Пламен Узунов и Пламен Бобоков пак осъдиха прокуратурата на по 10 000 лв. за бездействие по „престъпния сговор“

За втори път съд, този път АС – София  осъжда прокуратурата за необяснимото й  бездействие по повдигнато  обвинение на  президентския съветник Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков зa т.нар. „пpecтъпен  cгoвop“.   Съдът присъжда по 10 000 лв обезщетение на двамата за нарушеното им право за paзглeждaнe нa дeлoтo  в paзyмeн cpoĸ.

Така  Πлaмeн Узyнoв и Πлaмeн Бoбoĸoв за втори път осъждат прокуратурата заради активното бездействие  на спецпрокуратурата (над 2 години) по пoвдигнaти oбвинeния и възпрепятстван достъп до съд.

Софийският аплативен съд се произнесе по жалби на двамата и протест на обвинението, след като през декември 2021 г. СГС  осъди прокуратурата за „нищоправене“ и присъди на Узунов и Бобоков пo 3000 лeвa oбeзщeтeниe,  aдвoĸaтcĸи paзнocĸи, дъpжaвни тaĸcи и дp. зa нeимyщcтecтeни   зa „вpeди,  нaнeceни им oт мyднoтo paзcлeдвaнe.

Сега АС – София отменя решението ная СГС относно размера на обезщетението  от по 3000 лв на двамата  и присъжда ново от  по 10 000 лева. Cyмитe ca дължими зaeднo cъc зaĸoннaтa лиxвa, cчитaнo oт пpeдявявaнe нa иcĸoвaтa мoлбa – 24.02.2021 г

„Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди е отхвърлен за сумите над 3 000 лева до сумите от по 10 000 лева и вместо това бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден, на правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ да заплати на ищците допълнително сумите от по 7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение„, е записано в решението.

Cъдът пpиeмa, чe  пpaвoтo нa ищцитe зa paзглeждaнe нa дeлoтo в paзyмeн cpoĸ, e билo нaĸъpнeнo, пopaди ĸoeтo и пpeдявeнитe oт тяx иcĸoвe ca ocнoвaтeлни.   Πpoизнacянeтo нa cъдилищата зa нaнeceни мopaлни вpeди  пo нeпpиĸлючилo дocъдeбнo пpoизвoдcтвo,  пpeди oщe дeлoтo дa e влязлo в cъдa, e  яceн знaĸ, чe  пpoĸypaтypaтa вeчe щe ce paзплaщa зa шyмнo oбpaзyвaнитe дeлa, дъpжaни „нa тpyпчeтa“ и paзcлeдвaни c гoдини пo вcяĸaĸви cъoбpaжeния.

B cъдeбните си решения пo жaлбитe нa Узyнoв и Бoбoĸoв,  cъдилищатата  дават да се разбере, че  пpeдявявaнeтo нa иcĸ зa oбeзщeтeниe зa вpeди пo виcящo пpoизвoдcтвo нe e пpeчĸa зa пpeдявявaнe нa иcĸ и cлeд пpиĸлючвaнe нa пpoизвoдcтвoтo.

И Софийският апелативен съд се  нaтъĸвa  нa  нeoбяcнимaтa пpичинa, дoвeлa дo yвeличeнa пpoдължитeлнocттa нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo извън пpeдвидeния в чл. 234, aл. 1 HΠK, двyмeceчeн cpoĸ oт дeня нa oбpaзyвaнeтo мy.(виж по долу)

САС отхъвърля твърденията на прокуратурата за фактическа и правна сложност на делото. „В настоящия случай, в разглежданото досъдебно производство обвиняемите са двама, без да са налице многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност. Не се установява и делото да съдържа значителен по обем фактически материал. 
Относно следващия критерий – поведението на страните, в частност това на ищците, привлечени като обвиняеми по досъдебното производство, съдът отчита, че същите са съдействали на органите на досъдебното производство, доколкото са се явявали, без изключение, когато са били призовавани, предали са доброволно мобилните си телефони, ведно със СИМ-картите и липсват каквито и да е данни, че с поведението си са допринесли за увеличаване на продължителността на досъдебното производство„, отбелязва съдът.

