DeFakto.bg DeFakto.bg
По искане на омбудсмана Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето, с която бе допуснато при извънредни обстоятелства, разпит пред съда на псхично заболели лица да се извършва чрез skype, ZOOM или друга дистанционна връзка.
Решението на КС е прието с единодушие, съобщават от КС.
Омбудсманът сезира Конституционния съд с искане да обяви за противоконституционна част от чл. 158, ал. 5 от Закона за здравето (последното изречение) , в което бе посочено, че ако здравословното състояние на психично заболели лица, не им позволява да се явят в съдебното заседание при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или други форсмажорни обстоятелства, те могат да участват в процеса чрез видеоконференция.
Делото очерта сблъсък между два интереса – правото на справедлив процес и правото на закрила на живота и здравето на лицето с психически страдания.
Съгласно действащата редакция на разпоредбата, лицето, чието настаняване се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако възникне необходимост, се довежда принудително.
В искането си омбудсманът посочи, че в направената промяна липсва определение на понятията бедствие, епидемия и други форсмажорни обстоятелства, направено изрично за нуждите на наказателното съдопроизводство, съобразено с целите и принципите на наказателния процес, което създава опасност от нееднаквото им тълкуване и противоречиво прилагане. Изброяването, предвид употребата на израза „или други форсмажорни обстоятелства“, не е изчерпателно, а това е недопустимо за разпоредба, която засяга важни индивидуални права, обоснова се Ковачева, като допълни, че текстът нарушава правото на защита и принципите на правовата държава.
Из мотивите: Необходима е процедура, която да позволява на съда личен контакт с лицето, чието задължително лечение се иска
„… Конституционният съд намира, че когато са застрашени личната свобода и неприкосновеност, механизмът на допускане на ограничаването им, предвиден в Закона за здравето, трябва да позволи на съда правилно да отчете всички релевантни фактори, за да прецени пропорционалността на ограничителната мярка, която трябва да приложи. Ролята на заложените в закона гаранции е да сведат всеки риск от произвол в това отношение до минимум. Необходима е такава съдебна процедура, която дава възможност на съда за личен контакт с лицето, подлежащо на задължително настаняване и лечение (вж. Решение №13 от 2021 г. по к.д. №12 от 2021 г.), и за непосредствено впечатление относно психичните способности на болното лице и относно обективността на заключенията на медицинската експертиза, което е негово задължение като решаващ орган. Наложително е съдът да има поне кратък пряк визуален контакт с лицето и за предпочитане е да го разпита, тъй като решение, постановено, без да го види или изслуша, според практиката на ЕСПЧ би било необосновано и в нарушение на принципа за справедлив процес (Shtukaturov v. Russia, №44009/05, §73)..
Атакуваната разпоредба на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето допуска изключение от тези принципни положения, като позволява лицето, чието настаняване се иска, и вещото лице да участват в производството чрез видеоконференция. Чрез нея законодателят прави сериозно отстъпление от стандарта на защита на правото на лична свобода и неприкосновеност на лицето, заложен в предходните разпоредби.
Конституционният съд счита, че в съдебната процедура по задължително настаняване и лечение от изключителна важност за защитата на конституционната ценност на едно лице, каквато е неговата свобода, са личното, и то непосредствено, участие в производството и разпитът му, който трябва да бъде проведен „лично“. Само чрез непосредствен контакт между лицето и съда може да се изгради необходимата увереност в решаващия орган за наличието на кумулативните предпоставки (медицински и социални), обуславящи процедурата по задължително настаняване и лечение. Това би било непълноценно, ако контактът между тях е опосреден от технически средства за осъществяване на видеоконферентна връзка от болничното заведение, в което се намира лицето.. Отдалечеността на контакта, който се осъществява чрез техническо средство, е пречка съдът да възприема ясно и точно поведението на лицето, отчитайки както спецификата на съдебното производство, така и особеното положение на лицето, неговата невербална комуникация, наличието на евентуално физическо и/или психическо въздействие върху него от лица, които може и да не са участници в процеса, както и потребността от медицинска помощ.
Участието на експерт в производството по задължително настаняване и лечение е от изключителна важност, доколкото той според експертните си наблюдения дава заключение за наличие или липса на медицинската предпоставка, обуславяща извод за необходимост от такова лечение. След като присъствието на лицето, чието настаняване се иска, следва да е лично и непосредствено в съдебно заседание, то и участието на експерта трябва да бъде осъществено по същия начин. С оглед важното значение, което има заключението на вещото лице, за вземането на решение от съда е наложително експертът непосредствено да наблюдава поведението и реакциите на уязвимото лице и начина на участието му в съдебния процес.
В хипотезата на участие чрез видеоконференция контактът между съда и участниците в производството (лицето и експерта) е „личен“ , но не е непосредствен (както го изисква чл. 158, ал. 5, изр. второ от Закона за здравето), което поставя в риск уязвимото лице, чието задължително настаняване и лечение се искат. Такъв контакт сериозно затруднява и дори би обезсмислил преценката за пропорционалност, която съдът трябва да извърши, за да вземе решение дали и по какъв начин (чрез амбулаторно или стационарно лечение) и за какъв срок да ограничи личната свобода и неприкосновеност на едно лице.
В същото време невъзможността за физическо присъствие на място в съдебната зала не позволява на лицето, чието задължително лечение се иска, пълноценно да реализира всички възможности за участие, предоставени му от закона като страна в производството, свързани с достъп и запознаване с доказателствата, възможност за отправяне на доказателствени искания, изразяване на становище по предмета на делото, директен контакт със своя защитник и др. Неговото уязвимо психическо и физическо състояние се явява допълнително препятствие за пълноценното му участие по този начин чрез видеоконференция, доколкото е възможно да затрудни способността му въобще да възприема фактите от обективната действителност, свързани с процеса.
В такава хипотеза в практиката на ЕСПЧ е прието за обосновано да се предостави известна свобода на преценка на националните съдилища относно процесуалните мерки, които могат да предприемат, за да бъдат защитени интересите на лицата, които поради психични заболявания не са способни сами да бранят интересите си. Такива мерки могат да имат за резултат изменение или дори ограничаване на начина, по който лицата реализират процесуалните си права с оглед обезпечаване на законосъобразността и справедливостта в процеса на правораздаване, запазване на здравето на участниците. Но дори необходимостта от тези мерки не може да оправдае засягане на същността на правото на справедлив процес на индивида в такава степен, че да направи невъзможна реализацията на основните процесуални гаранции, прилагани при задържане на психичноболно лице, което по същество е лишаване от свобода (Winterwerp v. the Netherlands, №6301/73, §60; X and Y v. Croatia, №5193/09, §79; Shtukaturov v. Russia, №44009/05, §68; Storck v. Germany, №61603/00, §117).
В заключение, като се имат предвид значимостта на засегнатото право на лична свобода и неприкосновеност и уязвимото състояние на лицето, чието настаняване се иска, не може да се приеме, че дигиталното провеждане на съдебния процес би могло да бъде равностойно по своя ефект на присъствено във физическия смисъл съдебно заседание с непосредствен контакт между решаващия орган, от една страна, и лицето, неговия защитник и експерта, от друга..
