Общият съд отхвърля жалбата, в която Австрия оспорва одобрената от Комисията унгарска инвестиционна помощ. Това е решение на Общия съд по дело T-101/18 | Австрия/Комисия, за което съобщи пресцентърът на съда.
Поводът
С решение от 6 март 2017 1 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), Европейската комисия одобрява нотифицираната от Унгария инвестиционна помощ в полза на държавното предприятие MVM Paks II Nuclear Power Plant Development Private Company Limited by Shares (наричано по-нататък „дружеството Paks II“), свързана с експлоатацията на два ядрени реактора в процес на изграждане на площадката на атомната електроцентрала Paks, които трябва постепенно да заменят четирите ядрени реактора, които вече се експлоатират на тази площадка.
Тази инвестиционна помощ (наричана по-нататък „ разглежданата помощ“), която по същество се състои в безвъзмездното предоставяне на дружеството Paks II на нови ядрени реактора, за да ги експлоатира, до голяма степен е финансирана от заем под формата на механизъм за револвиращ кредит в размер на 10 млрд. евро, отпуснат от Русия на Унгария в рамките на междуправителствено споразумение за сътрудничество при използването на ядрената енергия за мирни цели. В съответствие с това споразумение изграждането на новите реактори е поверено — чрез пряко възлагане — на дружеството Nizhny Novgorod Engineering Company Atomenergoproekt (наричано по-нататък „ JSC NIAEP“).
В обжалваното решение Комисията обявява разглежданата помощ за съвместима с вътрешния пазар при определени условия в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Съгласно тази разпоредба помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар, стига да не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.
Австрия иска отмяна на обжалваното решение.
Съображения на Общия съд
На първо място Общият съд отхвърля възражението за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като Комисията обявила разглежданата помощ за съвместима с вътрешния пазар, независимо че прякото възлагане на дружеството JSC NIAEP на поръчката за изграждане на новите ядрени реактори представлявало нарушение на правилата на Съюза, уреждащи възлагането на обществените поръчки.
В това отношение Австрия твърди, че тъй като възлагането на поръчката за изграждане на новите реактори е условие, неразривно свързано с разглежданата помощ, Комисията е била длъжна да я разгледа и предвид правилата на Съюза относно възлагането на обществени поръчки. Освен това според нея от решение Австрия/Комисия2 следва, че Комисията е трябвало да прецени разглежданата помощ с оглед на разпоредбите на законодателството на Съюза относно възлагането на обществени поръчки независимо от това дали възлагането на поръчката за строителство е условие, неразривно свързано с тази помощ.
Най-напред Общият съд отхвърля довода, който Австрия извежда от решение Австрия/Комисия. Макар от него да е видно, че насърчаваната с помощта икономическа дейност трябва да бъде съвместима с правото на Съюза, в случая Австрия не е изтъкнала никакво нарушение на правото на Съюза поради подпомаганата дейност, а именно производството на ядрена енергия. Освен това от посоченото решение не личи, че Съдът е възнамерявал да разшири обхвата на контрола, който Комисията трябва да упражни в рамките на производство за проверка дали държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар, като изостави своята практика, според която между условията, неразривно свързани с предмета на помощта, и тези, които не са, следва да се провежда разграничение.
По-нататък, ако се приеме, че в рамките на производство за проверка дали държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар Комисията е длъжна да изрази окончателна позиция относно наличието или липсата на нарушение на разпоредби на правото на Съюза, различни от разпоредбите за държавните помощи —независимо от връзката между условието на помощ и нейния предмет — това би влязло в стълкновение, от една страна, с процедурните правила и гаранции, присъщи на специално предвидените производства за контрол върху прилагането на тези разпоредби, а от друга страна, с принципа на автономия на административните процедури и на способите за защита.
Предвид тези уточнения след това Общият съд приема, че решението за възлагане на поръчката за изграждане на два нови ядрени реактора, което предхожда разглежданата мярка за помощ, не представлява условие, неразривно свързано с предмета на тази помощ. Провеждането на процедура за обществена поръчка и евентуалното възлагане на друго предприятие да изгради реакторите не би променило нито предмета на помощта — т.е. безвъзмездното предоставяне на два нови реактора с цел тяхната експлоатация — нито получателя на помощта, който е дружеството Paks II. Освен това дори да се предположи, че една процедура за обществена поръчка би оказала влияние върху размера на помощта — нещо, което Австрия не е доказала — такова обстоятелство само по себе си не би имало никакви последици за предимството, което посочената помощ представлява за своя получател, а именно, безвъзмездното предоставяне на два нови реактора с оглед на тяхната експлоатация.
Накрая Общият съд подчертава, че противно на поддържаното от Австрия, Комисията е имала право в обжалваното решение да препрати към преценка, извършена от нея в предходно производство за установяване на неизпълнение на задължения, в което стига до извода, че прякото възлагане на дружеството JSC NIAEP да изгради двата нови реактора не нарушава законодателството на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки. Всъщност принципът на правна сигурност не допуска възможността в рамките на производството за държавна помощ Комисията да преразглежда възлагането на договора за строителство при липсата на нова информация в сравнение с онази, която е имала към момента на решението си да прекрати производството за установяване на неизпълнение на задължения.
На второ място, Общият съд отхвърля основанието наличие на непропорционални нарушения на конкуренцията и на неравно третиране, които водят до отстраняване на производителите на енергия от възобновяеми източници от либерализирания вътрешен пазар на електроенергия. В това отношение той припомня, че държавите членки са свободни да определят състава на своя енергиен микс и че Комисията не може да изисква държавното финансиране да бъде предназначено за алтернативни енергийни източници.
На трето място, след като отхвърля основанието засилване или създаване на господстващо положение на пазара, Общият съд отхвърля и основанието риск за ликвидността на унгарския пазар на електроенергия на едро.
1 Решение (ЕС) 2017/2112 на Комисията от 6 март 2017 година относно мярка/схема за помощ/държавна помощ SA.38454 — 2015/C (ex 2015/N), която Унгария възнамерява да приложи в подкрепа на изграждането на два нови ядрени реактора в атомната електроцентрала „Paks II“ (OВ L 317, 2017 г., стp. 45).
2 Решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C 594/18 P (вж. също ПС № 112/