DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд отмени и последното данъчно задължение на бившия председател на ВКС Лозан Панов, вменено от НАП, а след години на ревизии срещу него, той може да се похвали, че е победител в съдебните битки cpeщy данъчните от времето на ГЕРБ – управлението.
След като през 2021 г. АССГ изцяло отмени ревизионен акт за над 11 000 лв. срещу Панов за перида 2014 г. и 2015 г., съдът прие, че той остава длъжник за сумата от 890 лв., интерпретирана като „укрито“ задължение. Ставаше дума за разходи от ремонт на жилище, отдадено под наем, които АССГ прие, че не е успял да докаже това.
На 19 октомври т.г.съдиите от ВАС Димитър Първанов, председател, Василка Шаламанова и Мария Тодорова отмениха като недължим и остатъкът от от 890 лв. „Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост“, обяви съставът на ВАС.
Сагата с проверката за доходите на Панов започна покрай случая с данъчната му декларация през 2017 г. Тогава Панов я подаде пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), но не и пред Сметната палата и въпреки аргументите му срещу двойното деклариране, той беше окончателно глобен с 1000 лева с решение именно на АССГ
След това месеци наред той бе обект на проверка за купено през 2013 г. бунгало от 37 кв. м с малко земя в местността Прибой край Варна. Там от години прокуратурата се явяваше съдружник в търговско дружество, което има за цел да строи почивни бази на бреговата ивица точно до гората на нос Галата. От него купуват имоти мнозина представители на съдебната власт, но никой не е бил разследван за цената. Точно за Лозан Панов обаче Националната агенция за приходите (НАП) реши, че идентични парцели с постройки се продавали на значително по-високи цени от тази, която той е декларирал, и го подложи на мащабна ревизия, писа пресата.
Заради този казус, както и заради 2 933,75 лв. приходи от наем, които данъчните вмениха на Панов, тъй като бил съсобственик с 1/6 в апартамента на майка си, той стана обект на последната отменена ревизия. Тя бе за 2012 г. и първоначално водена по общия ред, но после е трансформирана по правилата за „особени случаи“ в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, нещо, което първоинстанционният съд одобри.
За „укрит доход“ беше е прието получено по банков път на 05.12.2013 г. плащане от наемателя, въпреки, че в хода на ревизията Панов е представил договор за наем с уговорка за заплащане в брой или по банков път – обстоятелства които се удостоверяват с движение по банковата сметка. Сумата заплатена през 2013 г. за наем е декларирана и дължимият данък е внесен в срок. Представен е и анекс към договора за наем от 20.11.2013 г., с който наемателя се задължава да заплати суми за текущ ремонт, режийни разходи и наем за м.01.2014 г. Същите суми са преведени на 05.12.2013 г. по банков път с вписано основание „наем за м.01.2014 г., разходи за имота и ремонт“, а основанията в банковото извлечение отговарят на предмета на анекса.
Пред ВАС Панов поиска от съда да отмени решението в обжалваната му част и обжалвания РА за задължения в размер на 890,89 лв. заедно със законната лихва върху тях.
От съдебния протокол по делото се вижда, че представителят на Върховна адиминистративан прокуратура, е подкрепил жалбата на Лозан Панов като основателна.
В касационното разглеждане на жалбата на Панов, върховните отхвърлят като необосновани доводите на първоинстанционният съд, че превода на наемателя не може да се свърже фактически с представения в ревизията анекс.
“ Въпреки че анексът е частен документ без обвързваща материална доказателствена сила, той следва да бъде ценен от съда, като годно доказателствено средство. За договори сключвани между частноправни субекти, физически лица не се изисква писмена форма, освен в изрично определен случай. Договорът за наем не попада в последната категория. Писмената форма не е изискване за действителност в нея, както и за анекса в който следва същата форма. При тези обстоятелства анексът сключен в обикновена писмена форма по основната уговорка между страните, макар и да няма достоверна дата с нотариална заверка може да се приеме за сключен с дата по смисъла на чл.181 ал.1 предл. последно от ДОПК, с датата на банковия превод“, пише съдът.
Освен това анализът на доказателства пред първоинстанционният съд поставя въпроса за правната квалификация на спорната сума като облагаем доход от наем по ЗДДФЛ или необлагаемо възстановяване на разходи, посочва съдебният състав. „Без да изложи мотиви за приложимата норма на материалния закон решаващият състав приема, че част в процесния превод в размер на 1500 евро са „укрит доход“, облагаем на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ“.
ВАС се спира и на изискването на първоинстанционния съд Панов да доказва документално извършването на ремонт и режийните разходи.
Съдът посочва, че „вменяването на подобно задължение е лишено от правно основание и житейска логика“
Разпоредбата на чл.164 от ДОПК, изхожда от „здравия разум“, като допуска доказване на договори между физически лица на стойност под 5000 лв. със свидетелски показания. „В ревизионното производство от жалбоподателя са изискали документи за всеки приход и разход, без значение от стойността и са приети за укрит приход или недоказан разход всички плащания за които няма поне три документа с достоверна дата. Подобен подход противоречи на принципа на оправданите правни очаквания и води до постановяване на незаконосъобразен акт“.
Върховните съдии отбелязват още, че жалбоподателят Панов е бил поставен в положение да доказва отрицателен факт за липса на „укрити доходи“, като е отказана видеоконферентна връзка с наемателя му, а писмена декларация му отхвърлена в нарушение на §2 от ДР на ДОПК.
Финал
По изложените съображения, решението на съда се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, посочват върховните съдии.
“ При това фактическо и правно положение не може да бъде споделена тезата на приходните органи, че част от процесния превод от 05.12.2013 г. в размер на 1500 евро са „укрит доход“, облагаем на основание л.35 т.6 от ЗДДФЛ. Касае се за възстановени от наемателя на наемодателя разходи за текущ ремонт и разходи за комунални услуги във връзка с ползването на имота.
С оглед на изложеното и като е достигнал до други правни изводи АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и в тази част отменен РА, досежно определените задължания по ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г., за сумата от 890,89 лв. и лихви“.
Цената да имаш собствено мнение, различно от това на статуквото, не е малка. Но и политиката на превантивно сплашаване става безсмислена, когато „собственомислещите“ издържат докрай.
