Последни новини
Home / Законът / Министрите Крум Зарков и Александър Пулев предлагат закон за фалита на физическите лица

Министрите Крум Зарков и Александър Пулев предлагат закон за фалита на физическите лица

Defakto.bg
Министрите Крум Зарков и Александър Пулев предлагат законо за фалиет на частните лица Снимка БГНЕС

Добросъвестните длъжници, изпаднали в неплатежоспособност, да получат по-добра защита, предвижда проект на Закон за несъстоятелността на физическите лица, който беше представен от министъра на правосъдието Крум Зарков и  министъра на иновациите и растежа Александър Пулев.  Двамата  отправиха призив новото Народно събрание да се заеме бързо с този проект:

Зарков каза: „Искам да апелирам бъдещите народни представители да създадат условия за работещ парламент и да покажат нужната чувствителност към хората и малко смелост, за да може този проектозакон да бъде обсъден адекватно и да бъде приет“.  Според Пулев: „Въпросът е наистина на желание и добра организация. Нищо не пречи законодателният дебат да се води паралелно с политическия“.

Законът за несъстоятелността на физическите лица е един от общо 22 законопроекта, от чието приемане зависи България да получи втория транш от  ЕС по Плана за възстановяване. България е единствената страна в Европейския съюз, която няма на законово ниво регламентация за несъстоятелност на физическите лица или както е по-известно фалит на физическите лица, каза  Крум Зарков.   „Опитите на много институции, отделни народни представители политически сили катастрофират в сложността на законопроекта“, заяви той.

Трябва да се защитят длъжниците, а не хитреците, като трябва да бъде защитен легитимния интерес на кредиторите,  но не й хищническите пориви на някои от тях. Когато се търси това балансирано равновесие, обикновено никой не е доволен„.

Зарков посочи, че законопроектът трябва да защити интереса на добросъвестни длъжници, на които системата не дава втори шанс, защото роботи по порочен начин, докато кредиторът има лесен начин да прехвърли вземанията си на друг, който има опасни способи да събира, това което никой не би могъл да събере по нормален ред. Той припомни, че има длъжници, които десетки години изплащат лихви и неустойки, но не могат да стигнат до главницата на дълга, а възнагражденията им се отнемат, като им биват оставени минимални средства за оцеляване.

Абсолютно задължително е да се даде право на втори шанс за тези, които са добросъвестни. Кредиторите трябва да бъдат защитени, когато и те са добросъвестни по своя характер. Те имат интерес от този закон. Истината е, че те имат възможност да получат реално изпълнение в рамките на прозрачно производство по несъстоятелност, което е образувано и финансирано от добросъвестния длъжник, вместо да продават неизгодно своите несъбираеми вземания и да ги отписват„, категоричен бе той, като уточни, че законопроектът предвижда в края на тази процедура отписване на дългове, но след като е направено всичко възможно за съгласие между двете страни, така че интересът на двете страни да бъде удовлетворен.

 Законопроектът ще бъде публикува за обществено обсъждане. Ето и част от принципите, заложени в него, които МП публикува:
Особености на производството по несъстоятелност на физическите лица
То е доброволно. Образува се по искане на длъжника, и се движи от желанието на длъжника и кредиторите да постигнат съгласие по плащанията. Кредиторите нямат възможност да искат образуване на производството, защото те разполагат с възможности да търсят индивидуални изпълнения, неограничено във времето.
 
Предназначено е за добросъвестни длъжници
Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. Проектът определя като неплатежоспособен длъжник, който в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати. За да иска личен фалит обаче длъжникът трябва да е добросъвестен – да е поемал задължения според имуществото и доходите си и да не уврежда интересите на кредиторите си.

За недобросъвестен ще се приема длъжник, който не е работил и не е търсил работа в последната година. Както и този, който се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (надхвърляща средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца) през последните 5 години.

След откриването на производството пред окръжния съд, длъжникът може да сключва сделки извън обичайното си всекидневие само със съгласието на назначения си синдик.

 Цели се справедливо удовлетворяване на кредиторите.
В производството имат право да участват всички кредитори на длъжника. То е безпредметно, когато длъжникът няма имущество, достатъчно да покрие разноските и поне частично да погаси задълженията. Производство няма да се образува, ако длъжникът няма имущество.
 
Гарантират се жизнените потребности на длъжника и несеквестируемост на неговото имущество.
Несеквестируемото имущество не се включва в масата на несъстоятелността и срещу длъжника не може да бъде насочвано изпълнение. Съдът определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, която не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата.
Производството е съобразено с ограничените възможности на неплатежоспособния длъжник да заплаща разноските. Предвижда заплащане само на прости такси, като за откриване на производството таксата е 20 лв.
Основни фази на производството по несъстоятелност
–  разглеждане на молбата на длъжника, обявяване на неплатежоспособността и откриване на производството;
– установяване на вземанията и на имуществото в масата на несъстоятелността;
– утвърждаване на план за погасяване;
– обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото.
 
Условия за погасяване на задълженията на добросъвестен длъжник:
След изтичане на 3-годишен срок могат да се погасят задълженията за удовлетворяване на вземанията в одобрения от съда списък на приетите вземания. Срокът започва да тече от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото на длъжника. Погасяването може да настъпи, ако длъжникът е заплатил разноските в производството и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.
 Когато длъжникът няма секвестируемо имущество, което да е достатъчно да покрие разноските и поне частично да удовлетвори кредиторите, производството не се образува, съдът само обявява неплатежоспособността на длъжника.
За да се гарантира балансът между правата на длъжника и правата на кредитори се предвижда по-дълъг срок за погасяване на задълженията на длъжника – от 10 години.
Вземания, които не се погасяват
От общото правило за погасяване, с изтичане на 3-годишен срок, са изключени: вземания, обезпечени с ипотека; вземания за глоби и имуществени санкции; вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка; вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали неудовлетворени.

 

About De Fakto

Проверете също

Президентът започва консултации с политическите сили във вторник, 10 декември

Още във вторник ще започна консултациите с политическите сили – това заяви а президентът Румен …

БИПИ: Правният хаос с назначенията на органи от парламента застрашава цели обществени сектори

Със започване работата на 51-вото Народно събрание пред Вас, като народни представители, отново се поставя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.