DeFakto.bg DeFakto.bg
С ратификацията на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи преди 30 г. България прави своя цивилизационен избор. От първото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България през 1997 г. по делото „Луканов“ до началото на октомври 2022 г. спрямо страната ни Съдът е постановил 1500 акта, като 754 от тях са осъдителни решения.
Общият размер на присъдените от ЕСПЧ и платени от държавата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е 22 257 859 лв., а 628 решения и определения за одобряване на приятелско споразумение на ЕСПЧ са напълно изпълнени, както спрямо жалбоподателя, така и с предприемане на общи мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения.
Това заяви служебният правосъден министър Крум Зарков при откриването на конференицята “30 години от присъединяването на България към Европейската конвенция за правата на човека”, която се провед под патронажа на президента Румен Радев.
През годините решенията на ЕСПЧ дадоха тласък на редица успешни реформи в национален план, сред които – промените в НПК от 2000 г., свързани с правомощията на прокуратурата да определя първоначалната и продължаваща необходимост от задържане под стража, въвеждането на максимален срок на задържането в досъдебното производство, допълнителни процесуални гаранции за справедлив съдебен процес, въведеният стандарт „абсолютна необходимост“, както и други гаранции при употреба на сила и оръжие от полицията и от военната полиция, административното и съдебно средство за обезщетение при прекомерна продължителност на производството, въвеждане на расистките или ксенофобски подбуди като квалифицирани състави на убийство и телесна повреда в НК. А миналата седмица правителството одобри друг законопроект, с който този квалифициращ признак ще се прилага и за други състави на престъпление – ( за случаите на отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана и пр., когато те са провокирани от расизъм и ксенофобия б.р.)
В резултат на пилотното решение по делото „Нешков и други“ бяха проведени последователни и мащабни ремонти в българските затвори, общежития и арести. Естествено трябва да се направи още много по този въпрос. Правителството в лицето на Министерството на правосъдието се е ангажирало да започне реално изграждане на нов затвор, отговарящ на съвременните стандарти.
Въпреки постиженията и продължаващите реформи България продължава да е сред държавите с голям брой неизпълнени решения. В процедура на изпълнение се намират около 170 решения, като проблемите по някои от тях не намират своето разрешение вече над 15 години. Групи дела „Великова срещу България“ и „Колеви срещу България“ са лошият пример за това.
По повод становището на Венецианската комисия за пакета законодателни промени, сръзани със съдебната рефорам и отговорността на главния прокурор,Зарков заяви: Работим по него, така че да представим качествен законопроект на вниманието на Народното събрание.
