Последни новини
Home / Законът / Венецианската комисия: Липсата на отчетност на гл. прокурор е в по-широки граници от механизмите за неговото разследване

Венецианската комисия: Липсата на отчетност на гл. прокурор е в по-широки граници от механизмите за неговото разследване

Defakto.bg

Настоящият законопроект представлява нов опит за коригиране на ситуацията с безотчетността на  главния прокурор.  Целта на проекта за изменения е добре описана в обяснителния доклад и има за цел  не само да въведе ефективен механизъм, за да се търси отговорност от главния прокурор,  но и да  повиши цялостната ефективност на наказателния процес за  по-добра защита на правата на жертвите на престъпления“. Това се казва в становището на Венецианската комисия по пакета законови мерки внесени за оценка от бившия министър на правосъдието Надежда Йорданова.

С промените са  регламентирани механизми за контрол на главния прокурор. Според тях,  при необходимост разследването ще се извършва от наказателен съдия с ранг на върховен, избран на случаен принцип от предварително утвърден списък, който ще  бъде назначаван за прокурор и ще поддържа обвинение пред съда по дела срещу главния прокурор и неговите заместници. Предвидена е и процедура за временното му отстраняване от длъжност, съдебен  контрол на отказите на  прокуратурата да образува наказателно  производство за тежки престъпления,  нови правила за разгласяване на данни от разследването,  както и нови изисквания за избора от парламента на членовете на Висшия съдебен съвет.

Въпросът за отговорността на главния прокурор  е обсъждан няколко пъти от Комитета на министрите през последните години, напомня Венецианската  комисия.  Въпреки неколкократните опити на българските власти да намери задоволително решение, процесът по изпълнение на съдебното решение на на ЕСПЧ „Колеви срещу България“,  още остава неизпълнено,  констатира в становището на Венецианската комиисия.  Тези проблеми бяха подчертани и от Европейската комисия в нейния доклад за  върховенството на закона за 2022 г., който настоява за необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за отговорност на главния прокурор.  „Като се има предвид  мощната позиция на тази фигура в пирамидата на прокуратурата и значителното му влияние в ВСС ,  Венецианската комисия настоя за подобряване на механизми за отчетност на гл.прокурор,  влючително в дисциплинарната и наказателна„, посочва още тя.

Въпреки одобрението за търсения изход,  комисията препоръчва  промени, свързани с разследването на главния прокурор от наказателен съдия (виж най-долу)

Изборът на ad hoc прокурор от списък на високопоставени наказателни съдии е  жизнеспособно решение, пише Венецианската комисия, но с уговорката, че това  може да се постави под въпрос дали един съдия е подходящ да упражнява нa функция на прокурор. Предложената   разпоредба може да  създаде риск за прекомерна власт на  Върховния съд касационен съд и затова трябва да се уточнят критериите за допустимост на ad hoc прокурора, заявяват в становището си експертите.   “ В проекта чл. 411а, ал. 3 от НПК предвижда, че след случаен подбор на кандидата, председателят на Наказателната колегия на Върховния касационен съд незабавно уведомява Прокурорската колегия на ВСС, която извършва официално назначаване. Колегията изглежда не разполага с никаква свобода на преценка при вземането на решение относно назначаването. Въпреки това, предвид значителното влияние на главния прокурор върху членовете на ВСС, не може да се изключи, че дори с тази ограничена роля камарата може да е склонна да забави процедурата или напълно да блокира съответното решение“.

Като цяло Комисията одобрява подхода в законопроекта, но смята че той трябва да е по – комплексен

„Целта да се подобри отчетността на главния прокурор не може да бъде постигната само с промени на правилата за неговото разследване“, казва  Комисията.  Посочва, че  липсата на подходящи механизми за  отчетност на главния прокурор,  е в по широки граници –  значителни и широко дефинирани правомощия на прокуратурата извън наказателната сфера.

Съгласно Конституцията, прокурорът има правомощия извън наказателноправната система.  В предишните си становища, Венецианската комисия разкритикува тези широки правомощия на „общ контрол на законността“, напомнят експертите.   „Това е  неясно дефинирана власт за намеса от името на държавата по административни (ненаказателни) въпроси,  дори в частни спорове, за извършване на проверки и да издава задължителни заповеди, дори когато няма казус за отговор по наказателния кодекс, казва комисията.

В тази връзка Венецианската комисия препоръча функциите и правомощията на прокуратурата, извън сферата на наказателното право да са значителни ограничени на законово ниво.

Известно е, че през септември служебното правителство в лицето на  министъра на правосъдието Крум Зарков сезира Конституционния съд за т. нар. надзор за законност, упражняван от прокуратурата и поиска търкуване на въпроса: „Дoпycтимo ли e глaвният пpoĸypop, ocъщecтвявaйĸи нaдзop зa зaĸoннocт нa пpoĸypopитe, дa им възлaгa пpoвepĸи зa cпaзвaнe нa зaĸoннocттa във вcичĸи cфepи нa yпpaвлeниe и нa вcичĸи aдминиcтpaтивни нивa?“. При положетелен отговор,  бе поискано да  бъдат обявени за противоконституционни разпоредбите от ЗСВ, които позволяват тези проверки.

