Правната комисия прие на първо четене два антикорупционни законопроекта и промени в Изборния кодекс (допълнена)

Правната комисия на 48-ото НС прие на първо четене проектите за промени в антикорупционно законодателство, внесени от Министерски съвет и  „Продължаваме Промяната“, както и  предложенията за законодателни промени в Изборния кодекс.

Първа точка от дневния  ред бе обсъждането на антикорупционните закони, които получиха одобрение  с 15 гласа „за“, трима въздържали се и без нито един против.

От „Продължаваме промяната“ не представиха законопроекта си, тъй депутатите им в  комисия напуснаха заседанието. Това стана след като  мнозинството в комисията отхвърли искането им да не бъдат обсъждани трите проектозакона за промяна в Изборния кодекс, включително и антикорупционния им закон,  защото не са минали през обществено обсъждане.

Преди това, новият  председател на правната комисия Радослав Чолаков  бе почерпил  с шоколадови бонбони членовете на комисия за добро насторение на първото й заседание.

Като вносител Крум Зарков, представи идеята на законопроекта на правосъдното ведомство за нов разследващ орган, който ще  разкрива  престъпления сред лицата заемащи висши длъжности. Става дума за онези престъпления, които са типично корупционни обясни той –  подкуп, длъжностни присвоявания,  безстопанственост, неизгодна сделка и пр.

Като изброи  гаранциите за ефективност и независимост от политическия елит,  наблегна на начина за сформиране на  5-членната комисия –  двама от участниците  в нея ще бъдат , излъчвани от НС, един от Президента и двама магистрати, предложени от общите  събрания на върховните съдилища.  За да се избегнат скандали и  фокусирането  само в председателя на комисия, той поясни, че се предлага шефския пост  да бъде заеман за по 1 г. на ротационен принцип.

„Създаването на тази агенция ще отговори на въпроса защо няма осъдени по високите етажи на властта„, обобщи Зарков, като заяви, че  законопроектът е базиран на досегашната работа  по антикорупционното законодателство, като са взети предвид становищата на прокуратура,  съд, обществени организации и пр. Разликата  между проекта на МП и на „ПП“ е именно в конструриарането на  комисия. По проекта на „ПП“ съставът й  се избира само от НС, а това означава  – от мнозинството в парламента, което избира правителство, а това я  прави  зависима от политичските сили, вметна Зарков.

„Смятам, че този законопроект и следващия, внесен от „Продължаваме промяната“, имат символно значение да бъдат първите, които новосъздадената комисия ще разглежда. Законопроектът стъпва на идеята, че е необходимо да се създаде нов разследващ орган, който да се занимава с борбата с корупцията по високите етажи на властта, защото механичният сбор от няколко органа с различни функции се оказа неефективно„, каза министърът.

От името на „Демократична България“ Надежда Йорданова заяви, че подкрепят законопроектите , защото става въпрос за  необходима  реформа и една от ключовите мерки по Плана за възстановяване и устойчиовст. Поздрави  екипа на правосъдието за свършената работа, но обяви, че между  двете четения ще ДБ ще внесе предложения  за промени. Промените за които ДБ ще настоява, са за   по-високи гаранции и по-добри средства за защита на засегнатите физически и юридически лица, по-високи гаранции за неутралитет и професионализъм на членовете, които ще бъдат избрани.

„В края на септември изтече срокът за приемането на този законопроект по Плана за възстановяване и затова е нужно да работим в кратки срокове. Поздравявам екипа на Министерството на правосъдието за свършената работа. От сега заявявам, че между първо и второ четене ще направим предложения, имаме своите бележки и притеснения„, заяви тя.

„За нас е много важно този орган да не се превръща в бухалка“,  отбеляза Йорданова.

Хамид Хамид от ДПС също изказа подкрепа от името на партията си.   „Имаме нашите резерви за начина, по който ще се избира ръководството на агенцията и за ротационното председателство, както и резерви за разследващите функции. Мисля, че това са неща, които могат да бъдат изгладени“, каза той.

Явор Божанков обяви,  че„ БСП подкрепя и двата законопроекта“, оцени законопроекта на МП като „по-добре развит“ от този на „Промяната“. Левицата ще се включи активно при обсъждането в парламента, доколкото и двата проектозакона  са в една посока, каза той.

