DeFakto.bg DeFakto.bg
Гастролите на Главния прокурор из страната и в столицата продължат. След като вчера обеща на шуменци справедливост, не пропусна да се оплаче от закриването на спецпрокуратурата и остарелите закони, държавното обвинение оповести, че междувременно Гешев се е срещнал и с ученици от Италианския лицей.
Пред възпитаниците на Националния учебен комплекс по култура, главинят прокурор съобщава, че обича историята.
„Обичам историята, познавам изследвания в тази насока. Няма как без да се изградят правила, които да се спазват от всички, една държава да прогресира и да постига резултати. Ние в голямата си част възприемаме държавата като нещо, което трябва да ни даде благоденствие, нещо, което да използваме. Но няма как да прогресираме, ако това не се промени, ако не възприемаме собствената си държава като част от нас, а не като враг“.
Откритият урок, продължил над час и половина, е в в рамките на инициативата „Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“, организирана от Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите (КСБ).
Освен главния прокурор в срещата с ученици от 11-и и 12-и клас се включиха заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов, говорителят на главния прокурор – Сийка Милева, и Ралица Първанова, прокурор от Софийска районна прокуратура и
член на Управителния съвет на АПБ.
За борбата с корупцията и ролята на прокуратурата
В отговор на въпросиза борбата с корупцията, Гешев казва: „Наказателното правосъдието е само 10% от правосъдието в България. Останалите 90% са търговски, граждански, административни и други дела, в които прокуратурата не участва. В наказателното правосъдие се постигат 95% осъдителни присъди, 5% са оправдателните. Това е №1 в Европа.
Проблемът е, че в тези 5% се виждат всички проблеми на българската правосъдна система. Да приемем, че за тези 10% е виновно едно звено в системата – не полицията, не съдът, а прокуратурата. В останалите 90%, където няма участие на прокурор и полицаи, всичко наред ли е?“ Така Иван Гешев коментира политическите атаки срещу прокуратурата.
Припомня, че Наказателният кодекс е от 1968 г., когато още не е имало частна собственост, като уточнява, че без годен инструментариум не може да се постигнат добри резултати, каквито българските граждани очакват. „Все едно да ти дадат лъжица и да ти кажат: „изкопай гребен канал до Бургас“, след което: „защо не копаеш, не си се справил“, обясни Иван Гешев.
Допускаме, че е пропуснал да обясни на децата, че със същата „лъжица“ прокуратурата бележи над 90% осъдителни присъди и е чудно как тъй този инструмент не достига до високите етажи на властта.
За спецпрокуратурата
На въпрос защо Специализираната прокуратура е била закрита и защо наказателните закони не се променят толкова дълго време, главният прокурор
казва: „Мислил съм си, че законите не се променят от безхаберие, но след като видях какво направиха със Специализираната прокуратура, обяснението
ми в момента е – не ги променят съзнателно… Казах и на ваши връстници във Велико Търново кои са проблемите. Един от тях е, че ние сме свикнали
да оцеляваме поединично в някаква токсична среда, силни сме като индивиди, но имаме проблем с общността, с екипа, с колектива. И затова
други нации се справят много по-добре като резултати.“
Главният прокурор разказва още как в чужбина не разбират стандарта в България, според който е необходимо прокурорите да пишат обвинителен акт
от 11 хиляди страници, да го разпечатат в 18 копия плюс още две копия – едното за съда и другото – работно за прокуратурата. „В Австрия се внася
наказателноправна молба от няколко изречения за хулиганство, в България един такъв обвинителен акт за хулиганство ще е обиколка на Съдебната
палата“, убеждава той тийнейджърите с какви тежки проблеми на формализма, се сблъсква прокуратурата в наказателното правосъдие.
Очевидно пропуска да уточни, че големият процент на връщани от съда обвинителни актове на прокуратурата, са заради неясни обвинения в престъпления, които не могат да бъдат допуснати в съдебна зала, а това означава лошо боравене със закона.
Неинформираност на гражданите
Гешев обръща внимание на резултатите от изследване за информираността на българските граждани за законите, според което правосъзнанието е изключително ниско, а над 70% от гражданите не са чели Конституцията. Но почти същият процент твърдят, че познават правата и задълженията си, които са посочени именно в основния закон.
„Пълно доверие в съдебната система не може да има. Като влезеш в залата, 50% от хората вътре не те харесват – това са обвиняемият и подсъдимият, защото си ги изправил на съд. От другата страна са пострадалите, част от тях също не харесват магистратите, защото смятат, че присъдата не е справедлива“, коментира главният прокурор. , че за повишаване на доверието в съдебната власт трябва постоянно магистратите да обясняват какво всъщност правят, какви са реалните проблеми.
„Моят съвет към вас е – трупайте информация, мислете и сами си изграждайте становища. Не приемайте готови клишета. Една лъжа, повторена
хиляда пъти, не става истина“, казва на учениците главният прокурор.
На срещата са били излъчени кадри от видеоархива по дела на Националната следствена служба, по които е работено през годините. На тях
се вижда как се правят огледи и следствен експеримент и как се обозначават доказателства на местопроизшествието. Демонстрирани са и мобилните
центрове за разследване. „Нашата работа е интересна и вълнуваща, но и отговорна, работи се по строго определени правила. Понякога делото тръгва
от 1 лист и стават по 100 и повече тома“, казва заместник главният прокурор Борислав Сарафов. Той напомня на учениците, че в интернет мрежата дебнат
много опасности и трябва да бъдат внимателни.
На финала от прокуратурата обещават, че срещите на представители на прокуратурата и следствието с ученици в цялата страна ще продължават.