В становището си Венецианската комисия повтаря препоръките си мнозинството в Пленума на ВСС за вземане на решение за отстраняване от длъжност на главния прокурор заради дисциплинарно нарушение да бъде намалено, а допълнително да  бъдат  разработени и приети подробни правила за процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност от обвинител №1.

За пореден път Комисията е напомня, че за да има гаранции  за обективност на проверките срещу главния прокурор за неправомерно поведение, членовете на Прокурорската колегия не трябва да имат  блокираща власт при вземане на решението за отстраняването му от длъжност. За пореден път посочва, че  

от парламентарната квота в Прокурорската колегия не трябва да влизат прокурори,

а представители на други правни професии

Венецианската комисия препоръчва още,

законопроектът  да регламентира и ситуации, при  които прокуратурата

не желае разкрива информация в полза на подсъдимия,

получена чрез тайно наблюдение, ако такива ситуации са съгласно възможното национално законодателство. В тези случаи документите трябва да бъдат разкрит на защитата или, ако разкриването би застрашило жизненоважен обществен интер ( самоличността на информатора), обвиненията трябва да бъдат свалени, казва Комисията.

В становището е обсъден предвидения съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства. „ Мотивите към законопроекта посочват, че  наличието на съдебен контрол е важна гаранция за ефективната защита на жертвите на престъпления“, пишат  експертите.  Обръщат обаче внимание,  че съдебният контрол може да подкопае ролята на  прокурора като „ръководител на досъдебното производство“ , а  националните съдилища  да бъдат затрупани с обжалвания. Но  заключават, че: „предложеният съдебен контрол не е несъвместим с контрол над прокуратурата, защото  не замества конституционните й правомощия. Подобен съдебен контрол на отказите да се започва съществува в много други европейски правни системи, без да се подкопава институционалната позиция независимо от прокуратурата, пише в  становището.

Венецианската комисия приветства предоставянето на повече процесуални права на заинтересованата страна да оспорва решението на прокуратурата да не се започва разследване  по определена категория наказателни дела. Това право следва да бъде придружено от възможността за подходящ достъп до документите от предварителното разследване, довело до обжалваното решение, за ефективното упражняване на процесуалните права, добавя  комисията.

Следователно решението на проекта изглежда прави крачка напред в търсенето на  компромис между необходимостта от въвеждане на съдебен контрол върху някои решения на прокуратурата и правомощията на съдилищата,  е отбелязано в становището, в което се посочва още, че е необходимо да се  определи праг за обжалване на решенията на прокуратурата.

При обсъждането на тези изменения българският законодател ще бъде изправен пред трудната задача да намери баланс между два императива: от една страна, законодателят трябва да приведе българската система в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека,  както се тълкува от Европейския съд по правата на човека, вкл. делото „Колеви срещу Блъгария“.  От друга страна, тя трябва да спазва ограниченията, определени от българската конституция, тълкувана от Конституционния съд на България, посочва  Венецианската комисия.

Комисията излезе със становище и по законопроекта за ролята на Инспектората към ВСС при определянето и спазването на етични стандарти в поведението на съдии и прокурори.   Необходимо да се разграничат по-ясно правомощията на Инспектората и на самия ВСС, за да се гарантира, че Инспекторатът не нарушава конституционно определения мандат на Висшия съдебен съвет по въпросите за дисциплинарните производства и съдебните назначения, кзав комисията.

Венецианската комисия препоръчва на НС  да преразгледа  начина на избор и назначаване на главния инспектор и на инспекторите (с мнозинство от 16о гласа б.р. ). Необходимо е съдебната система чрез Висшия съдебен съвет да участва в този процес чрез номиниране на кандидати и вземане на решение за отговорността на инспекторите, посочват още експертите.

Законът за съдебната власт трябва да опише  основни и съществени принципи на етичното поведение на съдиите, прокурорите и следователите, докато по-подробни и точни правила могат да бъдат разработени в двата кодекса за етично поведение (за съдиите и за прокурорите и следователите), препоръчва комисията. Комисиите по  професионална етика към съответните камари на Висшия съдебен съвет, трябва да могат да предлагат  подобни промени в кодексите.

 Препоръки за законовите промени, свързани с разследването на главния прокурор от наказателен съдия:

  • Изискванията за избираемост на ad hoc прокурор трябва да бъдат регламентирани по-подробно.
  • Кандидатите за длъжността ad hoc прокурор следва да дадат съгласие за включването им в списъка на желаещите да заемат тази длъжност и съгласие да бъдат назначени за такива.
  • Законопроектът трябва да уреди случаите, при които ad hoc прокурор е временно и трайно отстранен от длъжност и процесуалните последици от това.
  • Обхватът на съдебния контрол върху процесуалните действия на ad hoc прокурора трябва да бъде регламентиран още по-подробно;
  • Законопроектът трябва да определи обхвата на общия йерархичен прокурорски контрол над ad hoc прокурора и да уреди необходимите изключения и процедурни гаранции;
  • Да се въведе механизъм за пресяване на явно неоснователни жалби срещу главния прокурор.

На финала Венецианската комисия декларира, че „остава на разположение на българските власти за всякаква допълнителна помощ“ .

 

About De Fakto

Проверете също

Правната комисия одобри на първо четене законопроекта за личния фалит

Правната комисия одобри на първо четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, добил популярност като …

Декларацията на „Продължаваме Промяната“ към служебния кабинет да внесе незабавно бюджет за 2023 г., не мина

С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.