Последни новини
Home / Законът / Защо Конституционният съд отхвърли искане на кабинета „Петков“ за тълкуване на Конституцията

Защо Конституционният съд отхвърли искане на кабинета „Петков“ за тълкуване на Конституцията

Defakto.bg
Съдия Мариана Карагьозова-Финкова

На 18 октомври  т.г. КС отклони искане на кабината „Петков“ за  задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България заради несъответствие с европейската конвенция за правата на човека.  Всички съдии единодушно в закрито заседание,  са се произнесли  за отхвърляне на искането по предложение на докладчика съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

През юли т.г.  правителството на „Промяната“ поиска от Конституционния съд даде задължително (конформно) тълкуване, чрез което „да се преодолеят недостатъци“ на чл. 42 ал.1 от Конституцията, установени от  Европейския съд по правата на човека и да “ вложи“ в  разпоредбата съдържание, което съответства на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на практиката на Европейския съд по правата на човека.

Като довод кабинетът посочи  нуждата да се  „преодолеят последиците“ от решенията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делата „Кулински и Събев срещу България“ (№ 63849/09, 21 юли 2016 г. ), „Димов и други срещу България и 13 други“ (№ 45660/17) и „Анатолий Маринов срещу България“ (№ 26081/17), в които  ЕСПЧ  е установил  нарушение на чл. 3 от Протокол No1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.“  Мотивите на Съда  бяха свързани именно с  разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията заради „обща, автоматична и недиференцирана забрана за упражняване на право на глас от страна на лишените от свобода и на ограничено запретени лица“, която „надхвърля пределите на всяка приемлива свобода на преценка.“

Според МС „би било подходящо Конституционният съд да изясни смисъла и обхвата на действие на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България чрез конформно тълкуване.“ В искането му се поддържа, че  така „ще бъде избегната необходимостта от евентуална конституционна промяна и съответно ще се даде възможност на ограничен кръг лишени от свобода, както и на поставени под ограничено запрещение, отговарящи на определени изисквания, да упражняват право на глас.“

Кабинетът  „Петков“  обоснова искането си още с „необходимостта да се предостави информация за постигнатия напредък пред Комитета на министрите (КМ) към Съвета на Европа, осъществяващ контрол върху изпълнението на решенията.“

              Отговорът на съда: Нормата е ясна и еднозначна, изключва тълкуване

В определението на КС е посочено, че  основна функция на тълкувателното му правомощие  „е изграждането на ясна и безпротиворечива система от норми“ (Решение №8/2005 г. по к.д.№7/2005 г.). Целта на това самостоятелно правомощие,  различно от инцидентното тълкуване на Основния закон, е да се установи съдържанието и смисъла на конституционна разпоредба, по която е констатирана  „неяснота и/или двусмислие“, която води до  различни решения, или прилагането й  е противоречиво. По тази причина,  за да упражни това свое правомощие, трябва да са изложени ясни съображения за неяснотите на  конституционната разпоредба, които обуславя противоречивото и или нееднаквото й  прилагане.  (Определение №8/2016 г. по к.д.№17/2016 г., Определение №1/2015 г. по к.д.№1/2015 г., Определение от 30.04.1998 г. по к.д.№14/1998 г., Определение №9/1996 г. по к.д.№30/1996 г. и др.).

Или, за да бъде допуснато за тълкуване, съдържанието на една разпоредба  трябва да дава  повече от един възможен отговор.

“ Когато предмет на едно тълкувателно искане е конституционен текст, за който вносителят твърди, че конституционната повеля в него е ясна и еднозначна, (къкъвто е случая б.р.), и  едновременно претендира да  бъде изведено друго значение, упражняването на тълкувателното правомощие би поставило Конституционния съд в позицията на „позитивен законодател“, който замества със своята воля волята на конституционния законодател, което е конституционно недопустимо“. 

Да се   извърши абстрактно задължително тълкуване при липсата на неяснота, на различно виждане и правен спор между държавните институции,“ би било излизане вън от компетентността на Конституционния съд за провеждане на задължително тълкуване“, казват конституционните съдии.

Те акцентират на практиката на съда, че чрез упражняването на тълкувателното си правомощие КС  не може да променя Конституцията като я допълва или дописва (Решение №15/2021 г. по к.д.№6/2021 г., Определение №3/2015 г. по к.д.№7/2015 г., Определение №1/2015 г. по к.д.№1/2015 г., Определение №4/2007 г. по к.д.№9/2007 г., Решение №8/2005 г. по к.д.№7/2005 г, Определение от 21.12.2005 г. по к.д.№8/2005 г.).

„В мотивите на настоящото искане за тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията Министерският съвет не излага обстоятелства за неяснота, предвид характерната за конституционните разпоредби висока степен на абстрактност на тяхната формулировка. В действителност, като твърди, че посочената конституционна разпоредба съдържа „категорична забрана“ по отношение на визирания от нея кръг лица да упражняват активно избирателно право, което се допълва от цитираното в този смисъл становище на ЕСПЧ по делото „Кулински и Събев срещу България“ (№63849/09, 21 юли 2016 г.), вносителят заявява, че разпоредбата не само не поражда никакво съмнение, а че тя изключва каквото и да било съмнение за нейния смисъл, т. е, същността на твърдяното е, че разпоредбата, чието тълкуване се иска, има само един възможен прочит“, е записано в акта на КС.

Преодоляването на „недостатъците“ в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, установени в практиката на ЕСПЧ, не може да бъде осъществено от  Конституционния съд чрез даване на задължително тълкуване на тази конституционна разпоредба, за която самият вносител твърди, че е пределно ясна – представлява „категорична забрана“. Конституционноправен способ за преодоляване на евентуално противоречие между конституционна разпоредба и разпоредба от един ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, който става част от обективното право на страната, е  изменение на Конституцията по установения за това ред.

В допълнение към изложеното Конституционният съд отбелязва, че в искането липсва поставен тълкувателен въпрос, във връзка с който да бъде изтълкувана обсъжданата конституционна разпоредба, както и не е ясно формулирана позицията на вносителя за претендирания от него смисъл на същата – изисквания, на които всяко тълкувателно искане трябва да отговаря също така, отбелязва съдът.

В заключение, КС  подчертава, че възложените му с Основния закон правомощия са обособени и упражняването на всяко от тях изисква самостоятелно и изрично то да бъде посочено в искането със съответните доводи, вписващи се в логиката на правомощието. Както се вижда от изложеното до тук акцентът в очертания от вносителя проблем, и в тази насока са приведените доводи, е противоречие между установената в разпоредбата на чл.42, ал.1 от Конституцията „категорична“ забрана и тълкуването на чл. 3 от Протокол № 1 (Допълнителен протокол) към КЗПЧОС от страна на ЕСПЧ. Макар и решението на този проблем да не е лесно постижимо, както бе посочено по-горе в мотивите, като правен проблем той е решим, предвид и съществуващата практика на Конституционния съд, но е извън отговорностите и правомощията, възложени от конституционния законодател на Конституционния съд.

Пълният текст на определението тук

 

 

About De Fakto

Проверете също

Правната комисия одобри на първо четене законопроекта за личния фалит

Правната комисия одобри на първо четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, добил популярност като …

Декларацията на „Продължаваме Промяната“ към служебния кабинет да внесе незабавно бюджет за 2023 г., не мина

С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.