Последни новини
Home / Законът / Ген.адвокат в отговор на спецсъда: Съдът изключва от доказателствения материал немотивирани разрешения за подслушване

Ген.адвокат в отговор на спецсъда: Съдът изключва от доказателствения материал немотивирани разрешения за подслушване

Defakto.bg

Може ли да се разреши подслушване без изрично индивидуализирани мотиви в издаденото разрешение – на тези въпроси на Специализирания наказателен съд предлага отговор генералният адвокат А. Колинс в заключението си по дело С-349/21.
Заключението е представено по едно от общо пет преюдициални запитвания, отправени от бившия  спецсъд по едно и също наказателно производство, и се отнася до тълкуването на разпоредби от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации1.

Казусът

Съдебното наказателно производство е образувано по обвинителен акт на Специализираната прокуратура срещу пет лица (три, от които-длъжностни лица-служители на „Гранична полиция“ на аерогара София) за извършени „тежки престъпления“-участие в организирана престъпна група, действала с користна цел за неправомерно превеждане през границите на България на граждани на трети държави (Бангладеш и Ирак), неправомерното им подпомагане да преминават в страната, получаване и даване на подкупи във връзка с тази дейност.  В досъдебната фаза на производството по отношение на част от подсъдимите са използвани различни по вид СРС (наблюдение, подслушване, проследяване и записване), разрешени от председателя на Специализирания наказателен съд по искане на наблюдаващия прокурор.

За разлика от подробните мотиви, обусловили исканията за СРС (подслушване и записване) спрямо съответните лица, както и относно необходимостта от прилагане на конкретните способи, разрешенията за използването на СРС, издадени от председателя на Специализирания наказателен съд, са бланкови и идентични, без индивидуализирани мотиви.   В тях е налице единствено посочване, че изискванията на закона са спазени и препращане към посочените в исканията лица (и съответни телефонни номера). В тази връзка запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали така издадените съдебни разрешения са надлежно мотивирани и дали е допустимо приобщаването на доказателствата, установени с изготвените веществени доказателствени средства.

Преюдициалното запитване

Въпросите на запитващата юрисдикция са свързани с  практиката за издаване на разрешения за подслушване на телефонни разговори без конкретни индивидуализирани мотиви и дали тя е съответна на изискванията на директивата, както и дали липсата на подобни мотиви може да се отстрани от разглеждащия делото наказателен съд с извършването на последваща преценка с обратно действие.

Заключението на генералния адвокат

Най-напред, генералният адвокат уточнява, че доколкото в преюдициалното запитване и при проведеното съдебно заседание не е конкретизирано дали способите за подслушване се прилагат от доставчиците на електронни съобщителни услуги, заключението му се основава на това предположение. В противен случай защитата на данните би следвало да попадне в обхвата на националното право при спазване на Директивата за защита физическите лица във връзка с обработването на лични данни по наказателните производства2.

Като отчита, че само по себе си правото на ефективен съдебен контрол не изисква във всички случаи издалият разрешението съд да посочи със свои думи защо смята, че условията за издаване на разрешението са изпълнени, генералният адвокат приема за достатъчно мотивите за издаване на разрешението да могат да бъдат надеждно установени. Ако искането за разрешение съдържа ясно обяснение на причините, поради които молещият орган е счел, че мерките за подслушване трябва да бъдат разрешени, може да се приеме, че именно изложените в искането мотиви са убедили съда да го разреши.
Според генералния адвокат, ако обвиняемият получи своевременно копие от искането, довело до издаването на разрешението, то той  би бил в състояние да се запознае с мотивите за издаване на разрешението и да прецени дали да го обжалва.

Поради това в заключението си, от една страна, генералният адвокат посочва, че  Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации допуска национална практика, при която подслушването, записването и съхраняването на телефонни разговори се разрешава чрез общ бланков текст, в който се твърди, че законовите разпоредби са спазени, но който не съдържа индивидуализирани мотиви, ако обвиняемият – обект на подслушването, като прочете едно до друго разрешението и искането за разрешение, може да установи и ефективно да обжалва мотивите за разрешението.

От друга страна, генералният адвокат приема, че националният съд, който установи, че определени доказателства са събрани незаконосъобразно въз основа на разрешение, което не е било надлежно мотивирано, не може да поправи тази нередност, като позволи мотивите на това разрешение да бъдат представени с обратно действие, а следва да изключи тези доказателства от общия доказателствен материал.

1 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63).

About De Fakto

Проверете също

Правната комисия одобри на първо четене законопроекта за личния фалит

Правната комисия одобри на първо четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, добил популярност като …

Декларацията на „Продължаваме Промяната“ към служебния кабинет да внесе незабавно бюджет за 2023 г., не мина

С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.