Последни новини
Home / Актуално / Шапки долу! Висшият съдебен съвет поема контрола и над медиацията

Шапки долу! Висшият съдебен съвет поема контрола и над медиацията

Defakto.bg

 

Адв. Албена Пенова, медиатор

На 29.09.2022 г. в портала за обществени консултации strategy.bg е публикуван от Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията(ЗИДЗМ).

Според мотивите на вносителите от Висшия съдебен съвет (ВСС )с предложените изменения и допълнения на Закона за медиацията(ЗМ) и предвидените изменения в ГПК и Закона за съдебната власт, се цели даване на гражданите и бизнеса на по-икономична от гледна точка на време и финансови ресурси алтернатива при решаване на спорове, повишаване ефективността в сферата на гражданското и търговското правораздаване и намаляване на натовареността на съдилищата. Цели се също въвеждане на нов подход за популяризиране на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове, който ще стимулира този процес.

Ролята на панацея за решаване на проблемите с натовареността на съдилищата и за намиране на нов, работещ подход за популяризиране на медиацията е дадена на задължителната съдебна медиация по немалък кръг от дела- при гражданскоправни и търговски спорове. Вносителите на законопроекта правят предложения за изменение и допълнение на ЗМ в чл.1 , чл.11, чл.14 ал. 2, чл.18 и създаване на нова Глава шеста “Съдебна медиация“ с чл.19-25, както и предлагат изменения в Закона за съдебната власт отнасящи се до създаване на съдебни центрове по медиация и възлагане на правомощия на ВСС да издава наредба, с която да урежда структурата и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация.

Това е поредният опит на ВСС за внасяне на законодателни промени в Закона за медиацията. Позволявам си да споделя, че целите на законопроекта относно по-широко прилагане  на медиацията и формирането на обществена нагласа за това,

едва ли ще се изпълнят с въвеждането на предложената със законопроекта съдебна медиация

Мога да направя изводите си и да си кажа мнението без опасения, че е само мое лично мнение, опирайки се на  дългогодишен опит като медиатор с практика в различни центрове за медиация, включително и в първия създаден съдебен център за медиация – Център за спогодби и медиация при Софийски районен съд и Софийски градски съд, създаден в началото на 2010година. Споделям мнението си и като адвокат с дългогодишна практика, включваща голяма част от предвидените за задължителна съдебна медиация дела. Имам поглед, така да се каже, от двете страни на барикадата. Чувам, виждам и зная какво споделят гражданите за преживяванията си, както в съда, така и в съдебните центрове по медиация. Убедена съм във възможностите на медиацията , но те могат да се прояват при внимателен и точен подход към нейното прилагане и представяне пред обществото.

За да се даде отговор на фундаменталния въпрос на какви цели следва да се подчини законодателната промяна по отношение на медиацията, за да е оправдана тази промяна от гледна точка на  припознаването и от гражданите и бизнеса като даване на възможност, а не като ограничаване на възможностите за разрешаване на спорове е необходимо предложенията на законопроекта да се разгледат в светлината на това каква е същността на медиацията-не като законово определение, а като процес, който може да доведе до промяна. С предлагания законопроект се въвежда задължителна съдебна  медиация по определен кръг гражданскоправни и търговси спорове, като „процедура по медиация с обща продължителност на срещите с медиатор от един до три часа“, която може да продължи по съгласие на страните и след посочената времева рамка-чл.22 ал.1 и ал.3 от ЗИДЗМ, за която процедура се предвиждат и правила за прекратяване, различни от правилата по чл.15 от Закон за медиацията(ЗМ), отнасящи се за прекратяване на всички процедури по медиация, регламентирани досега от закона. Създава се нова глава шеста на ЗМ с чл. 19-25 Съдебната медиация. Съдебната медиация следва да се провежда само в съдебни центрове по медиация към съответните съдилища и страните могат да избират медиатори ксамо измежду вписаните медиатори към съответния съдебен център. Подборът на медиаторите, редът за вписването и заличаването им от регистрите към окръжните съдилища, тяхното  обучение, мандат и контрол върху дейността им, както и дейността на координаторите към центровете предстои да се уреждат с наредба, приета от Висшия съдебен съвет. Правомощията на ВСС за издаване на наредбата се определят с предложената промяна на Закон за съдебната власт-§8 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИДЗМ.

