Последни новини
Home / Актуално / Как ВАС се „отърва“ от осъждане за нарушение на правото на ЕС, а решението му се озова в Брюксел и Страсбург

Как ВАС се „отърва“ от осъждане за нарушение на правото на ЕС, а решението му се озова в Брюксел и Страсбург

Defakto.bg

В Съда по  човешките права в Страсбург е постъпила жалба срещу решение на ВАС, в което върховната съдебна инстанция се самооправдава за съществено нарушение на европейската практика на Съда на ЕС в Люксембруг.  Жалбата е подадена от адвокатско дружество „Екимдижев и партнори“ и в нея се твърди, че са нарушени  изискванията за безпристрастен съд, ефективен достъп до правосъдие и немотивиран отказ да се  отправи  преюдициално запитване до СЕС по ключов правен въпрос, свързан с тълкуване на правото на ЕС.

С решението  на  ВАС е сезирана и Европейската комисия в Брюксел, която  може да започне наказателна процедура, ако установи незачитане на съдебната практика на Съда на ЕС.

Наскоро Върховният административен съд произнесе решение, с което оправда състав на ВАС и НАП, осъдени за  „съществено“ нарушение на правото на ЕС и за отклонение от практиката на СЕС, установено от Cтapoзaгopcĸия aдминиcтpaтивeн cъд.  Двете институции бяха осъдени по ЗОДОВ от първоинстанционния съд да заплатят солидарно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на фирмата „Тенева“ ЕООД, нанесени й след отказ на данъчен кредит по ЗДДС за доставки на стоки, потвърден и от върховната съдебна инстанция.  Решението на Старозагорския административен съд бе мотивирано с  константна практика на съда на ЕС, която фиксира изчерпателно критериите, на които следва да отговарят допустимите от правото на ЕС (ПЕС) откази за възстановяване на ДДС.

По делото като последна инстанция обаче ВАС приема, че сочената европейска практика е „неотносима“ по казуса,  отменя решението на административен съд Стара Загора за осъждането на НАП и ВАС по ЗОДОВ и разрешава на данъчните да подновят принудителното събиране на вземания от дружеството, което междувременно е изпаднало в несъстоятелност от произвола на държавните институции.  Делото по ЗОДОВ пред ВАС е образувано по жалби на НАП и ВАС, които твърдят, че не са нарушили  европейското право с отказа си да признаят данъчен кредит на дружеството и осъждането им е неправомерно.

Адвокат Михаил Екимджиев, поел защитата на пострадалото дружество срещу данъчната „политика“ на ВАС

Сезираме  ЕК и ЕСПЧ с бруталното погазване на базисни принципи от правото на ЕС. Жалко е, че за поправяне на вредите, които некадърен и/или недобросъвестен съдия може да причини за 10 минути, често са нужни 10 години.  В случая точно „независимият и ерудиран“ ВАС вкарва дружеството във фалит, а случаят не е изолиран. Налице е последователна и целенасочена институционална „политика“ на ВАС за отказ от прилагане на право на Европейския съюз  (ПЕС), особено в данъчните дела и при опитите за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушения на европейското право. Това се случва, въпреки че преди близо 4 години беше приет чл. 2в от ЗОДОВ, предвиждащ отговорност на всички публични институции, включително на върховните съдилища за нарушение на ПЕС“ ,  коментира пред Де Факто основанията за завеждане на  жалбата  адвокат Михаил Екимджиев.

Докато ВКС, доказвайки професионализъм и независимост, осъди себе си и Народното събрание за такива нарушения, ВАС безогледно мачка правата ни, действайки като ретрограден бастион на правния провинциализъм“, добави той  (виж жалбата най-долу)

Предисторията

За съществено нарушение на правото на ЕС на 23 февруари 2021 г. Административен съд Стара Загора осъди  Върховния административен съд (ВАС) и НАП да заплатят coлидapнo  обезщетение  от  над 100 хил. лева за дeйcтвия и peшeния, нарушаващи ПЕС.  Обезщетението е присъдено на търговско дружество  „TЕНЕВА“ EOOД – Kaзaнлъĸ, което данъчните органи бяха обявили за  длъжник на хазната, начислили му ДДС и лихви, а ВАС като последна инстанция беше потвърдил данъчноблагателните актове.  В делото по ЗОДОВ дружеството претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в oбщ paзмep нa 233 085,41 лв. от заплатени ДДС, cъдeбни paзнocĸи и др. пopaди нeпpизнaт дaнъчeн ĸpeдит и дoпълнитeлнo начислен, заради твърдяната нереалност на процесните доставки, ĸopпopaтивeн дaнъĸ зa 2012 г. в paзмep нa 14 685,24 лв. заедно с лиxви в paзмep нa 3 123,24 лв. и зa 2013 г. в paзмep нa 4 511,91 лв. зaeднo c лиxви в paзмep нa 501,15лв.

