DeFakto.bg DeFakto.bg
Министерството на финансите изпрати за съгласуване проект на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., който да действа до приемането на съответните бюджетни закони за 2023 г. Предложението е публикувано на страницата на Министерството на финансите.
За съставянето на бюджетната рамка се изисква в средносрочна перспектива да бъдат отразени приоритетите и допусканията за развитие на политиките и формираните на тази основа цели на фискалната политика, обвързани с фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси. Поради това служебното правителство е поставено пред невъзможността да се ангажира с внасянето в Народното събрание на проектобюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., респективно и проектобюджети на ДОО и на НЗОК за 2023 г., пише в съобщението на МФ.
При липсата на приет до началото на бюджетната година държавен бюджет, нормата на чл. 87 от Закона за публичните финанси урежда основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг. Отчетени са влезлите в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
С т.нар. удължителен закон за бюджета ще бъде осигурено финансирането на социални помощи и извършването на други плащания, размерите на които се определят с годишните бюджетни закони, ще се постигане правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите за прилагане на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., е посочено в съобщението.
В мотивите на законопроекта се посочва, че в съответствие със законовите изисквания Министерството на финансите е разработило варианти за бюджетните закони догодина. Тъй като това се случва в условията на служебен кабинет обаче, в тях не могат да залегнат промени в основни политики. Това означава, че се запазват настоящите параметри на минимална работна заплата от 710 лева, минимален и максимален осигурителен праг и други.
От министерството уточняват, че ако не се направят промени в тези сфери, дефицитът би достигнал до 6.6%, което определят като „неприемливо“. Ето защо според тях най-добрият вариант е запазването на параметрите до съставянето на редовен кабинет, който има възможност да прилага политики.
Ако предложението на финансовото министерство бъде прието, това означава, че през януари ще се използва 1/12 от бюджета за миналата година.
