DeFakto.bg DeFakto.bg
Искът на Комисията за установяване на неизпълнение от страна на България на решение на Съда на ЕС във връзка с нарушение на Директивата относно качеството на атмосферния въздух е частично недопустим и частично неоснователен, поради което не следва да се налага еднократно платима сума или дневна периодична имуществена санкция
Това е предложил в заключението си от днес генералният адвокат J. KOKOTT по дело С-174/21, съобщава пресслужбата на съда.
Заключението е представено в производство по член 260 ДФЕС, образувано по иск на Комисията за установяване на допуснато нарушение от страна на България във връзка с непълното изпълнение на решение на Съда от 5 април 2017, Комисия/България (C-488/15), както и за определянето на еднократно платима сума и дневна периодична имуществена санкция до пълното изпълнение на това решение.
Решението по дело С-488/15
С решението по дело С-488/15 Съдът е установил, че България не е изпълнила задълженията си по Директивата относно качеството на атмосферния въздух1 и че във всички зони и агломерации на България пределно допустимите стойности, приложими за прахови частици (ПЧ10, т.е. частици с размер до 10 μm), са систематично и постоянно нарушавани, както и че компетентните органи не са създали планове за качество на въздуха, достатъчни за преустановяване на това нарушение.
Предявеният иск от Комисията
С първото основание на иска Комисията твърди, че след постановяване на решението от 5 април 2017 г. по дело С-488/15 пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10) продължават да са превишени в България.
С второто основание на иска Комисията твърди, че дори след постановяване на решението от 5 април 2017 г. по дело С-488/15 България продължава да не изпълнява задълженията си по Директивата относно качеството на атмосферния въздух и не гарантира създаването на планове за качество на въздуха, които да посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.
Кратко описание на досъдебното производството, предхождащо завеждането на иска
След решението по С-488/15 България многократно предоставя информация за изпълнението му, като информира Комисията и за измерените стойности на нивата на ПЧ10.. На 9 ноември 2018 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо, в което посочва, че превишаването на пределно допустимите стойности е продължило през 2015 г. и 2016 г., и кани България да представи становище в срок до 9 януари 2019 г. (удължен до 9 февруари 2019 г.). В това уведомително писмо Комисията упреква България и че не е представила нови планове за качество на въздуха, за да подобри качеството на атмосферния въздух, както и че почти никоя от обявените национални мерки все още не е изпълнена.
Заключението на генералния адвокат
Още в началото на заключението си генералният адвокат акцентира върху обстоятелството, че производството повдига съществения въпрос относно допустимостта на предявения иск, доколкото в поканата си до България за представяне на становище, Комисията не е изтъкнала превишаване на пределно допустимите стойности след постановяването на посоченото решение.
Най напред, генералният адвокат споделя позицията на България за наличието на съществен порок в официалното уведомително писмо, което определя предмета на спора, доколкото в него Комисията не твърди превишаване на пределно допустимите стойности след 5 април 2017 г., а само превишавания през 2015 г. и 2016 г.
Този период обаче не е обхванат от решението по дело С-488/15 и няма как за него да се носи отговорност за неизпълнение на решението на Съда, което е от по-късна дата.
Според генералния адвокат официалното уведомително писмо на Комисията не съдържа елемента, който има решаващо значение в производството по член 260 ДФЕС във връзка с неизпълнение на решение на Съда, с което е установено нарушение на държава членка, и поради това приема, че искът на Комисията в частта за превишаването на пределно допустимите стойности (първото основание на иска), е недопустим.
По-нататък, генералният адвокат приема, че второто основание на предявения от Комисията иск е допустимо, тъй като в официалното уведомително писмо от 9 ноември 2018 г. Комисията разяснява в достатъчна степен твърдяното нарушение.
Предвид недопустимостта на първата част от предявения иск, генералният адвокат концентрира заключението си по същество само относно наличието на неизпълнение на решението на Съда по С-488/15 във връзка с твърденията на Комисията за продължаващо неизпълнение от страна на България на задълженията ѝ по Директивата относно качеството на атмосферния въздух и за гарантиране на създаването на планове за качество на въздуха, които да посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.
По този повод генералният адвокат подчертава, че към датата, на която се преценява налице ли е неизпълнение на задълженията от страна на България – 9 февруари 2019 г., все още не са били приети всички необходими национални мерки, които са част от стратегията на България за изпълнението на решението от 5 април 2017 г. Това се отнася до националните програми за подобряването на качеството на атмосферния въздух и за замяната на някои отоплителни инсталации, както и до разпоредбите относно конструкцията на отоплителните печки за твърди горива и относно качеството на горивата.
Поради това генералният адвокат приема , че към 9 февруари 2019 г. България не е изпълнила изцяло решението от 5 април 2017 г. относно задължението си по Директивата относно качеството на атмосферния въздух, като това продължава и през следващите години.
В същото време генералният адвокат подчертава, че Комисията не е обосновала в достатъчна степен твърдението, че плановете на България за качество на въздуха не съдържат информацията, необходима по Директивата относно качеството на атмосферния въздух.
Според генералния адвокат дали националните мерки изпълняват решението по дело С-488/15 може да се прецени само ако тези мерки се разгледат съвместно с местните планове. Тъй като Комисията не е разгледала тези планове, генералният адвокат счита, че искът на Комисията в тази му част е неоснователен.
Генералният адвокат приема, че не е налице и причина за определянето на периодична имуществена санкция, а еднократно платима сума поради недостатъчното изпълнение на решението към 9 февруари 2019 г. не е целесъобразно, доколкото за България би било по-добре да инвестира оскъдните ресурси в подобряването на качеството на атмосферния въздух.
Въз основа на тези съображения генералният адвокат предлага на Съда да приеме за установено, че към 9 февруари 2019 г. България все още не е изпълнила изцяло решението от 5 април 2017 г. по дело С-488/15, но да отхвърли предявения от Комисията иск в останалата му част.
1 Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1).
