Defakto.bg
Народното събрание е превишило своята компетентност и иззело правомощия на МС и съдебната власт в нарушение на принципа за разделение на властите, приемат конституционните съдии
Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 10/2022 г., с което обяви за противоконституционно Решение на Народното събрание за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура” за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа (прието на 20. 4. 2022 г., обн. ДВ, бр. 32 от 26. 4. 2022 г.). Решението на съда е прието с единодушие от всичките 10 конституционни съдии, присъствали на заседанието.
Peшeниeтo нa пapлaмeнтa бe aтaĸyвaнo oт 59 нapoдни пpeдcтaвитeли нa ГEPБ-CДC oт 47-тo HC, ĸoитo пoиcĸaxa тo дa бъдe oбявeнo зa пpoтивoĸoнcтитyциoннo c apгyмeнтa, чe в cлyчaя Hapoднoтo cъбpaниe e иззeлo ĸoнcтитyциoнни пpaвoмoщия нa изпълнитeлнaтa влacт. Cпopeд тяx тoвa peшeниe нe пpeдcтaвлявa нитo зaĸoнoдaтeлeн aĸт, нитo тaĸъв нa пapлaмeнтapeн ĸoнтpoл. C нeгo Aгeнция „Πътнa инфpacтpyĸтypa бe зaдължeнa „дa зaплaти oт yтвъpдeния cи бюджeт зa 2022 г. 50 нa cтo oт вcичĸи финaнcoви зaдължeния нa Aгeнциятa, възниĸнaли пo изпълнeни дeйнocти, cepтифициpaни дo мoмeнтa нa влизaнe в cилa нa тoвa peшeниe, възлaгaни въз ocнoвa нa дoгoвopитe ‘зa извъpшвaнe нa пoддъpжaнe (пpeвaнтивнo, тeĸyщo, зимнo и peмoнтнo-възcтaнoвитeлни paбoти пpи aвapийни cитyaции) нa peпyблиĸaнcĸи пътищa …“ и т.н.
Ocтaнaлитe 50 нa cтo oт вcичĸи финaнcoви зaдължeния нa Aгeнциятa пo т. 1, възниĸнaли пo изпълнeни дeйнocти, cepтифициpaни дo мoмeнтa нa влизaнe в cилa нa тoвa peшeниe, ce извъpшвaт cлeд peшeниe нa Hapoднoтo cъбpaниe, въз ocнoвa нa дoĸлaд, изгoтвeн oт мeждyвeдoмcтвeнaтa paбoтнa гpyпa зa ycтaнoвявaнe нa изпълнeнитe дeйнocти (…) и cтaнoвищe нa пapлaмeнтapнaтa Koмиcия пo peгиoнaлнa пoлитиĸa, блaгoycтpoйcтвo и мecтнo caмoyпpaвлeниe. Изложени са и аргументи, че оспореното решение прегражда пътя към евентуална съдебна защита на добросъвестните контрагенти на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), удовлетворяването на чиито вземания е застрашено, тъй като изплащането на половината от дължимото се поставя в зависимост от решение на Народното събрание – с което се ограничават правото на гражданите на защита и независимостта на съдебната власт.
Конституционният съд приема, че оспореното решение на Народното събрание представлява превишаване на компетентността на Народното събрание и изземване на възложени на Министерския съвет правомощия, включително по изпълнението на държавния бюджет, в нарушение на принципа на разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията, както и че е в несъответствие с изискването за законност като компонент на правовата държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
„Дори при констатации и воля за предотвратяване на закононарушение или нецелесъобразно разходване на публични средства, Народното събрание не може да се намесва пряко в упражняването на правомощия на орган на изпълнителната власт, включително като му забранява да осъществява определени дейности. То може да упражни политически контрол и да гласува недоверие на Министерския съвет, но не и да препятства пълноценното упражняване от правителството на негови конституционни правомощия по управлението на държавата или на произтичащи от закон правомощия на друг орган на изпълнителната власт.. Правото на Народното събрание да контролира действия или бездействие на Министерския съвет – а по този начин на всички органи на изпълнителната власт, които са под негово ръководство и/или контрол – не овластява законодателната власт да се намесва в оперативната управленска дейност, която е възложена на изпълнителната власт. Такава намеса е налице в частност в случаите, когато парламентът „одобрява“ осъществяването на едни и/или препятства осъществяването на други мерки, попадащи по своето естество в обхвата на компетентност на изпълнителната власт – включително на Министерския съвет, на отделен министър или на друга структура от системата на изпълнителната власт, каквато е АПИ .. Конституционно установеното разпределение между законодателната и изпълнителната власт на правомощията в бюджетната сфера не може да бъде нарушавано. Налагането на забрана (макар и временна) за осъществяване на определени управленски действия (в частност извършване на плащания и др.) е несъвместимо с конституционния принцип на разделение на властите „.
Конституционният съд установява също, че оспореният акт представлява конституционно недопустима намеса в частноправни отношения и ограничава по конституционно нетърпим начин свободната стопанска инициатива и третира нееднакво частноправни субекти със сходен статус в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
„Правото на свободна стопанска инициатива и гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност могат да бъдат предмет на законодателни ограничения само когато трябва да се защити друга, по-висша конституционна ценност (Решение № 9 от 2003 г. по к. д. № 10/2003). В конкретния случай по настоящото конституционно дело нито от мотивите на вносителя, нито от стенограмите на заседанията за обсъждане на проекта или приемане на Решението или от съдържанието на приетото решение може да се изведе легитимната цел – защитата на други конституционни ценности – или съображения за обществено значими цели, нуждаещи се от приоритетна защита.
..Конституционно недопустимо в контекста на настоящото дело е с решение на Народното събрание (като оспореното) да се налага погасяването на вземанията за възнаграждения по такива договори (в конкретния случай „останалите 50% от всички задължения на АПИ“ в т. 2 от Решението) да се направи след приемането на актове или след действия на трети страни – в случая след доклад на „междуведомствена група“, която ще установи изпълнените дейности, и „становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и решение на Народното събрание“.
В допълнение Конституционният съд отбелязва, че поради посоченото се ограничава осъществяването на конституционната функция на съдебната власт, предвидена в чл. 117, ал. 1 от Конституцията.
„Защитата на правата и законните интереси на гражданите и на юридическите лица е възложена от Конституцията на съдебната власт (чл. 117, ал. 1 от Конституцията). Като поставя в т. 2 от Решението изплащането на половината от дължимото от АПИ за изпълнени и сертифицирани дейности на нейните контрагенти по сключени договори в зависимост от бъдещо свое решение, Народното събрание препятства пълноценната защита на правата и законните интереси на страните по тези договори, с което ограничава осъществяването на възложената с разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Конституцията функция на съдебната власт„.
Въз основа на тези изводи Конституционният съд обявява решението на Народното събрание за противоконституционно.
С подобен маниер НС процедира и когато задължи МС да му внесе проектите за закони по ПВУ, да предпиреме дейстивя за предоставяне на военна помощ за Украйна и други, напомнят конституционалисти. Всяко решение на парламента е предмет на конкретна преценка, но политическата целесъобразност в подобни случаи не прави нарушенията на Конституцията по-малко забележими, категорични са те.
DeFakto.bg DeFakto.bg