Да, предвижда се ВСС да осъществява контрола върху дейността на медиаторите и на съдебните центрове, където ще бъдат задължени да провеждат медиация всички страни по граждански и търговски дела, попадащи в обхвата на задължителната медиация-нов чл.140а от ГПК съгласно §6 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИДЗМ. Въвеждането на контрол по отношение на процедурата и дейността на медиаторите, конкретно на контрол от ВСС чрез създаване на нормативна рамка, каквато е предвидената Наредба по чл.25 от ЗМ,

превръща съдебната медиация в процедура, която не отговаря нито на принципите й,  нито на нейната природа

Отличителна черта на процедурата по медиация са интересите на страните. Достигането до интересите и търсенето и достигане до споразумение се случват поради протичане на процедурата в определена последователност. Процедурата не е нормативно регламентирана като етапи на провеждане в ЗМ. Съгласно утвърдената практика по цял свят тя се състои от 5 основни етапа: Откриване, Изясняване на спора, Обсъждане на спора, Търсене на решение и Постигане на споразумение. Медиацията като специфичен извънсъдебен за способ за решаване на спорове може да помогне на страните да подобрят комуникацията си, да генерират възможно най-много възможности за решение на споровете си и да постигнат споразумение, основавайки го на обективни критерии, именно защото се провежда при определена последователност на изясняване и обсъждане на спорните въпроси, а не защото се провежда в точно определена времева рамка. Медиаторските умения са от съществено значение за провеждане на успешна процедура по медиация. Доверието, което страните трябва да имат и по отношение на процедурата и към медиатора е един от водещите фактори, които могат да допринесат за достигане до интересите на страните и намиране на най-доброто решение за спора им. Медиацията не е възникнала като средство за облекчаване натовареността на съдилищата по света, а като следствие от нарастващата потребност на гражданите да преодолеят несъвършенствата и проблемите на съдебната система. Процедурата представлява процес на осмисляне и осъзнаване на възможности, не може да се свежда до налагане на ограничения от всякакво естество, включително и ограничаване на избора къде и от кого да се проведе медиацията, колкото и голямо да е желанието на съдиите да се разтоварят от делата. Ако предлаганите промени станат факт, обществото може да придобие съвсем погрешна представа за това какво представлява медиацията и да сложи знак на равенство между медиацията и съдебните процеси, какъвто знак на равенство има и сега в резултат на препращане към медиация на страни по висящи дела само към съдебните центрове по медиация. Това неминуемо ще се случи, ако се въведе специален ред за провеждане на медиация в съдебните центрове, който включва и провеждането на медиация само в такива центрове при висящи  дела.

Предлаганият от законопроекта модел не само въвежда ново разбиране на процедурата по медиация, а води до нарушаване на принципи на медиацията, каквито са доброволност, равнопоставеност и поверителност, създава двойни стандарти за провеждане на медиация в съдебните и извънсъдебните центрове, разширява неоправдано кръга от дела, за които да се прилага задължителна медиация, въвежда праг пред възможностите на страните да изберат къде и как да проведат  процедурата, включително и като игнорира изцяло съществуващите вече възможности чрез използване на онлайн платформи.

Защо с предложения  законопроектсе нарушава принципа доброволност на медиацията?

В повечето страни от ЕС, където има въвеждане на задължителна медиация, моделът е различен и това изцяло съответства на същността на процедурата по медиация. Задължителният елемент се отнася до задължение за участие в информационна среща за запознаване с процедурата  и до липса на принуда за страните да постигнат споразумение. Информационните срещи по медиация са предназначени да информират страните за процедурата и като израз на доброволност, те могат да постигнт съглсие за нейното започване. Ако бъдат задължени направо да се включат в провеждане на процедура, без възможност да изберат доброволно дали искат това, то това задължаване може да се възприеме като оказване на натиск от съда не само за участие в медиацията, а и за постигане на споразумение. Концепцията страните да могат да поемат контрол върху процеса на решаване на споровете си и да запазят в максимална степен способността си да решат дали искат да разрешат спора си чрез медиация и какви да бъдат специфичните параметри на споразумението им, постигнато в такава процедура е в основата на принципа на доброволния характер на медиацията в продължение на повече от 40 години. В предлагания модел на провеждане на съдебна медиация

страните ще имат контрол върху процеса на решаване на споровете си в най-малка степен