С аргумента, че страната има ангажимент по ПВУ, Рая Назарян от   ГЕРБ  обяви подкрепа за двата проекта, като предложи  по- по широки обеществени дебати по тях, за да се вземат мнения от експерти на  научната общност и магистратите.  Обърна внимание че,  магистратите трябва да дадат мнение дали върховни съдии биха искали да участват в антикорупционната комисия.

„Възраждане“ се въздържа, но Петър Петров заяви, че ще вземат участие, когато видят  становищата на заинтересуваните.  Ако законпроепоекти бъдат приет на  първо четене – ще внесат предложения за второ.  От „Български възход“ също подкрепят идеите заложени  и  в двата законопроекта.

На заседанието участие взе  и.ф. председател на комисията Антон Славчев, който заяви,че какъвто закон приемат депутатите, той ще бъде 100% изпълняван  от служителите  на КПКОНПИ.  Каза, че от 2018 г.  досега КПКОНПИ е получавала одобрение за постиганите резултати от ЕК, но е е дошло време те да се подобрят.

„В този парламент виждате, че от самото учредяване се създават странни оркестри, странни коалиции заради различни интереси и теми – вече говорихме, че имаше коалиция „Вежди Рашидов“, коалиция „хартиена бюлетина“, каза Милен Матеев от ПП, който е зам.-председател на комисията.

Без изненади „хатиената коалиция“ си гласува връщането на хартията

Без изненади  комисията  одобри на първо четене законопроекта на БСП за връщане на  хартиената бюлетина. Това се случи с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. Законопроектите на „Възраждане“ и „Демократична България“ също събраха нужната подкрепа -промените на „Възраждане“ получиха 14 гласа „за“ и 2 „против“, а тези на „Демократична България“ – 13 „за“ и трима „въздържали се“.

Проектът за промени в Изборния кодекс на „БСП за България“ предвижда избирателят да може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с машина, като остава условието да няма машинно гласуване, когато секцията е по-малко от 300 избиратели и в секции в чужбина, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели.

„Възраждане“ предлагат Централната избирателна комисия да отразява пропорционалното разпределение на парламентарните групи, както и видеонаблюдение през целия изборен ден с цел да се възпрепятстват изборни измами.

От Демократична България са разписали промени в изборното законодателство, свързани със сигурността на машинния вот, те се обявиха против смесения тип гласуване, който предлагат от левицата – с хартия и машина. Законопроектът, внесен от „ДБ“,  предвижда създаването на специализирано звено в ЦИК за провеждане на машинното гласуване и за подготовка на бъдещо електронно дистанционно гласуване. То ще върши работата, която досега извършваха подизпълнители, без ЦИК да разполага с ясни механизми за експертен контрол върху тях. Със законопроекта се въвежда и правото на неограничен достъп до изходния код на машинния софтуер за всички парламентарни партии.

От ГЕРБ-СДС подкрепят хартиената бюлетина. „Български възход“ заявиха, че са за оставане на машинния вот, защото така може да се гарантира в по-голяма степен честността на гласуването. ДПС казаха, че между двете четения ще предложат вариант гласуването да бъде 100% машинно и хартиено, а именно бюлетината да се поставя в сканиращо устройство, което да отхвърля недействителните от тях, като отчетоха, че този модел работи в САЩ.

Одобрение получиха и правителствените проекти за промени в  Закон за правната помощ и в НК

По късно правната комисия  одобри на първо четене още два законопроекта, с които се правят промени в Наказателния кодекс и в Закона за правната помощ. Всички предложения бяха приети с мнозинство като „против“ и „въздържал се“ гласуваха единствено представителите на „Възраждане“. Имаше шанс проектът за правната помощ да мине и на второ  четене, но от „Възраждане“ се възпротивиха.

Одобрение получиха и поправките в  Наказателния кодекс,  с които  по предложение на служебното правителство  се въвежда освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба, когато обект на обида или клевета е орган на власт.  Целта е журналистите да са защитени от съдебни дела  и да се въведе  стандарта на Европейската конвенция за човешките права  за по-нисък праг на защита за публичните фигури, длъжностни лица и политици. Намаляват се долните граници на глобите, предвидени в чл. 148, ал. 1 и 2 съответно на петстотин и хиляда лева.

Измененията, предложения от сегашното ръководство на МП,  са мотивирани и с негативна тенденция, която се забелязва през последните години в България – нарастващият брой частни наказателни дела за клевета срещу граждани, заведени от длъжностни лица, след подадени жалби и сигнали срещу тях при и по повод изпълнение на службата им.