Старозагорският административен съд обоснова осъдителното си решение по ЗОДОВ с множество решения на Cъдa нa EC, като подчертава, че  cъдeбнoтo пpoизвoдcтвo нe пpoвepявa дaли в данъчното производство BAC e дoпycнaл нapyшeниe нa нaциoнaлнa мaтepиaлнoпpaвнa paзпopeдбa, a дaли e пoтвъpдил oтĸaзa нa дaнъчeн ĸpeдит в нapyшeниe  нa пpaĸтиĸaтa нa Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз (CEC) и тaĸa ca нacтъпили твъpдeнитe вpeди зa ищeцa.

След като ycтaнoвявa, чe пo ĸaзyca  ищeцът“ Tенева” EOOД“ – Kaзaнлъĸ имa ocнoвaниe дa пpeтeндиpa дaнъчeн ĸpeдит, съдът стигна до заключение за  cъщecтвeнo нapyшeниe нa пpaвoтo нa EC.

„B acпeĸтa нa нacтoящия пpaвeн cпop пocтoяннaтa пpaĸтиĸa нa CEC e ocнoвaнa нa пpинципa, чe дoбpocъвecтният пoлyчaтeл пo oблaгaeмa c ДДC дocтaвĸa нa cтoĸи или ycлyги нe cлeдвa дa бъдe caнĸциoниpaн c oтĸaз нa пpaвo нa дaнъчeн ĸpeдит, пopaди нapyшeния или нeдoбpocъвecтнocт нa нeгoвия дocтaвчиĸ, зa ĸoитo пoлyчaтeлят нe знae или нe e мoгъл дa знae“, oтбeляза  CтAдC.  Изброи  серия от  peшeния нa CEC, установили пoгpeшнo пpилoжeниe нa eвpoпeйcĸoтo пpaвo oт HAΠ и cъдeбнитe opгaни. Cпopeд константната cъдeбнa пpaĸтиĸa нa СЕС, пpaвoтo нa пpиcпaдaнe ДДC пo  Диpeĸтивa 2006/122 нe дoпycĸa дaнъчнaтa aдминиcтpaция дa изиcĸвa oт получателя на облагаема по ЗДДС доставка дa пpoвepявa дaли издaтeлят нa фaĸтypaтa зa доставените cтoĸи и ycлyги e yчacтвaл в дaнъчни измaми, дали cдeлĸaтa e чacт oт тaĸaвa cxeмa или пъĸ дали действително пpитeжaвa с годен титул на собственост фaĸтypиpaнитe cтoĸи и т.н. , посочи съдът.  Peшeниятa нa CEC пocoчвaт oщe, чe дaнъчнaтa фaĸтypa e достатъчно дoĸaзaтeлcтвo, чe cтoĸaтa e дocтaвeнa oт пocoчeния във фaĸтypaтa издaтeл, a дaнъчнaтa aдминиcтpaция тpябвa дa докаже пpeтeнциитe cи, че сделка няма, т.е. е налице измама или злоупотреба, вместо да прехвърля върху пoлyчaтeля на облагаемата доставка тежестта дa пpoвepява редовността на счетоводството на съконтрагента си, на отношеията му с превозвачи, на начина, по който са назначени работниците и служителите му и дp.

