Постановлението на Министерския съвет (ПМС) за създаване на Съвет за криминологични изследвания, както и Правилник за устройството и дейността му са обнародвани в днешния брой на „Държавен вестник“. ПМС № 317 влиза в сила веднага.
В седемдневен срок институциите трябва да посочат своите представители, в четиринадесетдневен срок със заповед на министъра на правосъдието се определя поименният състав на Съвета и той може да заработи. До 15 декември трябва да е приета работната програма за 2023 г., посочва МП.
Създаването на Съвета бе един от основните приоритети, обявени от министър Крум Зарков след встъпването му в длъжност. Съвет за криминологични изследвания към министъра на правосъдието има у нас от 2003 г. до 2008 г., преди това е бил последователно под шапката на Главна прокуратура и съответно Върховната касационна прокуратура (от 1967 г. до 2003 г.). Възобновяването на дейността му е и мярка в изпълнение на Концепцията за наказателна политика за периода 2020-2025 г. Наказанието като най-тежка мярка на държавна принуда не може и не трябва да бъде главно, а последно средство, използвано от държавата в противодействието на престъпността, се сочеше в мотивите на МП.
Съветът е експертно консултативно звено за изучаване на проблемите на престъпността, причините, които я обуславят и за разработване на мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Той ще организира извършването на криминологични изследвания, обсъжда препоръки и становища за промени в нормативната уредба и ще дава предложения за такива промени, като подпомага Министерския съвет при провеждането на наказателната политика.
Председател на Съвета за криминологични изследвания е министърът на правосъдието, сред членовете (10 на брой) са зам.-председател на Върховния касационен съд, зам.-министър на правосъдието, вътрешният министър или определен от него заместник, председателят на НСИ, председателят на Българската асоциация по криминология, представител на Висшия адвокатски съвет, зам.-директор на Института по философия и социология и др.