Последни новини
Home / Актуално / Тълкувателно дело с огромни материални интереси. Очаква се скок на делата по чл. 65 от Закона за наследството

Тълкувателно дело с огромни материални интереси. Очаква се скок на делата по чл. 65 от Закона за наследството

Defakto.bg

 

Съдия Васил Петров

д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд

Висящото тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК по въпросите на отказа от наследство на деца и на съдебните разрешения за извършване на сделки на деца се очаква с интерес от брачните и делбените съдии и адвокати. Малцина знаят обаче, че основните „играчи“, чакащи с подчертан интерес изхода на това дело, са банките и небанковите кредитни институции.  И наистина, в последните 10-15 години бе налице бум на потребителското кредитиране, а смъртта на физическите лица е най-сигурното нещо на света. Мнозина от длъжниците оставят за наследници деца или запретени роднини. Оттук и интересът: може ли такъв наследник да приеме наследството с конклудентни действия (мълчаливи действия, б.р.)?  Може ли и ако да, кога и при какви условия, да извърши отказ от наследство. Ако е приел, отговаря ли неограничено – за целия дълг към банката, или отговаря ограничено?

Въпросите са спорни[1], мненията са поляризирани[2].

Тъй като от 2019 г. насам съм съдия в т.нар. брачно отделение в СРС, през което минават делата по Закона за наследството, касаещи лицата с постоянен адрес на територията на СО, а от 2011 г. се интересувам и чета активно теорията по наследствено право, мога уверено да прогнозирам, че ОСГК ще приеме едно от следните три, вече обособени становища:

Първо становище. Децата могат да се отказват от наследство. Те не могат да приемат наследство с конклудентни действия, а само по опис.

Дали по т. 2 от тълкувателното дело ще се приеме, че съдът в производство по чл. 130, ал. 3 СК проверява или не проверява приемането на наследство, е без значение; никой нотариус няма да изповяда сделка с недвижим имот, ако има тълкувателно решение, в което пише, че няма да възникне наследствено правоприемство.  Затова ако ОСГК дори само в мотивите обяви, че децата не могат да приемат наследството с конклудентни действия, на практика адвокатите няма да подават молба по чл. 130, ал. 3 СК, без преди това или паралелно с това да подадат молба за приемане по опис по чл. 61 ЗН.

Второ становище. Децата не могат да се отказват от наследство. Те обаче могат да приемат наследство с конклудентни действия, но, дори в този случай, отговорността на децата за наследствени дългове е ограничена – все едно са приели по опис.

При едно подобно становище самата молба по чл. 130, ал. 3 СК да се изтегли сума от влог на детето или да се продаде недвижим имот или автомобил на детето ще има характера на приемане по опис – и то без нарочно производство по чл. 61 ЗН.

Трето становище. Децата не да се отказват от наследство. Те обаче се считат, че са приели наследство автоматично още с откриването му, както и държавата, но, отговорността е ограничена все едно са приели по опис.

Това становище стъпва на факта, че държавата, недееспособните и обществените организации са споменати в една и съща алинея 2 на чл. 61 ЗН, а известно е, че държавата по чл. 11 ЗН получава наследството автоматично, поради което се прави логически скок и се приема, че децата още в деня на смъртта на наследодателя са станали собственици на наследствените вещи и отговорни за наследствените дългове – обаче ограничено.

В настоящата статия нямам за цел да коментирам кое от тези становища е правилното (правил съм го другаде). ОСГК ще постанови това, което на него му се струва правилно, като отчете всички заинтересувани интереси, вкл. и огромните стопански интереси на банките и небанковите кредитни институции, а не само на децата.

Тук искам да коментирам, че което и от становищата да бъде прието, а особено ако се приемат второто или третото, ще има рязък скок на охранителните дела по чл. 65 ЗН, за който районните съдилища и брачните съдии и адвокати трябва да се подготвят още сега.

Какво имам предвид?

Доскоро, преобладаваше схващането, че децата не могат да се отказват от наследство, но, от друга страна, а може би и именно затова, че те не отговарят и за наследствените дългове. Какво имам предвид? В миналото, а и сега масово се подаваха молби по чл. 130, ал. 3 СК и съдилищата масово уважаваха такива молби на деца за разпореждане с наследствени недвижими имоти, наследствени автомобили и парични суми, получени от децата по наследство. Съдилищата проверяваха само да не би интересите на децата да са накърнени, без да съобразяват, че разпродажбата на наследственото имущество може да уврежда интересите на наследствените кредитори – в частност на банките и небанковите кредитни институции. Когато пък последните се опитваха да призоват детето по чл. 51 ЗН да заяви дали приема наследството, или се отказва, при мълчание на детето, съдилищата прекратяваха делата с аргумента, че децата не могат да формират отказ – нито изричен, нито мълчалив. Получаваше се смешна и правно нетърпима ситуация, при която кредиторът трябваше да чака детето да навърши пълнолетие, за да може да търси отговорността му за наследствения дълг.

Това именно ще се пресече с очакваното тълкувателно решение.

Ако ОСГК приеме първото становище, то вече производствата по чл. 51 ЗН ще са възможни и против деца. Децата ще могат да се отказват от наследство, обаче ако искат да разпродават наследствени имущества или да теглят пари, получени по наследство, на практика ще трябва преди това или паралелно с това да приемат наследството по опис.

Ако ОСГК приеме третото становище, то всички деца наследници автоматично ще се считат приели по опис и за тях ще важат облагите от описа, обаче ще важат и задълженията на наследника, приел по опис.