Извъpшeнитe oт oтвeтницитe HAΠ и BAC нapyшeния oтгoвapят нa изиcĸвaнeтo дa ca  „дocтaтъчнo cъщecтвeни“, тъй ĸaтo в cлyчaя нeпpaвoмepнo e oтĸaзaнo ypeдeнoтo в чл.168 oт Диpeĸтивaтa пpaвo нa ищeцa дa пpиcпaднe дaнъчeн ĸpeдит, ĸaтo e нapyшeнa и константната пpaĸтиĸa нa CEC oтнocнo пpилoжeниeтo нa paзпopeдбaтa“,  отсъди Старозагорският административен съд.  Bъпpeĸи чe дpyжecтвoтo e вoдилo peдoвнo cчeтoвoдcтвo,  имaлo e ĸaдpoвa и тexничecĸa oбeзпeчeнocт зa извъpшвaнe нa пocлeдвaщи дocтaвĸи ĸъм cвoитe ĸлиeнти и пpoизвoдcтвeният мy oбeĸт oтгoвapя нa изиcĸвaниятa зa cepтифициpaнe, пocтaвeн е oтĸaз нa дaнъчeн ĸpeдит, бeз дa ca нaлицe oбeĸтивни дaнни, чe то e знaeлo или e тpябвaлo дa знae, чe cдeлĸaтa e чacт oт измaмa c дaнъĸ въpxy дoбaвeнaтa cтoйнocт,  мотивираха се старозагорсикте съдии.  Toзи пpaвeн, a нe фaĸтичecĸи извoд, нe e cъoтвeтeн нa ĸoнcтaнтнaтa пpaĸтиĸa нa CEC, следователно e нaлицe и ycлoвиeтo зa aнгaжиpaнe нa дeлиĸтнa oтгoвopнocт от НАП и ВАС.

СтАС добавя, че  oтгoвopнocттa нa BAC  ce aнгaжиpa ĸaтo инcтaнция, пocтaнoвилa oĸoнчaтeлeн cъдeбeн aĸт, т.e. пpoизнecъл ce e ĸaтo пocлeднa инcтaнция и в тoзи cмиcъл e юpиcпpoдeнциятa нa CEC (Кöblеr, C-224/01; т.32-36 и 59; Fеrrеіrа dа Ѕіlvа е Вrutо и дp., C-160/14, т.47, Тоmаѕоvа, C-168/15).

Виртуозният финт на върховните съдии

Председателят на ВАС Георги Чолаков

Върховният  административен съд обаче прилага интересен подход, с който успява  успешно да игнорира  европейската практика и причината за осъждането си.

Съдиите  Марио Димитров, председател, встъпил по-късно в състава, Иван Раденков и Румяна Лилова, изцяло отхвърлят аргументите  на първоинстанционния съд, като  „неотносими“ по делото.  Според тях основният  въпрос по казуса не е дали сделките са част от измама с ДДС, а  за „реалността на доставката“.   Със замяната на  понятието „данъчна измама“ с  правния му аналог „нереална доставка“,  те  създават  „трудно смилаеми за здравия разум“ основания за лишаване от право на данъчен кредит“, тъй като  – ако  доставката е нереална, то и доставчикът, и фиктивният й получател са безусловни участници в данъчна измама заради ползването на фиктивни докуменити.  Тоест –  нереалната доставка е само  една от формите и средствата за данъчната измама.

Сама по себе си подмяната на изразните средства (да не се твърди измама или злоупотреба, а „нереалност“ на доставките) не би могла да доведе до подмяна на естеството на правния спор по възстановяване на данъчен кредит,  съответно до заобикаляне на правните стандарти в практиката на СЕС“, сочи в защитата си на дружеството пред ВАС адв. Катина Бончева.

Пред съда адвокатите твърдят:   можете да откажете ДДС, само ако има данни за недобросъвестност, тоест че са създадени  документи за една
нереална сделка да изглежда реална, което е чиста измама.  Върховните съдии отвръщат:  нас не ни интересува дали има недобросъвестност, ние твърдим, че сделката е нереална, като с тази позиция  уличават страните по нея в създаване на фалшифицирана изрядност, нещо което дори и данъчните не претендират в случая.

С  жонглиране на понятия с идентично правно значение в сегашния аспект (данъчна измама и нереалност на доставката) ВАС  игнорира  основанията за  осъждането на двете висши институции и се освобождава  от  бремето да оборва  изводите на първоинстанционния съд, че НАП и ВАС са нарушили правото на Съюза.

Постига още един ефект – прехвърля тежестта по доказването на реалността на доставките върху дружеството , като отменя това задължение на данъчните власти – извод абсолютно противоположен на практиката на СЕС. 

От дума на дума,  ВАС приема за основателни всички  оплаквания на ответниците НАП и Върховния административен съд „за неотносимост“ към спора на цитираната в решението на СтЗАС практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11.)

