DeFakto.bg DeFakto.bg
Понятието „съдебния[т] процес, вследствие на който е постановено решението“, да се тълкува като всеки етап от производството, който има решаващо влияние върху решението за лишаване от свобода. Това предлага генералният адвокат Tamara Ćapeta в заключението си по две съединени дела C-514/21 и C-515/21 по повод издаване европейска заповед за арест, съобщава преслужбата на Съда на ЕС.
Апелативен съд, Ирландия отправя до Съда запитвания по две дела със сходна фактическа обстановка. И по двете дела едно лице е признато за виновно в извършване на престъпление след справедлив процес (първо престъпление). На това основание му е наложена условна присъда лишаване от
свобода. След това същото лице е обвинено във второ престъпление (активиращо престъпление), извършено по време на изпитателния срок. Вторият съдебен процес е проведен задочно, като лицето е признато за виновно и му е наложено наказание лишаване от свобода. Затова отлагането на изпълнението
на наказанието лишаване от свобода за първото престъпление е отменено.
Тъй като осъденият се намира извън страната, е издадена европейска заповед за арест (наричана по-нататък „ЕЗА“)1 за изпълнение на наказанието лишаване от свобода за първото престъпление.
По дело С-514/21 е издадена ЕЗА от унгарски съдебен орган, който иска предаването на LU за изпълнение на присъда лишаване от свобода за първото престъпление. По дело С-515/21 е отправено сходно искане от полски съдебен орган за предаването на PH.
И по двете дела запитващата юрисдикция иска да знае дали изпълняващият орган може да откаже предаване на основание на ЕЗА за изпълнение на присъдата за
първото престъпление, тъй като вторият процес е проведен задочно. Отговорът на този въпрос зависи от значението на израза „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“, по член 4а, параграф 1 от Рамковото решение за ЕЗА.
Заключението
В днешното си заключение генералният адвокат Tamara Ćapeta предлага понятието „съдебния[т] процес, вследствие на който е постановено решението“, да се тълкува като всеки етап от производството, който има решаващо влияние върху решението за лишаване от свобода на дадено лице.
Следователно то трябва да се тълкува, в смисъл, че обхваща съдебните процеси относно активиращите престъпления по двете настоящи дела. Това означава, че ако не е изпълнено нито едно от условията по член 4а, параграф 1 от Рамковото решение за ЕЗА, запитващата юрисдикция има възможност да не предаде
жалбоподателите на Полша или съответно на Унгария.
Генералният адвокат Ćapeta посочва, че когато едно решение е свързано със значителна промяна за засегнатото лице, особено евентуално лишаване от свобода, това лице трябва да има възможност да влияе на всеки етап от процедурата, който има решаващо влияние върху окончателното решение за наказанието.
Следователно и двете съдебни производства (за първото престъпление и за активиращото престъпление) попадат в обхвата на член 4а, параграф 1 от Рамковото решение за ЕЗА.
Генералният адвокат обяснява също, че член 4а, параграф 1 от Рамковото решение за ЕЗА хармонизира условията, при които органът, изпълняващ ЕЗА в която и да е държава членка, може да не признае решение на съд на издаващата държава, което е постановено в задочен съдебен процес.
Ако не е изпълнена нито една от хипотезите по член 4а, параграф 1 от Рамковото решение за ЕЗА, тогава и само тогава Рамковото решение за ЕЗА оправомощава изпълняващия орган да откаже предаването. Ако обаче някое от условията по тази разпоредба е изпълнено, на лицето е била (или ще бъде) дадена възможност да присъства на съдебния процес и да повлияе на окончателното решение. При това положение изпълняващият съдебен орган не може да провежда никакво допълнително разследване за евентуално нарушение на член 6 ЕКПЧ. След предаването, отговорността за гарантиране на основните права продължава да се носи от издаващата държава членка.
1 По смисъла на Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване
между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково
решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24). (Рамково решение относно ЕЗА).
