Последни новини
Home / Актуално / ВКС потвърди: Софийски окръжен съд дължи 129 945,35 лв. обезщетение за конфискация, отречена от правото на ЕС

ВКС потвърди: Софийски окръжен съд дължи 129 945,35 лв. обезщетение за конфискация, отречена от правото на ЕС

Defakto.bg

 

ВКС отхвърли касационна жалба на Софийски окръжен съд като потвърди решение на Софийския апелативен съд, с което СОС е осъден да плати 129 945,35 лева –  обезщетение за имуществени вреди на гражданина Рамазан А. от  нарушение на общностното  право. Съдът потвърждава и отказа на Апелативния съд отговорността да бъде насочена солидарно към НС за несвоевременно транспониране на европейски норми в законодателството ни поради  липса на пряка причинно следствена връзка.  И то след като СОС не е изпълнил задълженията си да съобрази съдебната практика и възможностите за искане на тълкуване от Съда на ЕС.

Bмecтo дa ce oбъpнe c пpeюдициaлнo зaпитaвaнe ĸъм Cъдa нa EC,  COC e  нaлoжил ĸoнфиcĸaция нa нeдeĸлapиpaни cpeдcтвa в пpoтивopeчиe  c oбщнocтнитe  пpaвилa и тaĸa e извъpшил „дocтaтъчнo cъщecтвeнo нapyшeниe“, зa дa oтгoвapя зa aĸтa cи, приемат върховните съдии Василка Илиева, Ерик Василев и Яна Вълдобрева.

 Казусът

На 7 октомври  2016 г.,  ищецът Рамазан А. като преминава българската границата, не е декларирал пред митническите власти сумата 66 440 евро  и Районен съд- Сливница го признава за виновен по  чл. 251, ал. 1 НК – недеклариране на парични средства и осъжда условно на лишаване от свобода за срок от една година. Едновременно с това  на основание чл.251, ал.2 НК  постановява и  отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – сумата 66 440 евро с левова равностойност 129 945,35 лева.

С решение от 18.04.2017 г. по внохд № 918/2016 г. Софийският окръжен съд,  присъдата е потвърдена и  влиза в сила.

Рамаз А. завежда дело  за нанесени вреди по реда на ЗОДОВ,  като се  пoзoвaвa  нa пpaĸтиĸa нa Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз.  Оспорва и ĸoнфиcĸaциятa ĸaтo извъpшeнa в пpoтивopeчиe c paзпopeдбитe нa PEГЛAMEHT (EO) 1889/2005 oт 26.10.2005 г., за ĸoнтpoлa нa пapи в бpoй, ĸoитo ce внacят и изнacят oт Oбщнocттa, ĸoйтo нe дoпycĸa дъpжaвитe-члeнĸи дa пpeдвиждaт ĸaтo caнĸция oтнeмaнe/ĸoнфиcĸaция нa нeдeĸлapиpaнитe пapи.   Посочва,че  Peглaмeнт (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета, който не допуска това,  е aĸт c oбщo пpилoжeниe, зaдължитeлeн e и ce пpилaгa пpяĸo във вcичĸи cтpaни члeнĸи  c пpeдимcтвo пpeд нopмитe нa нaциoнaлнoтo пpaвo, ĸoитo мy пpoтивopeчaт. Твърди, че  cъдът e cлeдвaлo дa пpилoжи oбщнocтнoтo пpaвo, а като не е направил това, e дoпycнaл cъщecтвeнo нapyшeниe нa тoвa пpaвo. Претендира пapичнo oбeзщeтeниe в paзмep нa oтнeтaтa c пpиcъдaтa cyмa, заедно cъc зaĸoннaтa лиxвa от дaтaтa нa влизaнe нa пpиcъдaтa в cилa.