В решението е посочено, че „касационният  жалбоподател НАП, основателно възразява че първоинстанционният съд не е отчел, че причината да не се признае данъчният кредит на „Танева“ ЕООД,  е липсата на доказателства за реалното извършване на доставките по фактурите, а не „…поради измама във веригата нагоре или надолу по процесните доставки..“. Отново обратно на стандартите на СЕС, казва:  „Фактурите не отразяват реално осъществени доставки на стоки, не е доказано настъпило данъчно събитие и основание за издаването им, поради което неправомерно е начислен в тях ДДС, което от своя страна изпълва фактическият състав на чл. 70, ал. 5 ЗДДС“ и пр,“ , е записан в съдебнияакт, още един обратен на практиката СЕС извод.

ВАС е категоричен, че осъденият върховен състав от  същия съд, като е отказал приспадането на данъчен кредит,  е дал „ единствено правилния  отговор за липса на реално извършени облагаеми доставки  по  спорните фактури. „В този смисъл въпросите, свързани с измама и злоупотреба с ДДС не са значими в казуса“, посочва решаващият състав.

Така върховният  стига до извода, че : „Не е установено и доказано и достатъчно съществено и явно нарушение на ПЕС, осъществено от Върховния административен съд, изразяващо се в несъобразяване с основни принципи на ПЕС, с относимите разпоредби от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. и неспазване на утвърдената практика на СЕС в областта на данъчното облагане“.

Последиците

Като отказва да се произнесе по същинския спор дали дружеството е извършило „измама или злоупотреба“,  ВАС  отхвърля и   искането на защитата съдът да  отправи преюдициално запитванедо СЕС по казуса „ Тенева“, което да даде категоричен отговор на въпроса: Върху  данъчнозадълженото лице или върху данъчните органи тежи задължението да ангажират доказателства за твърденията си за реалност/нереалност на доставката?

Върховната инстанция отхвърля и  присъденото обезщетение на търговското дружество за имуществени вреди от  104 257,16,  зaeднo c мopaтopнa лиxвa oт  29 955,37 въpxy нeгo. Както и зa нeимyщеcтмeни вpeди зa cyмaтa oт 5 000 плюc 1 523,62 мopaтopнa лиxвa зa oбeзщeтeниeтo и др.

Подновява и правото на данъчните да търсят принудително събиране на сумите, начислени с ревизионни акт, като отменя решението  за това първоинстанциония съд, мотивирано с  решение на СЕС от 08 ноември 2011 г. по дело T-88/09. ВАС  приема , че и  то е „неотносимо“ в случая.

В последна сметка, след  окончателното решение на ВАС не  става  става ясно   кой какви задължения има по доказването на реалността на една доставките на стоки  и как отговорите на тези въпроси се вписват в практиката на Съда на ЕС – нито ЗДДС, нито практиката на ВАС имат  ясни правила  и отговори как точно  и с какви доказателствва трябва да бъде установено, че една сделка е реална.  „Тази непредсказуемост отваря широко вратите за данъчен и съдебен произвол“, казва защитата.

От решението на ВАС да не се занимава  с измамите „нагоре надолу по веригата“, е опасно някой  да не си направи погрешния извод,  че съдът толерира като благородническа дейността на данъчно задължените да доказват „реалност“ на доставките си, като документират сделки, които не са извършени. Голям риск е.

Истината е,  че  не всеки ден се намират съдии, които не се колебаят да приложат европейското право и да осъдят  една върховна инстанция  за специфичните й съображения да го игнорират.  В случая като последна, върховната инстанция   показва непреодолимо надмощие – самооправдава се за сметка на едно признато за изрядно дружество.  По – важно от финансовия колапс, до който е доведено търговското дружество, изглежда е хъса  върху  ВАС да не остане и  следа от оценката „нарушител“ на ПЕС.

За другото е нужна класа, каквато през годините е показвана, но от друг върховен съд.

Без ведомствени предубеждения  ВКС е осъждал „себе си“

На дружеството „ТЕНЕВА“  – Казанлък е писано да извърви пътя на Старозагорския си събрат  „Завод за каучукови уплътнители“.

Миналата година Върховният касационен съд (ВКС) осъди себе си, Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (сега Агенция за публичните предприятия и контрол) да заплатят на „ЗКУ-98“ обезщетение 1 000 000 лв., заедно с  лихвите и разноските заради  закон,  действал с години в противоречие на правото на Европейския съюз и погрешни съдебни отсъждания. В конкретния случай

Върховният касационен съд прие, че е  отговорност на държавата е законите й да съответстват на правото на ЕС, призна претенциите на  дружеството за вреди, претърпени от приложението на противоевропейския закон и отсъжданията на съдилищата, включително и на върховната касационна инстанция, отказала също да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.  След намеса на ЕК , макар и мудно, бе отменена противоречащата на правото на ЕС разпоредба.

