За мен е чест да открия конференцията „Стоп на речта на омразата“ с организатори Прокуратурата на Република България и Европейската еврейска асоциация. България е показала и показва, че е положителен модел за толерантност и уважение между хората. Показателен е фактът, че днес тук седят представители на четири основни религии в страната – православни християни, католици, евреи и мюсюлмани. Това заяви в приветственото си слово главният прокурор Иван Гешев при откриването на Международната конференция.
Тук са главни прокурори и колеги от цяла Европа, политици, неправителствени организации, защитаващи човешките права, представители на академичната общност и много други наши приятели от различни страни, включително от Държавата Израел. Само на метри от тук, почти един до друг, от десетилетия мирно съжителстват джамия, православен храм, синагога и католическа катедрала. Така, както в България винаги сме живели заедно. И съм сигурен, че ще продължим да даваме нашия положителен пример, каза гл. прокурор.
На форума присъстват над 130 гости – главни и върховни прокурори от страни от Европейския съюз и региона, висши духовници от различни вероизповедания,
представители на държавни институции, на неправителствени организации, академичните среди, правозащитници и граждански активисти и др.
Речта на омразата е заплаха за функциониране на демократичното общество и подкопава ценности като уважение и солидарност. Трябва да се направи повече на европейско ниво, речта на омразата да не засяга една или друга държава членка на ЕС поотделно, заяви Манфред Вебер, председател на Групата на ЕНП в ЕП в специално видеообръщение към участниците.
Вебер, поименно се обърна към вицепрезидента Илияна Йотова, главния прокурор Иван Гешев и служебния правосъден министър Крум Зарков, като ги поздрави за организацията и участието в Международната конференция „STOP HATE SPEECH“
„Преди около 2 години Европейският съюз започна нова инициатива за разширяване на списъка на престъпления на ЕС, за да включи всички форми на престъпления – от омраза и реч на омразата, независимо дали са основани на сексуалност, пол, раса или религия. Европейската комисията определи тези престъпления като „особено тежки“ поради отрицателното им въздействие върху отделните лица или отделни обществени групи“, напомни Вебер.
Той подчерта, че е важно не само правоприлагащите органи, но и обществото като цяло да участва в борбата с езика на омразата. „Днес с развитието на новите технологии и социалните медии обучението на нашите деца да бъдат толерантни към другите хора от различни социални, религиозни или расови групи се оказва жизненоважно за противодействието на нарастващия брой престъпления от омраза“.
„Заболяването“ от омразата е сериозна заплаха. Трябва да се изправим заедно срещу този ужасен социален бич и да се борим за силни правни решения, посочи Адриан Васкес Лазара, председател на Комисията по правни въпроси на Европейския парламент. Лазара смята, че е езикът на омразата е една от най-опасните практики, с които се сблъскват съвременните общества.
„Разрастването на интернет икономиката създаде необятно поле от нови възможности по отношение на достъпа до знания и развиването на нови умения. Създаде и широк обсег за разпространяване на фалшиви новини и нови видове тормоз или цифрова дискриминация“, каза Адриан Васкес Лазара
Холокостът не е започнал с газовите камери, а с омразните речи срещу едно малцинство. Нацисткият режим в Германия приема закони и разпоредби, за да смаже независимите медии като ги заменя с тези, контролирани от държавата, като разпространява реч на омразата, антисемитски и расистки стереотипи, дезинформация и лъжа“, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.
Тя очерта основните предпоставки за езика на омразата и противопоставянето днес. „Липсата на убедителни и работещи решения на следващите една след друга кризи поражда в обществата несигурност, нестабилност, остър дефицит на справедливост, поляризация и недоверие“, посочи вицепрезидентът, като подчерта, че отвоювани с десетилетия права днес са потъпквани с лекота. „Загуба на права, която действа на много широка територия – от липсата на толерантност, стигматизиране до тънката граница между справедливост, отказ от правосъдие или зачеркване на старото римско право за невинен до доказване на противното“, подчерта Йотова.
Що се отнася до политиката и политиците, Йотова казва, че дефицитът на подготвеност, на идеи и самочувствие се е изродил в елементарното бягство от истинските причини и търсене на виновника със заблудата, че колкото по-високи са децибелите на отричането, толкова са по-убедителни за гражданите, а причините и последствията се изместват от дезинформацията и предразсъдъците.
„Езикът на омразата от изключение се превръща в норма и ражда дори политически идеологии и цели политически субекти. Обратно – хора, които са по-силни в аргументите и в позициите си, рядко прибягват към агресивен език“, отбеляза вицепрезидентът.
Изтъкна, че е от особена важност достоверността на политическата класа и отговорността пред думите, като даде пример с изказването на нидерландския министър-председател Марк Рюте, че срещу 50 евро може да се премине българо-турската граница.
Темата, обявена за втория ден на Международната конференция „STOP HATE SPEECH“ е „Престъпления по дискриминационен мотив – необходимостта от мерки, гарантиращи правата на представителите на малцинствени групи“.
„ Да говориш, да злословиш срещу другите, е много лош грях, защото с езика може да съживиш някого, може и да го убиеш“ – това заяви главният равин на Нидерландия Бенямин Яков пред участниците в Международната конференция. „Езикът на омразата не е само по телевизията и радиото, а е и между хората. Ако човек е травмиран, той може да се превърне от нормален човек в престъпник. Какво можем да направим, как можем да се борим с антисемитизма?“, попита Бенджамин Яков, който говори в рамките на панела с тема „Противодействие на престъпленията против вероизповеданията“.
В рамките на дискусиите емоционална история разказа Керен Нол, чиято баба – френската гражданка от еврейски произход Мирей Нол – е била сред оцелелите от Холокоста, но по- късно става жертва на убийство по антисемитски причини. „Според речниците омразата обикновено е резултат на страх, гняв или чувство след травма. При някои хора това се култивира от ранна възраст, става част от културата им, от това кои са те. Всички сме отгледани с ценности, които ни определят днес. Баба ми Мирей Нол беше удивителна жена и обичаше живота. Тя ми казваше да използвам момента да живея пълноценно и без страх“, каза Керен Нол пред препълнената зала.
„Баба ми беше убита от двама мюсюлмани. Мразя ли всички мюсюлмани? Не. Страхувам се от всички екстремисти. В памет на баба ми се посвещавам на светлината и избрах да говоря открито. Обръщам се към всички лидери – изберете светлината и изберете пътя“, призова тя.
Представителят на католическата църква Александър Мошев, който също бе участник в панела „Противодействие на престъпленията против вероизповеданията“, постави въпрос: „Как да тръгнем по пътя на изцелението от индивидуалните и колективни рани, нанесени от омразата и разделението, от незачитането и отрицанието на другия, различния, по-слабия?“
„Иска ми се да има повече такива конференции в Европа. Тук са се събрали експерти, юристи и представители на неправителствени организации, които търсят различни правни и политически методи да се борят с езика на омразата“, заяви модераторът на панела Александър Бенджамин от Европейската еврейска асоциация.