Въвеждат се ограничения за провеждане на процедурата-ограничен кръг на избиране на медиатор, място на провеждане и времева рамка само за случаите на медиация при висящ съдебен процес. Страните ще бъдат задължени да участват не в информационна първа среща за запознаване с процедурата, а в процедура по медиация с продължителност от  минимум 1-3 часа и максимална продължителност 3 месеца. В случай, че не постигнат съгласие за продължаване на процедурата след изминалите три часа, то тя се прекратява. С такава правна регламентация страните при съдебна медиация са лишени от възможност да обмислят желанието си за продължаване на започнала процедура след изтичане на първоначалните три часа. Въвежда се норма до кога може да се вземе такова решение.  Нарушаване на принципа доброволност с оглед предвидените възможности за продължителност -минимум 1-3 часа и не повече от 3 месеца, се изразява в това, че страните в процедура по съдебна медиация са ограничени във времето на провеждането и като по този начин може да се окажат притиснати да постигнат споразумение, без да разполагат с време да обмислят всички възможни клаузи на споразумението. Медиацията, регламентирана от Глава шеста на ЗМ от Законопроекта не дава възможност за генериране на възможно най-много варианти за споразумение, поставяйки ограничения за начина на провеждането и. Най-драстичното нарушаване на принципа доброволност е предлаганата разпоредба  на чл.78а от ГПК(нов)-„Когато по делото е проведена процедура по медиация съгласно чл.140а и 140б, която е приключила без постигнато споразумение, разноските по ал.1 се присъждат в полза  на съда  се заплащат от страните съобразно изхода на спора“. Разноските по ал.1 са за възнаграждението на медиаторите. Разпоредбата може да се възприеме като принуда за страните да решат спора си със споразумение. Свободният избор да се обмислят варианти за решение при наличие на обективни критерии дали това решение е удовлетворяващо и изпълнимо, се ограничава от тази разпоредба. Една от страните може да се окаже принудена да сключи споразумение, не защото тези разноски биха били големи ли непосилни, а защото един неблагоприятен за нея изход от спора в съда, ще я натовари повече не само във финансов, а и в морален аспект –

не сключваш споразумение при медиация, губиш делото-сърбай си попарата!

Предложеният законопроект не може да изпълни една от целите си – да се даде по-икономична от гледна точка на време и финансови ресурси алтернатива за гражданите и бизнеса при разрешаване на спорове чрез медиация поради това, че с въвеждане на модела съдебна медиация, провеждана само в съдебни центрове, се ограничават възможностите за използване на вече съществуващи инструменти за провеждане на медиация.

От влизане в сила на настоящия ЗМ публичното оповестяване на всички медиатори, които са правоспособни да провеждат процедури по медиация се извършва от министерство на правосъдието чрез вписването им в Единен регистър на медиаторите. В изпълнение на проект “Насърчаване използването на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“ чрез Европейския социален фонд  е създаден Централизиранп електронен портал за медиация, достъп до който има от сайта на министерство на правосъдието от  2020г. Възможностите на портала за избор на медиатор и за провеждане на медиация са разширени и чрез възможността това да се случва онлайн и да се пести време и средства за придвижване дори до мястото на провеждане на медиация. Тези  възможности се игнорират от предложенията за провеждане на медиация в законопроекта и на страните се предоставя ограничен избор. Усвоени са средства от Европейски фонд, дадени са възможности за прилагане на медиация и след две години се налагат ограничения, с твърдението, че ще се спестят разходи  и време на гражданите и бизнеса.

Законодателните промени за медиация се нуждаят от изцяло нов подход и разбиране за същността на медиацията

Ако се приеме предложения законопроект, има вероятност всички усилия за популяризиране на медиацията, полагани и от медиатори, от съдии, от адвокати и от граждани да се обезсмислят. Обществото няма да получи за пореден път възможност да се обърне към медиацията при необходимост от бързо и ефективно решаване на спорове извън рамките на съдебния процес. Законопроектът в предложения му вид ще наложи сянката на държавната принуда и над медиацията. Каквито и да са проблемите в съдебната система, те могат да се решат по други пътища, не чрез налагане на модел на медиация, какъвто няма никъде по света.

 

 

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Правната комисия одобри на първо четене законопроекта за личния фалит

Правната комисия одобри на първо четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, добил популярност като …

Декларацията на „Продължаваме Промяната“ към служебния кабинет да внесе незабавно бюджет за 2023 г., не мина

С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.