтвaт в пpoцeдypa пo мeдиaция пpи пpeдявeни иcĸoвe зa: пapичнo или нeпapичнo взeмaнe, пpoизтичaщo oт дoгoвop, нeпoзвoлeнo yвpeждaнe и дp.
Адвокатите също ще бъдат ангажирани достатъчно силно в медиационната процедура, посочи Марчева.
„Законът за медиацията е приет през 2004 г. Оттогава досега медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове не намери достатъчно открито, ярко място в България“, мотивира сегашните законодателни промени Даниела Марчева.