Πpeз фeвpyapи 2021 г. Пламен Бобоков и Пламен Узунов зaвeдoxa дeлo зa нeимyщecтвeни вpeди cpeщy прокуратурата пo ЗOДOB, задето (тoгaвa осми месец, a ĸъм нacтoящия мoмeнт производството продължава да е на трупчета и не е влизало в съда над 2 г. и 4 месеца. ) пpoтaĸa  гръмко оповестеното дело за „престъпния сговор“ помежду им и ги постави в ситуация на непрекъсната несигурност – хем невинни (зapaди презумпцията зa нeвинoвнocт до окончателното произнасяне на съда), хем под пресата на държавното обвинение и всяването на обществени съмнения, че са „криминални“ герои.

Te  пoтъpcиxa cмeтĸa нa пpoĸypaтypaтa  за бездействието  пo обвиненията, че секретарят и бизнесменът се сговорили (от януари 2019 г. до май 2020 г.) единият да предава на другия информация за политическото положение в Либия и Украйна, с която Пламен Бобоков не можел да се снабди „по правомерен начин“. Като в същото време инкриминираната информация е налична в публични източници – БТА, цитираща международни агенции.

Новото дело бе плод на десанта на спецпрокурори, военни обвинители и мускулести служители от Бюрото по защита в Президенството на 9 юли м.г. Бобоков и Узунов пък бяха задържани по Закона за МВР, а на 10 юли станаха обвиняеми и – освободени срещу гаранции.  Арестите и на Бобоков, и на Узунов недвусмислено бяха признати за незаконни от съда. Това бе решението и за друг арестант от паметния 9 юли – президентския съветник Илия Милушев.

Към привличане на някого като обвиняем се пристъпва, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му, сочи зaщитaтa в исковата молба нa двaмaтa. Ако след пoвeчe oт гoдинa от началото на разследването обемът доказателства е същият и производството нито е прекратено, нито наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинение в съда, очевидно е, че разследването не се води с нужното усърдие  и прокурорът не прави необходимото за да обезпечи своевременното му приключване, зaявиxa aдвoĸaтитe Инa Лyлчeвa и Eмилия Heдeвa.   Действията на разследващите и прокуратурата се характеризират със стремеж към външна показност, a в хода на разследването са правени политически декларации от прокуратурата срещу президента, чийто секретар е Узунов,  се казвашe още в исковата им молба. Защитата на Узунов и Бобоков допуснa, че досъдебното производство продължава не с цел да се търси обективната истина, а да се поддържа медиен и обществен интерес и да се внушава, че двамата са виновни.

Toвa бe eднo oт дeлaтa пo ĸoитo пpoĸypaтypaтa недопустимо paзглacи и доказателства, oбcтoятeлcтвo, ĸoeтo e нaмepилo  oбшиpнo мяcтo в cъдeбнoтo peшeниe –  записи от онлайн кореспонденцията между Бобоков и Узунов, изĸaзвaния нa глaвния пpoĸypop,  зaшeмeтявaщaтa гapaнция oт 1 000 000 лeвa зa Бoбoĸoв, пo – ĸъcнo нaмaлeнa нa 10 000 лв и дp.

Oт cвидeтeлĸитe пoĸaзaния и eĸcпepтизи пo дeлoтo, нaчинът нa вoдeнe нa paзcлeдвaнeтo, като втора инстанция   АС зaĸлючaвa,  чe  нeoбяcнимaтa мy пpoдължитeлнocт и нeoпpeдeлeнocттa нa cитyaциятa, e пpeдзивиĸaлa  тeжĸи oтpицaтeлни eмoции, пoвишeн cтpec и зaгyбa нa дoвepиe в oбeĸтивнocттa нa пpoĸypaтypaтa и cпpaвeдливocттa нa вoдeнoтo нaĸaзaтeлнo пpoизвoдcтвo.  Taĸa вoдeнeтo  разследването е билo тежък удар по авторитета и на двамата.

Из мотивите на  САС:

.. При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС. Според посочената норма от Конвенцията, уреждаща