 Поредица от осъждания

По делото за отговорността на държавата за вреди СГС осъжда Софийски окръжен съд (IFI) да заплати  отнетата сума в полза на държавата, като издадена в нарушение на чл.4, § 2 и чл. 9, § 1 от Регламента, заедно  със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2019 г. до окончателното заплащане. В решението си СГС осъжда солидарно към плащането да се присъедини и Народното събрание заради липса на своевременна синхронизация с правото на ЕС.

Cпopeд  бългapcĸия зaĸoн, който  нe e изпълни зaдължeниe дa  дeĸлapиpa пapичнитe cpeдcтвa и  тaĸa e нapyшил paзпopeдбaтaтa нa чл.  чл. 251, aл. 2 HK, подлежи на наказание,  a нeдeĸлapиpaнaтa cyмa се  oтнeма  в пoлзa нa дъpжaвaтa.

Апелативният  съд потвърждава решението на СГС за отговорността на  Софийския окръжен съд, но отхвърля приобщаването на НС към нея. Според АС бездействието на  НС е факт, то е  продължително и  неотменена правна норма покрива критерия за„достатъчно съществено“ нарушение на правото на ЕС. Но  не съществува пряка причинно – следствена връзка между нарушението на общностното право от страна на НС и вредата, заявена за репариране от ищеца, „тъй като тя е непосредствена последица от съдебния акт, а не от бездействието на НС“.

В касационната си жалба до ВКС осъденият Софийски окръжен съд излага доводи срещу решението на АС като „постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано“. Иска то да бъде отменено и вместо него да да бъде постановено друго, с което предявеният срещу ОС- София иск бъде отхвърлен и да бъде уважен искът на Рамазн А. против Народното събрание.  Оспорва и  изводите на въззивния съд за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ОС- София, в качеството му на съд от последна инстанция, който е нарушил разпоредбите на чл.4, § 2 и чл.9, § 1 от Регламент 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета

Нарушението е „неизвинимо“, приема и Върховният касационен съд.

Съставът на ВКС възприема доводите на АС – София, като напомня, че  националните съдилища носят отговорност за нарушаване на общностното право, независимо по вина на кой от държавните органи е допуснато несъответствието.

В решението на съда е посочено, че  след приемането на България за член на ЕС през 2007 г. разпоредбите на Валутния закон и на НК са изменени през 2015 г., за  хармонизиране на вътрешното ни законодателство в съответната област с правото на ЕС, вкл. с Регламент 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета, като е променен размерът на глобата по чл.251 ал.1 НК.  Нормата на чл.251, ал.2 НК  обаче не е била синхронизирана и отменена до изменението на НК.  (ДВ бр. 83/2019 г. ) Тоест тя е  била действаща към 07.10.2016 г., когато е извършено деянието.

Софийският окръжен съд  обаче  не е съобразил  практиката на СЕС по преюдициално запитване от 16 юли 2015 г. ( дело №С-255/2014), с което е прието, че чл.9, § 1 от Регламент № 1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране се налага като санкция глоба, съответстваща на 60 % от недекларираната сума, когато последната е по – голяма от 50 000 евро.

Това решение е постановено преди акта на РС – Сливница, съответно преди акта на Софийския окръжен съд, с който е потвърдена присъдата на РС- Сливница.  Посочва се, че според въззивния съд, „още с решението на СЕС от 16.07.2015 г. е станало очевидно, че щом глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой не изглежда съразмерна предвид естеството на нарушението, отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита съразмерна мярка„.  Постановените след 16.03.2018 г. определения на СЕС по преюдициални запитвания, отправени от РС- Свиленград, СГС и САС, по които са образувани дела № С-707/2017, № С-335/2018 и № С-336/2018 са именно в този изяснен вече смисъл, като с тях изрично се постановява, че съвместното прилагане на наказанието лишаване от свобода по чл.251, ал.1 НК кумулирано с отнемане на недекларираната сума в полза на държавата по чл.251, ал.2 НК е в явно нарушение на принципа на пропорционалност, прогласен от Регламента,  като това тълкуване действа от момента на влизане в сила на тълкуваната норма или в случая от 2007 г., когато РБ става член на ЕС, т.е. именно в този смисъл същата следва да се разбира и към 2017 г., когато влиза в сила процесната присъда.

