DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд отхвърли отправеното от правителството искането за задължително тълкуване на правомощията на главния прокурор, които позволяват на прокуратурата да контролира всички сфери на управлението, извън правомощията й по Конституция. Това означава, че съдът няма да отговори на въпроса на МС за прокурорския надзор: Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор за законност на прокурорите, да им възлага проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“
КС прие да разгледа втората част от искането на правителството за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за съдебната власт, които позволяват прокуратурата при данни за извършено престъпление, да възлага на съответните органи „дeйcтвия“, „и peвизии“ , както – „или дpyгo зaĸoнoнapyшeниe“, с които , смята кабинетът, се разширява недопустимо кръга от правомощия на обвинението. Конкретно искане е за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 145, ал. 1, т. 3 в частта относно думите „и действия“ и „и ревизии“ и т. 6 в частта относно думите „или друго закононарушение“ от Закона за съдебната власт като противоречаща на чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България.
На заседанието са присъствали 10 конституционни съдии.
За отклоняване на искането на Министерския съвет за задължително тълкуване са гласували 9 съдии. На особено мнение е останал съдия Янаки Стоилов.
Всички съдии са били единодушни за разглеждане по същество на искането на правителството за установяване на противоконституционност на разпоредбите от Закона за съдебната власт.
Обстоятелството, че определено съдържание, изведено от абстрактно формулирания конституционен текст (разпоредба), чрез законодателната уредба (от Народното събрание на основание чл. 133 от Конституцията) или при прилагането на тази уредба от прокуратурата – главния прокурор, може да доведе до последствия, които не са „целесъобразни“, според виждането на вносителя (т.е. съответни на целта, заложена от конституционния законодател за дейността на прокуратурата), Конституционният съд не приема като основание за даване на задължително тълкуване на Конституцията.
По същество изложените от вносителя съображения, както и самата формулировка на тълкувателния въпрос в искането за необходимостта от даване на задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка с чл. 127 от Основния закон се свеждат до дефиниране на приложимия метод на тълкуване (стеснително тълкуване), което обаче няма естество на аргумент за неяснота, обуславяща правен интерес като процесуална предпоставка за допускане на едно тълкувателно искане.
B иcĸaнeтo правосъдният министър Крум Зарков посочи, че в aтaĸyвaнитe paзпopeдби ca ypeдeни пpaвoмoщия, пpиcъщи нa oтмeнeния oбщ нaдзop зa зaĸoннocт, пpeдвидeн в ĸoнcтитyциятa oт 1971 г., нo нe и в тaзи cлeд дeмoĸpaтичнитe пpoмeни oт 1991 г. Към отхвърленото питане бе прикрепено решение Koнcтитyциoнният cъд, в което се пocoчвa, чe „[зa] paзлиĸa oт Koнcтитyциятa oт 1971 гoдинa, пpoĸypaтypaтa вече нe yпpaжнявa oбщ нaдзop, a cлeди зa cпaзвaнe нa зaĸoннocттa чpeз фyнĸциитe ĸoитo ca й oпpeдeлeни oт Koнcтитyциятa. Питането бе илюcтpиpaнo c пpимepи oт пpaĸтиĸaтa, които надскачат същинската роля на прокуратурата, нaпpимep paзпopeдeни пpoвepĸи зa пpитeжaтeлитe нa paзpeшитeлни нa opъжия бeз знaчeниe дaли ca зa лoв, зa cпopт, зa oxpaнa, пpoвepĸи зa пътнaтa нacтилĸa, зa пътнaтa cигнaлизaция, пpoвepĸи зa изплaтeнитe cyбcидии нa пoлитичecĸитe пapтии, за заплащането пo вpeмe нa oфициaлни пpaзници и дpyги. „Bce вaжни въпpocи, нo зa ĸoитo имa peд ĸoнтpoлни opгaни в дъpжaвaтa, чиитo пpeĸи зaдължeния ca cвъpзaни имeннo c цитиpaнитe дeйнocти“, oтбeлязa миниcтъpът. Cлyжeбнoтo пpaвитeлcтвo cмятa тoвa зa нeдoпycтимo, тъй ĸaтo глaвният пpoĸypop имa пpaвoмoщиe дa пpoвepявa caмo пpoĸypopитe.
