Денят за размисъл продължава вече цяла седмица след изборите. А сега накъде – към поредните /пети поред/ избори за по – малко от две години време, безпрецедентно в цялата ни нова история, или към правителство на „историческия компромис“ с временна или безпринципна коалиция?
От ГЕРБ са готови на всичко, за да съставят или поне да участват в кабинет на „националното съгласие“, след като събориха предишното правителство и Народно събрание, ДПС традиционно зове за „стабилност и мъдрост“, Възходът на генерал Янев предлага „правителство на „супермалцинството“ с обща парламентарна подкрепа, от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ отказват преговори с ГЕРБ и ДПС – логично, все пак те торпилираха тяхното предишно управление и са затънали в корупционни схеми от десетилетия.
Има ли изход от тази патова ситуация, нека помислим?!
Лидерът на ГЕРБ моли за разговори и предлага преговорни групи, като дори намери „посредници“ в лицето на бившия президент Плевнелиев и Евроатлантика Соломон Паси. Борисов каза, че са готови на всякакви компромиси, дори и да приемат „социалната програма“ на ПП и идеите за съдебна реформа на ДБ, но назова и разделителна линия – „за реформи не се говори с имена„, тоест обсъждаме реформи в Прокуратурата, но не говорим за смяната на Гешев.
И ето, тук точно се появява възможността за пробив в строго охраняваната прокурорска хралупа на задкулисието и влиянието й във ВСС. Каква е тя?
Очевидно в този парламент ще се направи сериозен опит за постигане на конституционното мнозинство от 160 гласа, за да бъде избрана парламентарната квота в новия състав на ВСС, понеже мандатът на настоящия изтече в деня след изборите, като 160 гласа ще се търсят и за избор на главен инспектор и членове на инспектората към ВСС, чийто мандат пък е изтекъл преди две години и половина. Ако депутатите не го направят, ще отложат проблема за следващото НС, но тогава това може да се окаже още по- трудно, до степен на невъзможност за избор при очаквано още по – голямо раздробяване на парламента. Това пък може да вкара страната не само в политическа, но и в тежка конституционна криза с непредвидими последици! Затова залогът да се реши този проблем сега е голям и със сигурност този път ще има начало на процедура и преговори за постигане на това квалифицирано мнозинство.
Но, ако приемем, че то бъде постигнато, то тогава ще има и нужните 160 гласа, за да бъдат направени конституционни промени в глава „Съдебна власт“, а това е рядък шанс с един ход да се решат дългогодишни проблеми на устройството на съдебната система, но и възможност да се постигне съгласие за съставяне на временно правителство с къс мандат до следващата пролет или до местните избори наесен догодина.
Защо ще е нужно съставянето на правителство в този случай?
Ами по простата причина, че когато няма 180 гласа за промени в КРБ на първо гласуване, но има 160 гласа, то въпросът се отлага за два до пет месеца и се поставя отново после на две гласувания с по 160 гласа, тоест нужни са поне три месеца, за да мине каквато и да е конституционна промяна без гласовете на ДПС и Възраждане!
В този случай, за да не се прави „реформа с имена“, а за да се реши системният проблем в Прокуратурата и ВСС, може да се обсъди и приеме отпадането на длъжността Главен прокурор от чл.126, ал.2 в КРБ – предложение на „Правосъдие за всеки“ още от лятото на 2020 година, като така всички проблеми, включително този с въпроса кой да разследва главния прокурор и как същият може да бъде освободен при несправяне с работата си, ще бъдат решени с една единствена конституционна промяна, без да се говори за имена! Така ще отпадне и сенчестото, но отчетливо влияние на Главния прокурор в работата на ВСС и кадруването му в Прокуратурата и върховните съдилища, а Прокурорската колегия ще бъда освободена от тежкия си главен ярем от последните три мандата.
Второто, което трябва да се приеме и по него уж има съгласие между четирите основни политически сили (без ДПС), е намаляването на парламентарната квота във ВСС от единадесет на седем или пет души, за да се ликвидира политическата намеса в ръководния орган на независимата съдебна власт и да бъде гарантирана независимостта на Съда.
И двете промени могат да се приемат от ОНС, а докато бъдат приети, 48-то НС може да приеме бюджета за следващата година, промените в Закона за Съдебната власт за съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства, Закона за личния фалит и други , които са необходими, за да получим пари от Плана за възстановяване и устойчивост.
„Сделката“
Така че „сделката“ може да е следната – правителство и парламент срещу безусловни и категорични промени в Конституцията и ЗСВ за осигуряване на ефективна и независима Съдебна власт и без повече каскети и единоначалие в Прокуратурата.
НО, тази сделка или компромис очевидно не може да се случи с мандата на ГЕРБ, след като ПП, а и ДБ вече категорично отказаха преговори за този мандат. Това може да стане обаче с втория мандат, като инициатор на тези разговори за споразумение трябва да са лидерите на ПП – Василев и Петков, без никакви „посредници“ и консултанти от статуквото на Прехода!
В такъв тип споразумение категорично не може да участват ДПС и Възраждане, по съвсем обясними причини, а това би поставило и архитектите на корупцията и сделките с порциите от Сарая в губеща позиция. Подписът на Борисов също не е нужен, защото, след като избра да не бъде депутат, това споразумение следва да бъде подписано от председателя на ПГ на ГЕРБ, като така ще се елиминира до минимум и влиянието на „Вожда“ на сенчестите договорки. Президентът Радев също остава „валат“ при такова споразумение и се елиминира едноличната му власт да съставя правителства, които не подлежат на никакъв парламентарен контрол!
Рядко тежък проблем в политиката може да се превърне във възможност за ефективно решение, но сега може би е точният момент за това?! Всъщност не знам, шансът не е голям, но пък дали такава възможност за намиране на конституционно мнозинство за реформи би се появила отново в близките години?“ (Фейсбук)
Де Факто ще предостави възможност за други мнения и коментари по дискусионната тема.