DeFakto.bg DeFakto.bg
Служебният правосъден министър Крум Зарков представи на пресконференция осъвременен механизъм за разследване на главния прокурор.
С него Министерството на правосъдието допълва проекта за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които засягат разследването срещу главния прокурор и още серия важни въпроси.
Механизмът е редактиран вариант на подготвения от екипа на бившия министър Надежда Йорданова, а корекциите се наложиха заради становището на Венецианската комисия, в което бяха отправени поредица от препоръки.
В представянето на новостите участва и заместник-министър Емил Дечев.
Гл. прокурор ще бъде разследван от върховен съдия, назначват и втори, който ще контролира първия
При данни за извършено престъпление главният прокурор или негов заместник да бъдат разследвани от съдия. Той ще бъде избиран на случаен принцип измежду дали съгласието си наказателни съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и от съдии от окръжните и апелативните съдии с ранг съдия от ВКС, които през последните 7 години са работили като наказателни съдии. Избраният ще бъда назначаван за прокурор ад хок от Прокурорската колегия на ВСС.
При развитие на разследването срещу обвинител номер едно ще бъде избиран втори съдия, който ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор.
Чрез тази фигури се гарантира, че прокурорът, разследващ главния прокурор, няма да е напълно безконтролна фигура.
Отказът, прекратяването или спирането на разследването ще подлежат на съдебен контрол.
Зарков напомни, че Венецианската комисия е препоръчала цялостен подход към решаването на проблема. В тази връзка едно от новите изменения е намаляване от 17 на 13 гласа на мнозинството в Пленума на ВСС, необходимо за предсрочно освобождаване и временно отстраняване на главния прокурор от длъжност, както и за неговия избор.
Същото мнозинство ще е и за избора на председателите на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС, но с допълнително изискване те да са одобрени и от мнозинството от съдиите в съвета.
Зам. министър Емил Дечев обясни, че заради препоръчания от Венецианската комисия цялостен подход, се въвеждат допълнителни критерии за наказателните съдии от окръжни и апелативни съдилища, както и от ВКС, които ще попадат в списъка, от който ще се избира прокурора ад хок, разследващ главния прокурор.
В последните 7 години той трябва да е работил като наказателен съдия, за да се затвърди гаранцията за висок професионализъм и опит в сферата на наказателното право и процес.
Предвидено е също и получаването на изрично съгласие на съдиите, за да бъдат включени в списъка.
Отказите за образуване на разследване срещу главния прокурор ще подлежат на съдебен контрол на две инстанции. Пред съд ще може да се обжалва също прекратяването и спирането на досъдебното производство.
Въвежда се „вътрешен прокурорски контрол“ върху действията на прокурора, който разследва Главния. Той ще бъде осъществяван от друг наказателен съдия (трябва да е от ВКС), който ще изпълнява длъжността заместник-главен прокурор. Този прокурор ще бъде избиран по същия механизъм, като разследващия, но на по-късен етап – когато има повдигнато обвинение срещу обвинител №1.
Допълнителни гаранции за защита на правата на пострадалия
“ Направени са предложения, които да изпълнят над 70 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, свързани с неефективно разследване и защитата на правата на пострадали от престъпления. Необходимо е да се преодолее дисбалансът между правата на обвиняемия, подсъдимия и осъдения, от една страна, и на пострадалия от престъпления, от друга“, каза Зарков.
Въвежда се право на пострадалия да обжалва отказа на прокуратура да образува наказателно производство и право да иска ускоряване на наказателно производство и преди привличането на обвиняем.
Записва се съдебен контрол в началната фаза на процеса, като обжалването на постановлението за отказ да се образува наказателно производство ще е с по-широк обхват и ще включва всички тежки престъпления, включително и такива, чието извършване може да доведе до нарушаване на основни права.
Разширяват се хипотезите за назначаване на особен представител на уязвими лица, а заради борба с корупционните практики, се въвежда фигурата на лицето, направило съобщение за извършено престъпление като субект в досъдебното производство в ограничени хипотези.
„Тези въпроси, които остават в сянка, са от изключително естество и вече ги комуникирахме и на комитета, който следи за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, така че да свалят механизма за наблюдение на България, ако парламентът приеме измененията“, подчерта Крум Зарков.
Законопроектът ще бъде качен на страницата на Министерството на правосъдието за предварително обсъждане, идната седмица започва и процедура по междуинституционално съгласуване.
Предложенията са част от Плана за възстановяване и трябва да бъдат приети до юни догодина.