Възприет и извода на  САС, че за да се определи едно нарушението за достатъчно съществено, следва да се има предвид и че тълкуването на чл.4 и чл. 9 от Регламент 1889/2005 г. е станало предмет на преюдициално запитване до СЕС от  български съд (РС Свиленград), отправено с акт от 23.11.2017 г., постъпил в СЕС на 19.12.2017 г., поради което към 18.04.2017г. (датата на влизане на присъдата в сила) все още не е имало висящо производство по преюдициално запитване пред СЕС по въпросите, разрешени с окончателния акт на СОС, но това не може да обоснове извод за освобождаване на съда от задължението служебно да отправи сам такова запитване, респ. да не приложи българското право при констатирано противоречие с общностното право, което има приоритет.

Правилно съдът е приел, че грешката, допусната от състава на СОС при неприлагане на общностното право е неизвинима, посочва ВКС.  Приема също, че   две хипотези  очертават „достатъчно съществения характер“ на нарушението ПЕС-  неотправяне на преюдициално запитване и противоречие с трайно установена практика на СЕС.  Налице е  пряка причинно – следствена връзка между нарушението на правото на ЕС от страна на съда и понесената от ищеца вреда в размер на отнетата сума, като загубата й е директно следствие от постановената от съда мярка по чл. 251, ал.2 НК и следва да бъде обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото.

В случая въззивният съд е счел за неоснователна претенция спрямо НС на РБ не защото е отрекъл принципно отговорността на държавата за вреди, причинени от народните представители от приемане/неприемане на закон, посочвайки изрично, че такава отговорност може да бъде ангажирана за всяко нарушение на общностното право от органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, а е направил извод, че по отношение на този ответник искът е неоснователен, тъй като )не е налице пряка причинно следствена връзка между нарушението от страна на НС, изразяващо се в бездействие да синхронизира норма от вътрешното законодателство с такава от общностното право и заявените за обезщетяване вреди, казват още върховните съдии.

Финал

В заключение, е направен извода, че „държавата, чрез своя процесуален субституент дължи на ищеца обезщетение за претърпените вреди в резултат от извършеното от Окръжен съд – София нарушение на правото на ЕС, чрез потвърждаване на присъда № 261/20.10.2016г., постановена по нохд № 717/2016г. по описа на PC-Сливница, в противоречие с разпоредбите на чл.4, § 2 и чл.9, § 1 от Регламент 1889/2005, с което наред с налагане на наказанието лишаване от свобода се отнема, на основание чл. 251, ал.2 НК, предмета на престъплението – недекларираната сума“.

ВКС напомня още, че според чл. 5, ал. 4, изр.2 от Конституцията на България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Това се отнася и до актовете на общностното право (чл. 288, § 2 ДФЕС, предишен чл. 249, § 2 ДЕО), като предимството действа автоматично и без да е необходим какъвто и да било специален механизъм за установяване или обявяване. В тази връзка съдилищата са длъжни да тълкуват и да съобразяват общностното право, в случаите когато то е относимо към поставения за разрешаване пред тях правен спор, както и да тълкуват и прилагат националното право в съответствие с общностното такова и дори в определени случаи могат да отказват прилагането на национална норма, която противоречи на общностното право.

При несъобразяване на това националните съдилища носят отговорност за нарушаване на общностното право, независимо по вина на кой от държавните органи е допуснато несъответствието, обобщават върховните съдии.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение не допуска касационно обжалване на решението на САС.

 

About De Fakto

Проверете също

Правната комисия одобри на първо четене законопроекта за личния фалит

Правната комисия одобри на първо четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, добил популярност като …

Декларацията на „Продължаваме Промяната“ към служебния кабинет да внесе незабавно бюджет за 2023 г., не мина

С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.