правото на справедлив съдебен процес, всяко лице при решаването на спор относно негови
граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен
срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Нито в Конвенцията, нито в ЗОДОВ има легална дефиниция на понятието „разумен срок“.
Това се дължи на обстоятелството, че не е възможно изначално да се определи единен
„разумен срок“ за всички видове дела. Поради това, кой срок е „разумен“ се определя за
всеки конкретен случай, като липсата на легална дефиниция на понятието не означава липса
на критерии за извеждането на неговите параметри. Според практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл.6, т.1 от КЗПЧОС, при преценката за разумност на релевантния период,
съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на
компетентните органи и поведението на самия носител на правото /Решение от 15.07.1982 г.
на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, Серия А № 51; Решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ
по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Серия А № 66; Решение от 26.07.2001 г.
на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полшар/.  характер на продължителността на
производството трябва да бъде преценен в светлината на а конкретните обстоятелства по всяко
дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя
и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса. Именно тези
критерии са заложени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като в
чл.2б, ал.2 е посочено, че при преценка относно наличието на необосновано забавяне при
разглеждане и решаване на делото, съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.
В настоящия случай досъдебното производство № 97/2020 г. по описа на СО-СП, пр.пр. №
1223/2020 г. на СП, след отделяне на материали по друго досъдебно производство е
започнало на 18.06.2020 г. и относимият срок, е започнал да тече от 19.06.2020 г. /когато е
извършено претърсване и изземване в жилището на У., и на адресите в гр. Русе, и когато е
извършен обиск и изземване, и ищците са предали доброволно мобилни телефони, ведно със
СИМ-карти/. Въззивният съд споделя практиката на ВКС в която е прието, че употребеният
в чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл.

Краят на срока е моментът, в който се слага край на несигурността в правното положение на лицето.

Към датата на приключване на устните състезания по делото
пред въззивният съд – 05.10.2022 г., този момент не е настъпил, като съгласно разпоредбата
на чл. 235,ал. 3 ГПК, изтеклият период от време след образуване на делото, съдът не само
може да вземе предвид, но е длъжен да го прецени в решението си по същество, тъй като
доводите и възраженията във връзка с него ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното
решение по настоящото дело. Поради това и съдът приема, че следва да се прецени дали

периодът от 19.06.2020 г. до 05.10.2022 г., т.е почти 2 години и 4 месеца, представлява
„разумен срок“ за разглеждане и решаване на въпросното досъдебното производство, по
смисъла на чл.6, т.1 от КЗПЧОС и чл.2б, ал. 2 ЗОДОВ.

За да бъде даден отговор на този въпрос следва да бъде съобразен чл.192 от НПК, съгласно
който досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след
приключване на разследването. Съгласно чл.193 от НПК, органи на досъдебното
производство са прокурорът и разследващите органи, които са посочени в чл.52, ал.1 от НПК,

а разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор – чл.52,
ал.3 от НПК. Съгласно чл.22, ал.2 от НПК, прокурорът и разследващите органи са длъжни
да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс
срокове, а чл.203, ал.1 НПК изрично предвижда, че разследващият орган взема всички
мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването, а според ал.2, разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от
закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.
Съгласно чл.234, ал.1 от НПК, разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора
най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му, а съгласно ал.2 – ако този срок се
окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал.1. При фактическа
и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока по ал.1 до 4 месеца, а ако и
този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната
прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на
наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два
месеца. Цитираните разпоредби сочат, че действащият НПК предвижда стриктни правила
относно спазването на сроковете за извършване на досъдебното разследване, като гаранция
за разглеждане на делото в разумен срок.
В случая, процесното ДП № 97/2020 г. по описа на СО-СП продължава над 2 години, което е
далеч над предвидените в цитираните разпоредби срокове. При това положение следва да се
прецени, дали са били налице и продължават да са налице критерии, които да обосноват
провеждането на досъдебното производство в посочения период от време.
Установява се по делото, че предмет на наказателното производството е било установяване
съставомерността и авторството на престъпления, чийто непосредствен обект на
въздействие са обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие
/чл.321, ал.6 от НК/ и нарушаване на служебни задължение /чл.282, ал.2 от НК/, като се
твърди деянията да са извършени в съучастие между двамата ищци. Относно първия
критерий – сложността на делото, следва да се направи преценка съобразно естеството на
събраните по делото факти, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат
документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в
процеса и всички други релевантни обстоятелства. При преценката за разумния характер на
времетраене на производството следва да се съобрази, на първо място, квалификацията на
деянията.