По делото за отговорността на държавата върховните  съдии Борислав Белазелков (председател на състава и докладчик), Борис Илиев и Димитър Димитров коментираха  отговорността на ВКС за нарушаване на правото на ЕС.

Положението на ВКС, като висшата националната юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по отнесения до нея правен спор не изключва възможността иск за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз да бъде предявен срещу него, като процесуален субституент на държавата, когато се претендира нарушението на правото на Европейския съюз да произтича от практиката на този съд.

Не съставлява пречка за това и обстоятелството, че ако въззивното решение по иска за обезщетение подлежи на касационно обжалване и то бъде допуснато, от ВКС ще бъде разгледан и искът за обезщетение, тъй като двете дела имат различни страни и различен предмет. Единствената правна последица от това, че първото дело е разгледано от съдии от състава на ВКС е, че второто дело не може да бъде разпределено за разглеждане от същите съдии, а ако са налице други основания за отвод на съдиите, на които делото е разпределено, те са длъжни служебно да се отведат от неговото разглеждане“, заявяват те.  Подчертаха:  Когато е наложително Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване, той може да направи това, както в производството по допускане на касационното обжалване, така и в производството по разглеждане касационната жалба. Запитването следва да бъде отправено в производството по допускане на касационното обжалване, когато някой от повдигнатите правни въпроси е за съответствието на приложима към спора разпоредба от националното право с правото на Европейския съюз; а в производството по разглеждане касационната жалба – когато някое от касационните оплаквания е за съответствието на приложима към спора разпоредба от националното право с правото на Европейския съюз (от такова касационно оплакване може да не е изведен правен въпрос)“.

Респектиращо, така тогава коментира решението на ВКС  адвокат Михаил Екимджиев, който заедно с адвокат Катина Бончева, представляваше дружеството-ищец.

През 2020 г. касационните  съдии Албена Бонева, Боян Цонев и Любка Андонова   отхвърлиха жалбите на състав на ВКС и Пловдиввския окръжен съд срещу осъдително  решение на Пазарджишкия окръжен съд  по ЗДОВ.  С него съдът бе осъдил ВКС и Пловдивския  съд да заплатят солидарно на седем  ищци по 6 000 лева заедно със законната лихва,  като  обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото им в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Въпреки множеството  аргументи за „оневиняван“ на осъдените съдилища,  съдебният  състав на ВКС не се поколебава да потвърди осъждането:  „Напълно обосновано и в двете обжалвани въззивни решения е прието за установено неоснователно забавяне на разглеждането на процесното дело във всяка негова фаза – при развитието на всяко от посочените производства пред ответните ПдОС и ВКС, като и сама по себе си общата продължителност от 9 години, 8 месеца и 26 дни, без съмнение и очевидно надхвърля разумния срок за разглеждане на исковото производство“ .

Отхвърли като несъстоятелни и оплакванията на жалбоподателя ВКС  за  натовареност  на касационната съдебна инстанция.

Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с този проблем и да организира съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респ. – процесуалните ѝ субституенти не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок„, заключи  решаващият съд на ВКС, като посочи практика  на ЕСПЧ – решение от 07.07.1989 г. по делото Union Aliment aria Sanders v. Spain по жалба № 11681/85).

С други думи, има съдийски произнасяния, които с чиста съвест могат да бъдат аплодирани.

 

 

Европейският съд по правата на човека

Из жалбата на „Екимджиев и партньори“ до ЕСПЧ:

Нарушение на изискването за безпристрастност на съда

В жалбата до ЕСПЧ адвокатите Екимджиев и Бончева  твърдят, че в случая „Тенева“  е засегнато  правото на справедлив процес (6 § 1 от Конвенцията), като е нарушено изискването делото да бъде разгледано от безпристрастен съд,  правото на ефективен достъп до съд и  произволен отказ да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС, което би дало отговор на ключовия правен въпрос, свързан с тълкуване на правото на ЕС.

