DeFakto.bg DeFakto.bg
Производството по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за налагане на имуществена санкция на юридическо лице във връзка с престъпление, осъществено от негов управител или представляващ, противоречи на Хартата на основните права, тъй като това юридическо лице е лишено от възможност да оспори извършването на самото престъплението. Това прие Съдът на ЕС в четвъртък по дело С-203/21 , съобщи пресцентърът на съда.
Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд Бургас, във връзка с тълкуването на Рамковото решение относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления1 и на Хартата на основните права на Европейския съюз.
Казусът
Окръжният съд Бургас, е сезиран с предложение на прокурора по член 83а ЗАНН за налагане на имуществена санкция на ЮЛ-„ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ ЕООД, затова че се е обогатило в резултат на престъпление във връзка с ДДС, извършено от неговия управител и представляващ, за което е внесен обвинителен акт и образувано отделно неприключено към момента производство.
Преюдициалното запитване
Запитващата юрисдикция изпитва съмнения за съответствието на производството по ЗАНН за налагане на имуществена санкция на юридическото лице за престъпление, предмет на паралелно наказателно производство, което все още не е окончателно приключило, с разпоредбите на Рамковото решение и с принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието.
Преценката на Съда
Съдът припомня наличието на съществена разлика между конфискация на имущество, представляващо облага от или средство на престъпление по смисъла на Рамковото решение, и мерките за налагане на имуществена санкция за престъпление.
Доколкото процедурата по член 83а и сл. ЗАНН не представлява мярка за конфискация, Съдът приема, че Рамковото решение не е приложимо към спора и не се налага тълкуването му.
По-нататък, Съдът анализира реда за налагане на имуществена санкция по член 83а и сл. ЗАНН, съгласно който на юридическото лице може да бъде наложена наказателна санкция в резултат на престъпление, за което под отговорност е подведено овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице, без компетентният съд да може да прецени дали това престъпление действително е било извършено и без юридическото лице да може надлежно да изрази своето становище в това отношение. Поради това Съдът намира, че подобно положение е в състояние несъразмерно да засегне гарантираните на това юридическо лице с Хартата принцип на презумпцията за невиновност и право на защита.
Според Съда от това следва, че юридическото лице не може да упражни надлежно правата си, тъй като не може да оспори действителното извършване на престъплението, а трябва да понесе последиците от воденето на отделно производство срещу овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице. Съдът припомня и че правото на защита има субективен характер, така че самите засегнати страни трябва да могат да го упражнят ефективно.
Накрая, Съдът стига до извода, че Хартата не допуска правна уредба като предвидената в член 83а и сл. от ЗАНН при положение, че юридическото лице не разполага с възможност да оспори действителното извършване на престъплението
1 Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 147).