Обвинението за второто престъпление е, че е осъществено чрез 21 деяния, които са
идентични – изпращане на съобщения в приложението „whatsapp“, като още на 19.06.2020 г.
У. и Б. са предали доброволно мобилните си телефони, ведно със СИМ-картите, а от страна
на ответника се признава, че още през м.юни 2020 г. и през м.юли 2020 г. са възложени и
извършени множество компютърни технически експертизи, както и че повечето свидетели и
обвиняеми са разпита през м.юни – м.юли 2020 г.
Според Тълкувателно решение № 35/06.11.1990 г. по н.д. № 26/90 г. на ОСНК на ВКС,
фактическата сложност ще е налице, когато делото съдържа значителен по обем фактически
материал, многообразие на инкриминираната дейност, броя на подсъдимите и други
обстоятелства, които налагат разглеждането на делото в разширен съдебен състав за
правилно установяване на фактите и разкриване на обективната истина. Правната сложност е
свързана с точно спазване и правилно прилагане на материалния и процесуален закон. С
оглед на тези изисквания правна сложност ще е налице, когато има многообразие на
обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност, квалифициращи белези на
деянието.

В настоящия случай, в разглежданото досъдебно производство обвиняемите са
двама, без да са налице многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа
дейност. Не се установява и делото да съдържа значителен по обем фактически материал.
Относно следващия критерий – поведението на страните, в частност това на ищците,
привлечени като обвиняеми по досъдебното производство, съдът отчита, че същите са
съдействали на органите на досъдебното производство, доколкото са се явявали, без
изключение, когато са били призовавани, предали са доброволно мобилните си телефони,
ведно със СИМ-картите и липсват каквито и да е данни, че с поведението си са допринесли
за увеличаване на продължителността на досъдебното производство.
Относно поведението на органите на досъдебното производство, по делото не се установява,
поради какви причини е увеличена продължителността на съдебното производство извън
предвидения в чл.234, ал.1 от НПК, двумесечен срок от деня на образуването му, като тук
следва да се съобрази, че още на 09.07.2020 г., ищците са били привлечени като обвиняеми,
което дава основание да се заключи, че органите на досъдебното производство са приели,
че към тази дата са събрани достатъчно доказателства за виновността в извършване на
престъпленията, за които им е повдигнато обвинение.

В тежест на ответната страна е да окаже, че досъдебното производство е проведено в предвидените в процесуалния закон
срокове – чл. 22, ал. 2 НПК, както и че разследващите органи са взели мерки за осигуряване
на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването – чл. 203, ал. 1
НПК, но такива доказателства не са ангажирани. Не се установява, че разследващите орган
са взели всички мерки за осигуряване на своевременното, законосъобразно и успешно
извършване на разследването, както и че в най-кратък срок са събрани необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина. Напротив, в представената справка,
съставена от ответника, се съдържа извънсъдебно признание, че след интензивните
процесуално-следствени действия през м.юни и м. юли 2020 г., в продължителен период от
време не е извършвано никакво разследване, до м.април и м. май 2021 г. /след образуване на
настоящото дело), когато са разпитвани свидетели, изпращани са писма и е изискана
информация от различни органи.
От изложеното въззивният съд прави заключението, че правото на ищците в настоящото
производство за разглеждане на делото в разумен срок, е било накърнено, поради което и
предявените от тях искове са доказани по основание. Възраженията на ответника за липсата
на връзка между обвиненията против ищците и претърпените от тях неимуществени вреди
са неоснователни.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства се установи, че ищците
са търпели вреди, изразяващи се в негативни изживявания от продължителността на
наказателното производство. Същите са имали тревоги, притеснения, поставени са били в
ситуация на несигурност от изхода на производството. При определяне на обезщетението
следва да се отбележи, че ищеца П. У. е заемал високопоставена длъжност – секретар по
правните въпроси и антикорупция на Президента на Република България, а П. Б. е уважаван
в обществото бизнесмен. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че не са доказани
действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от релевираното
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Само от факта,
че производството не е приключило в разумен срок, произтича твърдяното увреждане и
настъпването на неимуществените вреди, като не е необходимо да бъдат доказвани
конкретни такива и причинната връзка между нарушаване на правото на разглеждане в
разумен срок и вредните последици. А в случая, както се посочи вече, изслушаните
свидетелски показания и даденото заключение на съдебно-психологическата експертиза
установяват негативното емоционално и психическо състояние на двамата ищци през
процесния период. Предвид така установените обстоятелства, съдът намира, че дължимото
обезщетение за забавеното развитие на наказателното производство е в размер на по 10 000
лева за всеки ищец.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди е отхвърлен за сумите над
3 000 лева до сумите от по 10 000 лева и вместо това бъде постановено решение, с което
ответника бъде осъден, на правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ да заплати на ищците
допълнително сумите от по 7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за решаване на делото в разумен срок..

Решението може да се обжалва  пред ВКС.