Ако ОСГК приеме второто становище, то при първата по време подадена молба по чл. 130, ал. 3 СК – напр. да се изтегли малка сума

от парите, получени по наследство, или да се продаде стария автомобил на наследодателя, то ще се получи конклудентно приемане на наследство и детето ще отговаря все едно е приело по опис.

И в трите случая върху детето ще легнат задълженията на наследника, приел по опис.

Едно от тегобите на приемането по опис е, че наследникът, приел по опис, не може да отчуждава недвижимите имущества до 5 години след приемането и движимите имущества до 3 години след приемането, освен след разрешение на районния съд – и то не по настоящ адрес на наследника, а по постоянен адрес на наследодателя (чл. 65 ЗН). Ако не поиска и получи такова разрешение и отчужди имуществен обект, то той отговаря неограничено за наследствените дългове – арг. чл. 65, ал. 1 in fine ЗН.

Ето тук е „клопката“ за децата и запретените. Чл. 65 ЗН има много по-широко приложно поле от чл. 130, ал. 3 СК.

Кръгът правни сделки, които ненавършилият пълнолетие и запретеният, извършва след съдебна санкция, са изчерпателно изброени в чл. 130, ал. 3 СК и чл. 130, ал. 4, изр. 2 СК. За разлика от отменения СК (1985), който общо сочи за „сделки на разпореждане“, като нуждаещи се от съдебно разрешение, новият СК (2009) конкретно сочи кои актове на ненавършилия пълнолетие и запретения се нуждаят от съдебно разрешение. В частност, говори се за сделки на разпореждане с движими вещи чрез формална сделка, а не изобщо за движими вещи.

Затова, ако искате да продадете стария непотребен лаптоп, който е бил на самото дете (напр. подарен му е за рожден ден), можете да го продадете и без молба по чл. 130, ал. 3 СК. Ако това обаче е старият лаптоп на наследодателя, чл. 65 ЗН влиза в действие и детето наследник може да го продаде само след съдебно разрешение. Ако го продаде без такова разрешение, върху детето ще се стовари целият дълг на наследодателя към банката[1]!

Същото за колекцията огнестрелни оръжия на наследодателя или която и да е, на каквато и да е голяма или малка стойност движима вещ на наследодателя.

А дружествените дялове от ООД или ЕООД, които детето е наследило? Ами акциите в търговски дружества?

Дружественият дял и акцията не са движими вещи по см. на чл. 130, ал. 3 СК и ЗС. Дружественият дял и акцията обаче е „движимо имущество“ по см. на чл. 65 ЗН, тъй като към датата на влизане в сила на Закона за наследството от 1949 г. не е бил в сила Законът за собствеността от 1951 г., а бил в сила Законът за имуществата, собствеността и сервитутите от 1904 г. Член 13, ал. 1 ЗИСС обявява за движими имущества по определение на закона правата, задълженията и исковете, даже ипотечните, които имат за предмет парични суми или движими имущества, акциите или дяловете в търговски дружества, макар тези дружества и да са собственици на недвижими имущества. В последния случай, акциите или дяловете се считат движими имущества по отношение на всякой съдружник, но за времето само през което трае дружеството.

Ето защо дружествените дялове и акциите, наследени от дете, могат да се прехвърлят само след съдебно разрешение по чл. 65 ЗН.

И следователно по чл. 65 ЗН районният съд по постоянния адрес на наследодателя е властен да разреши разпореждането както с недвижимите, така и с движимите имущества[1] от наследството, но само след като провери защитен ли е интересът на наследствените кредитори. В това производство интересът на наследника, приел по опис, пък бил той и дете, никакво значение няма. Определящо е наследникът да докаже, че няма да увреди интереса на кредиторите, вкл., че има друго имущество, което е достатъчно, за да обезпечи погасяване на наследствените дългове[2].

И при трите становища, между които ОСГК има да избира, рязко ще скочат като брой молбите на деца за разрешение от страна на съда да се отчуждават наследствени имущества – при това не само, както досега, недвижими имоти и автомобили, но и всякакви други наследствени движими вещи, дружествени дялове, акции, търговски предприятия, ноу-хау и изобщо всичко, което по смисъла на дефинициите на отменения ЗИСС от 1904 г. е недвижимо или движимо имущество.

В рамките на тези охранителни дела районните съдилища ще трябва да дават указания на молителя или служебно да изследват има ли неудовлетворени наследствени кредитори и размер на вземанията на последните; цена, на която искат да продаде активът; дали цената от продажбата ще постъпи по банкова сметка на детето или на наследствения кредитор – банката и пр. Това ще утежни работата на районните съдилища, но ще допринесе за защитата на интересите на наследствените кредитори.

 

[1] А не само имоти и вещи, както посочва Станева, А. Цит. съч., с. 386.

[2] Станева, А. Цит. съч., с. 388.

[1] Станева, А. Наследствено право. С., Сиела, 2022, с. 388.

[1] Дотолкова, че това тълкувателно дело вероятно е единственото, по което Висшият адвокатски съвет не е посмял да депозира становище.

[2] Известни са ми общо около 10 статии (част от тях и писани от мен самия) и становища в монографии именно по повод това висящо тълкувателно дело.

About De Fakto

Проверете също

Адв. Михаил Екимджиев: В правовите държави авторитетът и доверието към съда се градят и отстояват от самите съдии.

Становището на ВКС за противоконституционност на проекта за промени в НПК, предвиждащ контрол над главния …

ВАдС се разграничи от критиката на адв. Михаил Екимджиев за работата на върховните съдилища

Във връзка с публично изразеното от адвокат Михаил Екимджиев становище относно работата на Върховния касационен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.