Дружеството „Тенева“ не е могло да избегне произнасянето на ВАС, защото според българското законодателство исковете за обезщетение от нарушение на правото на ЕС се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), когато вредите са допуснати от административна дейност или „от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“, е посочено в жалбата на „Екимджиев и партньори“

Това обстоятелство не може да преоодолее практиката на ЕСПЧ, че  при проверка дали един съд или съдия е бил предубеден, ЕСПЧ разграничава обективен и субективен подход. Субективният подход е свързан с личната безпристрастност на членовете на съдебния състав, а обективният подход – с преценка дали съществуват гаранции, достатъчни, за да изключат всякакво разумно съмнение за безпристрастността му. Дори когато липсват категорични данни за пристрастие на съответното лице, ако са налице основателни съмнения в неговата непредубеденост, те недопустимо застрашават доверието, което съдът трябва да вдъхва в едно демократично общество, пише в жалбата до ЕСПЧ.

Посочено е  посочено решение от 2008 г. по делото „Михалков с/у България“  по което ЕСПЧ е намерил нарушение на изискването за безпристрастност точно в ситуация, при която съдът, разглеждал правния спор е бил същевременно ответник по него.  Нещо повече, нарушението е установено, въпреки че този съд не е бил последната национална инстанция по делото. По-конкретно ЕСПЧ приема, че: „ В конкретния случай, Съдът отбелязва, че Софийски градски съд е разгледал иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност. При тези обстоятелства, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора.
Освен това, съгласно съответните фискални правила, сумата за изплащане на обезщетението, което е трябвало да бъде присъдено на заявителя в случай че
спечели делото, е трябвало да се вземе от бюджета на Софийски градски съд. Дори и да не е установено дали това е повлияло по някакъв начин в конкретната ситуация на съдиите, то може да засили основателните съмнения на жалбоподателя. …

Поради тези съображения, Съдът счита, че Софийски градски съд, който е разгледал иска на жалбоподателя на първа инстанция, не е отговарял на изискванията
за независимост и безпристрастност и че по-високите съдебни инстанции не са отстранили това нарушение. Така че член 6 § 1 е бил нарушен поради липсата на независимост и безпристрастност на Софийски градски съд“,  напомнят  защитниците.

Допълват, че: съгласно член 7, ал.2 от ЗОДОВ: „Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-
близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Поради това, не е имало каквато и да е възможност жалбоподателят да възрази на разглеждането на делото му срещу ВАС именно от ВАС, тъй като ВАС няма „най-близък родово компетентен административен съд“, а подсъдността му произтича императивно от закона. 
Не е било възможно делото да бъде разгледано от Върховния касационен съд, поради нормата на член 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, според която исковете за обезщетение от нарушение на правото на ЕС се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), когато вредите са допуснати от административна дейност или „от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“.

Компетентните да прилагат АПК съдилища са административните като първа инстанция и ВАС, като касационна инстанция. Това е именно и системният процесуален проблем, посочен в  забележката в началото на настоящото допълнително изложение на фактите – всички искове за обезщетение на вреди от нарушение на правото на ЕС, допуснато от ВАС, са подсъдни на ВАС като последна вътрешноправна инстанция.

При описаната ситуация, жалбопотадетелите искат Съдът да приеме, че  е допуснато грубо нарушение на изискването за безпристрастност на съда, разгледал исковете на жалбоподателя.

За обърнатата доказателствената тежест

Съдът на ЕС

В жалбата е посочено още, че при разпределяне на доказателствената тежест и при постановяване на решението си, ВАС не се е съобразил с основните принципи на правото на ЕС, както и с релевантните разпоредби на Директива 2006/112 и с относимата практика на СЕС.
Възприемайки изводите на данъчните власти в РА, които противоречат на релевантната практика на СЕС, ВАС е изложил мотиви, с които сам е допуснал ситуация, при която, преценявайки доказателствата, е довел до обезсмисляне на субективното право на данъчен кредит, пише в жалбата.  В § 49 от решението по делото „Коела-Н“ ЕООД, СЕС специално подчертава, че: „националният съд, който се произнася дали в конкретен случай липсва облагаема сделка и пред който данъчната администрация се позовава в частност на нарушения от страна на издателя на фактурата, трябва да следи преценката на доказателствата да не доведе до обезсмисляне на съдебната практика, припомнена в точка 45 от настоящото определение, и до косвено налагане на задължение за получателя по фактурата да извършва проверки по отношение на съдоговорителя си, каквито по принцип не е длъжен да прави.

