Последни новини
Home / Актуално / Бившият шеф на „Терем“ спечели всички дела срещу прокуратурата за обвинение в престъпление, което не е извършил

Бившият шеф на „Терем“ спечели всички дела срещу прокуратурата за обвинение в престъпление, което не е извършил

Defakto.bg

Окончателно бившият шеф на държавното дружество „Терем“ Жечко Петров спечели и трето дело за нанесени вреди от обвинения, арести и съсипана репутацията в резултат на воденото срещу него наказателното производство, продължило 5 години, 8 месеца и 19 дни.

Този път осъждането е за неимущетвени вреди, а общата  равносметка показва, че поетапно Петров вече е осъдил прокуратурата през 2019 г. за 109 000 лева, загуби от неплатени заплати,    по-късно 1 200 лв. за дописано обвинение, а след последният отказ на ВКС за  касационно преразглеждане на пресъдено от обезщетение от АС – София, още близо 50 000 лв заедно със законната лихва.

На 7 октомври т.г. върховните съдии Марио Първанов, Маргарита, Георгиева, докладчик,  и Николай Иванов не допуснаха казуса да бъде преразгледан по касационен ред с аргумента, че атакуваното решение на САС отговаря на закона, съдебната практика на ВКС, отразява обективно фактите по делото, а  обезщетение за неимущестмени вреди на пострадалия е  справедливо  определено.

 

Преди 13 години

 

Първото дело на бившия изп. директор на Терем Жечко Петров бе за имуществени вреди, претърпени от него  в резулатат на 6-годишното наказателно преследване. То също бе по закона по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Той  поиска да бъде обезщетен  с  над 206 000 лева за пропуснати  заплати,  които е трябвало да получи за две години като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „Терем“. Договорът му с министерството бе сключен през есента на 2008 г. и прекратен заради задържането му година по-късно.  Съдебно-счетоводна експертиза показа, че  за този период Петров е трябвало да получи малко под 109 000 лева и това е и обезщетението, което му бе присъдено. Отделно, прокуратурата му  изплати и разноски за близо 3000 лева.

На 09. 09.  2009 г. бившият изпълнителен директор на „Терем“ бе задържан и първоначално обвинен за  длъжностно присвояване,  по- късно  в документно престъпление, а на финала оцеля обвинение в  безстопанственост.   Обвиненията бяха свързани с възложена от Министерството на отбраната (МО) обществена поръчка за утилизация  на боеприпаси. Тя беше  спечелена от „Терем“ с условие, че няма да възлага унищожаването на подизпълнител, но дружеството вече имало сключен такъв договор с фирма „Евроремонтстрой България“ ЕООД, на която дори били преведени над 5 млн. лева, освен това боеприпасите така и не били утилизирани.  Петров  беше обвинен и за дивидент от 19 млн. лв, който „Терем“ трябвало да внесе в държавния бюджет, но вместо това парите отишли за увеличаване на капитала на дружеството, но и то  отпадна.

В следващите 3 години делото два пъти бе внасяно в съда и връщано за отстраняване на нарушения в обвинителния акт. През 2014 г. прокуратурата сама го прекрати поради липса на престъпление.

Делото за морални вреди по ЗОДОВ

Жалбата на  Жечко Петров за морални вреди, нанесени му от близо 6-годишното  наказателно производство срещу него, прекратено поради липса на престъпление, първоначалено бе отхвърлена от СГС. По него той претендираше обезщетение от 500 000 лева.

След обжалване пред  Апелативен съд София, въззивната инстанция заключи, че при фактите по делото: „първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ“.

  Фактите, установени от Апелативният съд

На 09 септември  2009 г. изпълнителният директор на „Терем“ ЕАД, е привлечен като  обвиняем за извършено престъпление в длъжностно престпъление ( по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 202, ал. 1,т. 1, във вр. с чл. 201, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 313, ал. 1 НК)  За  улесняване на повдигнатото обвинение в длъжностното присвояване,  той бе обвинен, че е  потвърдил  неистина в декларация, престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.

Съдът установява, че с  постановление  от 28.02.2011 г. на Жечко Петров е предявено ново – коригирано обвинение за безстопанственост  и за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, затова, че при условията на продължавано престъпление умишлено не  е упражнил достатъчен контрол при сключването на два договора за изработка и са последвали значителни щети за предприятието „Терем“ ЕАД.

През 2011 г. състав на СГС прекратява  наказателното производство  по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, а за  вреди  от това  обвинение ищецът е обезщетен с 1 200 лв.  в друго производство пред САС.

АС не подминава и задържането на Петров под страж за осем денонощия, докато е освободен от  съда с „подпика“ поради липса на доказателства за обвинението.

