С 86 гласа „за“, 127 „против“ и един „въздържал се“ парламентът отхвърли предложената декларация от ПГ на „Продължаваме Промяната“, в която се настояваше служебният кабинет да внесе бюджет за 2023 г. Декларацията на „ПП“ бе подкрепена единствено на ДБ и БСП.
Преди това беше отхвърлено предложението за редакция, в който се даваше месец възможност на служебния кабинет да подготви проекта за нов бюджет. В хода на дебата лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че отказът от внасяне на нов бюджет е: „заложен капан от президента„. Петър Чобанов от ДПС предложи от декларацията отпадне думата МС да внесе бюджет „незабавно“.
В документа се настоява Министерският съвет да изпълни задълженията си, произтичащи от Закона за публичните финанси, и при спазване на всички законови изисквания да внесе в Народното събрание одобрен законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. , заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, прието становище на Министерския съвет по проекта на бюджета на съдебната власт и програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, които съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.
По време на дебатите съпредседателят на ПП Асен Василев заяви:: „Явно до такава степен Министерски съвет се е самозабравил, че смятат, че това държавата да има стабилен бюджет е пожелателно! Независимо с какви параметри, тук трябва да има Бюджет, за да можем ние да си свършим работата като народни представители и да подсигурим сигурността и стабилността на държавата за следващата година„.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ възрази: „Твърденията, че държавата се оставя на автопилот и без Бюджет според нас, не са верни, защото при запазване на финансовата рамка, вътре в Бюджета могат да се правят различни размествания, за да може да се осигурят различни разходи, но в рамките на тези приходи„.
От ДПС изразиха опасение, че мотивът да се иска нов бюджет е за има възможност да се взимат нови дългове, които да се използват за социални плащания, вместо за инвестиция. Те изчислиха, натрупаните по време на управлението на кабинета Кирил Петков дълг на 15 млрд лв. Халил Летифов заяви: „Това не е промяна. Това е затъване“.
Карадайъ допълни: „И от морална гледна точка не бива да се опитвате да налагате грешните и аматьорски разбирания, които имате. Вашите грешни и аматьорски разбирания за Бюджета със трупане на дълг върху гърба на българските граждани и върху гърба на бъдещите поколения. Ние трябва от тук, от тази трибуна да кажем кой ще плаща тези дългове„.
От трибуната Василев обяви, че ще съди депутата от ГЕРБ Делян Добрев заради твърдението, че : „Вашето управление, вашите посредници върху цената на „Газпром“, слагаха едни 30%. Пак купуваха от „Газпром“, само че слагаха 30%, които да се разпределят по офшорките“.
Добрев напомни на ПП, че удължаването на сега действащия бюджет и за следващата година е прието на първо четене вчера:
„Тази година вие внесохте, вашият кабинет, Бюджет не до 31-ви октомври, защото още нямаше кабинет, каквато е ситуацията и сега, а го внесохте февруари месец, така, че ако има кабинет до края на годината или в началото на следващата, може, по практиката от 2022-ра година, да се внесе. Нищо не пречи да се внесе нов Бюджет февруари месец и до края на февруари – началото на март да се приеме. Безсмислено е да губим времето на Народното събрание с една декларация, която вчера обсъждахме в продължение на часове. “
Атанас Атанасов от „Демократична България“ изрази неудовлетоврание, че парламентът не може да направи „нищо“ на служебното правителство в тази ситуация и се обяви за конституционни промени.
Само някой, който тотално не познава Конституцията, Закона за публичните финанси и правилника за работа на Народното събрание (НС) може да внесе такъв тип декларация, коментира Десислава Атанасова. По думите ѝ тази декларация е абсолютно нелегитимен акт, особено когато вече на първо четене е приет законопроект. Мисля, че въпросният документ, проект, ще се изучава, както и всичките ви действия, в юридическите, вероятно и в икономическите факултети, като „злокобен пример за системен правен нихилизъм“, каза тя.
В декларацията се искаше служебното правителство да изпълни задълженията си, произтичащи от Кодекса за социалното осигуряване и от Закона за здравното осигуряване, и да внесе в Народното събрание законопроекти за бюджетите на ДОО и НЗОК за 2023 г.
В документа се предвиждаше да бъде записано, че парламентът настоява Министерският съвет да изпълни тези свои задължения незабавно, доколкото законово предвиденият за това срок (31 октомври 2022 г.) вече е изтекъл.