DeFakto.bg DeFakto.bg
ВКС потвърди решението на Апелативен съд – Пловдив по делото срещу Вахид Х. и Мохаммадали П. за контрабанда на хероин в особено големи размери през
ГКПП „Капитан Андреево“ . С Решение № 128/15.11.2022 г. по наказателно дело № 476/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 20215000600504/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по протест срещу въззивното решение, с което е потвърдена
присъдата по н.о.х.д. № 382/2020 г. на Окръжен съд – Хасково по отношение на
подсъдимите Вахид Х. и Мохаммадали П. С нея Вахид Х. е признат за невинен по
обвинението, че на 27.09.2018 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ с товарен автомобил без
надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната от Република Турция в
Република България хероин с общо нетно тегло 332,810 кг на обща стойност 29 952 900
лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено
тежък. Мохаммдали П. е признат за невинен по обвинението, че на 28.09.2018 г. през
ГКПП „Капитан Андреево“ с товарен автомобил без надлежно разрешително е пренесъл
през границата от Република Турция в Република България хероин с общо нетно тегло 355
кг на обща стойност 31 951 800 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък.
В касационния протест е заявено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК –
нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът от
ВКП в съдебното заседание пред ВКС не поддържа протеста. Посочва, че въззивната
инстанция е спазила процесуалните норми, направените анализ и оценка на доказателства
са в съответствие с изискванията на НПК и не е допуснато нарушение на процесуалните
правила при формиране на вътрешното убеждение по фактите.
Тричленният състав на ВКС приема касационния протест за неоснователен. По
възраженията за несъбрани доказателства от страна и на двете инстанции върховните
съдии подчертават, че обвинителната рамка е изцяло в прерогативите на държавното
обвинение и обвинителният акт е окончателният израз на обвинителната теза. Всички
доказателства, които я формират, следва да бъдат изложени там.
В мотивите се посочва, че извършеният анализ на доказателствената съвкупност е
съответен на изискванията на закона – не е пропуснато нито едно обстоятелство от
относимите към предмета на доказване, следвана е изцяло правната и житейска логика и
възприемането на обвинението за недоказано по несъмнен и убедителен начин е напълно
законосъобразно. Твърденията за изопачено/в разрез с правилата на формалната логика и
превратно тълкуване на доказателствата от страна на държавното обвинение и в двете
предходни инстанции не се възприемат от касационния състав, те са напълно голословни
и лишени от съдържание. „Всяко едно възражение от протеста, включително и от
настоящия, е обсъдено внимателно и с основание е определено като носител на
произволно твърдение, а не на почиващи на солидни доказателства съждения“,
категорични са върховните съдии.
При липсата на допуснато каквото и да било съществено нарушение на
процесуалните правила и което да е довело до ограничаване правото на защита на
касатора, касационният състав отсъжда, че материалният закон е приложен правилно.
Правилно съдилищата са заключили, че наличните обвинителни предположения не са
достатъчни, за да изградят безусловен извод за наличието на субективна страна и при
двамата подсъдими, предвид на което материалният закон не е нарушен. По тези причини
касационната инстанция се съгласява напълно с изводите на въззивния съд, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин и в съзвучие с този извод намира, че
атакуваното решение следва да се потвърди изцяло, респективно протестът да се остави
без уважение като неоснователен.