Мотиви за присъждане на обезщетението

Наказателното производство  по обвинението за безстопанственост е  продължило, като след две връщания на СГП,  е прекратено от СГП на 28.05.2015 г. поради това, че извършеното деяние не представлява престъпление. Наказателното преследване е продължило от 09.09.2009 г. до 28.05.2015 г., т.е. за период от 5 години и 8 месеца, пресметнаха апелативните съдии.

„Тази продължителност надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ), въпреки тежестта на обвинението, обилния писмен доказателствен материал и фактическата и правна сложност на случая, в какъвто смисъл са възраженията на ответника“, отбелязват в мотивити си те.

 Апелативниет състав  приема, че през време на наказателното производство ищецът е търпял безпокойство, нервно напрежение и страх от бъдещия изход на делото, изпитвал е неудобство, срам, чувствал е унижение и притеснение пред семейството и приятелите си, изпитвал е емоционални терзания, чувствал се е депресиран, потиснат и безполезен, ограничил е социалните си контакти по време на наказателното производството водено срещу него, накърнена е била неговата чест, достойнство и добро име в обществото, в какъвто смисъл са и свидетелските показания, както и експертните медицински заключения.

От значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди е и отстраняването от длъжност като член на СД на „Терем“ ЕАД с протокол на министъра на отбраната като едноличен собственик на капитала в дружеството от 11.09.2009 г. поради наложената от СГП мярка „задържане под стража“.

Именно задържането под стража на 09.09.2009 г. е посочено като основание за освобождаване на Ж.П. в протокола, приложен към исковата молба. Съдът кредитира свидетелските показания, че ищецът въпреки висшето си военно образование, не е могъл да започне работа в тази сфера и към момента се занимава с пчеларство“.

Ето защо прокуратурата носи отговорност за претърпените болки и страдания от прекратената професионална кариера на ищеца в „Терем“ ЕАД, заключава съдът.

От свидетелските показания съдите научават, че Петров е преживял тежко е ареста си, медийните публикации допълнително са увеличили интензитета на търпените неимуществени вреди, отбелязват те.

Прокуратурата отговоря и заради медийните публикации

АС отхвърля доводите на Прокуратурата, че тя не носи отговорност за публикациите в медиите. „Събитието, сложило началото на медийните публикации, е повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение. Медийното отразяване на наказателния процес не изключва и не намалява отговорността на Прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото разпространяването на новини в медиите не е неправомерна дейност, за да може сама по себе си да причини вреди (не е необходимо и достатъчно условие), поради което не може да изключи отговорността на Прокуратурата“.

В заключение приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2, вр. чл. 4 ЗОДОВ.

„Справедливото обезщетение според настоящия състав е 30 000 (тридесет хиляди) лева. Размер над този не би бил справедлив, предвид факта, че самият ищец не е направил усилия да преодолее психологичното отражение на воденото наказателно дело и последното не е единственият фактор за сърдечно-съдовите му проблеми, както и факта, че за вредите във връзка с повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1 НК ищецът вече е обезщетен“.

Обезщетението се присъжда заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.10.2018 г., когато прокуратурата е изпаднала в забава, до окончателното й заплащане.  Прокуратурата трябва  да заплати още на Петров  8000 лева доказан адвокатски хонорар, 300 лева депозит за СМЕ, 498,60 разноски за първа  инстанция, 18,30 лева за въззивната инстнация и  10 лева държавна такса.

 
„Въззивният съд не се е  отклонил от стандарите при преценката за справедливост в случая, посочва ВКС.  Съдът е изложил подробни и ясни мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обсъдил е и е анализирал кои претендирани от ищеца вреди са произтекли от незаконното обвинение (т. е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо да се обезщетят, както и по отношение на кои вреди такава връзка не се установява и поради това не подлежат на обезщетяване.

Обжалваното решение съответства на задължителната съдебна практика, заключват върховните съдии преди да откажат  касационно обжалване.

Послепис:  На фона на изявленията на главния прокурор от последните седмици, че прокуратурата е самотен остров на стабилност  в държавата, препоръчваме  да  препрочете Николай Хайтов: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш.”

Или,  когато  белите с човешките права се натворят,  не е прилично, меко казано,  гафовете на единствените „стабиляги“ да се покриват с парите на данъкоплатците.

About De Fakto

Проверете също

Правната комисия одобри на първо четене законопроекта за личния фалит

Правната комисия одобри на първо четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, добил популярност като …

Декларацията на „Продължаваме Промяната“ към служебния кабинет да внесе незабавно бюджет за 2023 г., не мина

С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.