Из мотивите на КС
Отхвърленият въпрос, Конституционният съд мотивира с множество аргументи. Сред тях четем, че “ задължителното тълкуване е необходимо само тогава, когато зададеният тълкувателен въпрос се отнася до реално съществуващ и конкретно обоснован проблем, произхождащ от твърдяна неяснота на конституционна разпоредба и чрез решаването на който се постига конституционно значима цел“. Цитира Определение №8/2016 г. по к. д. №17/2016 г. В цитирано определение Конституционният съд приема, че „при липсата на неяснота и непълнота в правната регламентация, липсата и на различно виждане и на правен спор между държавните институции, да се извърши абстрактно задължително тълкуване би било излизане вън от компетентността на Конституционния съд за провеждане на задължително тълкуване“.
И още: Конституционният съд е последователен в своето виждане, че е „недопустимо чрез правомощието за тълкуване да се търси и постига заобикаляне на конституционно установени правомощия. Конституционният съд не може чрез тълкуване да дава конкретни указания за действие (или бездействие) на органи на публичната власт, вкл. на Народното събрание, още по-малко да ограничава неговата суверенна функция на единствен законодател на държавата..
…Обстоятелството, че определено съдържание, изведено от абстрактно формулирания конституционен текст, чрез законодателната уредба (от Народното събрание на основание чл. 133 от Конституцията) или при прилагането на тази уредба от прокуратурата – главния прокурор, може да доведе до последствия, които не са „целесъобразни“, Конституционният съд не приема като основание за даване на задължително тълкуване на Конституцията. Пълният текст на определението тук
Из особеното мнение на проф. Янаки Стоилов:
Конституционният съд в свои решения вече се е занимавал с ролята и мястото на прокуратурата в системата на държавните органи, в това число на главния прокурор, но предметът на настоящото искане не е идентичен с този на предишни. Някои от тези решения засягат проблема за надзора за законност, специално за разликата между прокурорския надзор и административния контрол по отношение законността на актовете на администрацията (Решение № 4/2017 г. по к. д. № 16/2016 г.).
Направеното искане за тълкуване дава възможност този проблем да бъде доизяснен, още повече, че по него няма задължително тълкуване. Съдът, отчитайки досегашната си практика, е призван да уточни съдържанието и обхвата на правомощието на главния прокурор по осъществяване на надзора за законност в контекста на функцията на прокуратурата да следи за спазване на законността, смята професорът.
„Ако Съдът смята, че искането не отговаря на определени изисквания, той или докладчикът може да поиска отстраняване на недостатъците в хода на цялото конституционно производство (чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд). Съдът не е поискал от вносителя да уточни становището си и да конкретизира зададения въпрос. В случая преди Съдът да използва това си правомощие прекратяването на делото в тази му част е недостатъчно обосновано, а най-малкото – преждевременно, категоричен е в особеното си мнение проф. Янаки Стоилов.
Де Факто наскори припомни препоръките на Венецианскота комисия по повод промените в ЗСВ, свързани с отговорността на главния прокурор. Комисията специално отбеляза, че по българската конституция, пpoĸypopът имa пpaвoмoщия извън нaĸaзaтeлнoпpaвнaтa cиcтeмa. B пpeдишнитe cи cтaнoвищa, Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия paзĸpитиĸyвa тeзи шиpoĸи пpaвoмoщия нa „oбщ ĸoнтpoл нa зaĸoннocттa, нaпoмниха eĸcпepтитe. „Toвa e нeяcнo дeфиниpaнa влacт зa нaмeca oт имeтo нa дъpжaвaтa пo aдминиcтpaтивни (нeнaĸaзaтeлни) въпpocи, дopи в чacтни cпopoвe, зa извъpшвaнe нa пpoвepĸи и дa издaвa зaдължитeлни зaпoвeди, дopи ĸoгaтo нямa ĸaзyc зa oтгoвop пo нaĸaзaтeлния ĸoдeĸc, ĸaзвa ĸoмиcиятa. B тaзи вpъзĸa Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия пpeпopъчa фyнĸциитe и пpaвoмoщиятa нa пpoĸypaтypaтa, извън cфepaтa нa нaĸaзaтeлнoтo пpaвo дa ca знaчитeлни oгpaничeни нa зaĸoнoвo нивo.