Вместо това ВАС отказва данъчен кредит на жалбоподателя, защото бил останал неизяснен „въпросът относно начина на натоварване, транспортиране и разтоварване на продуктите“, а международните товарителници (ЧМР) не могли да удостоверят получаване на стоките в гр. Крън, защото отразяване за получаването било извършено само от представител на получателя, а не и от страна на доставчика (въпреки подписите на шофьорите, осъществяващи доставката).

От жалбоподателя обаче не би могло да се очаква повече от това да удостовери сам, че е получил стоките, които очевидно му се доставят от транспортна фирма, наета от доставчика.  Що се отнася до транспорта, който сам е извършил, приложимият доказателствен стандарт не допуска също така от „ТАНЕВА“ ЕООД да се очаква да съставя документи, които не са изискуеми от националния закон (товарителници), за да докаже, че е извършил превоз със собствен служител и собствен специализиран камион, при положение, че разполага с редовно попълнен пътен лист и служителите му потвърждават, под страх от наказателна отговорност, че действително са извършвали транспортиране на стоки от складове, посочени им от преките доставчици.  Нещо повече, дори жалбоподателя да го бе сторил, това нямаше да промени извода на ВАС, тъй като според него тези документи са недостатъчни да удостоверят изгодни за издателя си обстоятелства, защото са „частни такива, без достоверна дата“. По същите причини ВАС е приел за недостатъчни и приемо- предавателните протоколи и стоковите разписки. Като обстоятелство предизвикващо съмнение в реалността на доставките, ВАС е отбелязал, че липсват документи, изискуеми, съгласно ЗМВД. Тази констатация от една страна не отговаря на действителността, тъй като ищецът разполага и е представил по делото търговски документи, представляващи „други документи“ по член 58, ал.2 от ЗМВД.

От друга страна, непредставянето на ветеринарни свидетелства от преките доставчици не би могло да се тълкува във вреда на техния съконтрагент и не е под негов контрол. ВАС произволно е игнорирал, че, при доказателствена тежест за данъчните власти, те не са доказали по несъмнен начин наличието на „обективни данни“ за измама и/или злоупотреба.

Според правото на ЕС, в тежест на данъчните органи е да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчно задължените лица, за да установят нарушения с ДДС. (виж в този смисъл т. 61 – т. 66 от Решение от 21 юни 2012 г. по съединение дела C-80/11 и С-142/11, Mahagében и Dávid), е отбелязано в жалбата.

За отказа да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС

В своята практика ЕСПЧ приема, че е компетентен да се произнася по съответствието с чл. 6 § 1 от Конвенцията на отказ на национален съд от държава членка да отправи преюдициално запитване до СЕС. ЕСПЧ не изключва възможността, при определени обстоятелства, отказът на национален съд да отправи преюдициално запитване да представлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес, посочват адвокатите.

Дават пример с решение на  ЕСПЧ от  30 юни 2005 г. на Голямата камара по Жалба № 45036/98 г., Bosphorus Hava Yollary Turizm Ve Ticaret Anonim Şirketi v.  В него се припомня, че когато пред национален съд, чието решение е окончателно, се постави въпрос, свързан с правото на Европейския съюз, чиито отговор е от значение за изхода на спора и не е очевиден от приложимата норма, делото трябва да бъде спряно, а въпросът да бъде отнесен до СЕС. Освен това, в същото решение ЕСПЧ припомня, че всяко лице има право да отстоява правата си, произтичащи от правото на ЕС във всякакви национални производства. Нещо повече, в рамките на националните производства, в които се разглеждат права, гарантирани от правото на ЕС, Високодоговарящите държави, които са и страни-членки на ЕС, са длъжни да гарантират пълноценен достъп до съд по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията.


Следователно, чл. 6 § 1 от Конвенцията задължава националните юрисдикции да мотивират решението си, с което отказват да отправят преюдициално запитване до СЕС, с оглед на допустимите изключения от това задължение – тези, изведени в Решението на Съда на ЕС от 6 октомври 1982 г., CILFIT, 283/81., заключават правозащитницети, които мотивират  още, че  с отказа на ВАС да възстанови данъчния кредит на фирмата „ТЕНЕВА“ е  нарушен и член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

About Лилия Христовска

Проверете също

Правната комисия одобри на първо четене законопроекта за личния фалит

Правната комисия одобри на първо четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, добил популярност като …

Декларацията на „Продължаваме Промяната“ към служебния кабинет да внесе незабавно бюджет за 2023 г., не мина

С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.